О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 320
София, 12.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети седми март две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр.дело N 1348 /2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба подадена от К. К. С.,чрез пълномощника й адв.Г. М. срещу определение № 8/02.01.2014 г. по гр.д.№ 2050/2013г. на Пловдивския окръжен съд.
Жалбоподателката прави оплакване,че неправилно е оставена без уважение молбата й по чл. 248 ГПК с искане да не се присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение,тъй като макар резултатът по делото да е благоприятен за насрещната страна, тя не е била представлявана в открито съдебно заседание от юрисконсулт и не е представен списък на разноските.Позовава се на решения на състави на ВАС и ТР № 3/ 13.05.2010 г. по тълк.д.№ 5/ 2009 г. О. на ВАС. Моли определението да бъде изменено, като не се уважава искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 200 лв. за две инстанции, а така също и за присъждане на останалите разноски в размер на 240 лв.
Ответната страна „К. Б.”-ЕАД не взема становище по частната жалба.
Настоящият състав на ВКС,ІІІ г.о. констатира по делото следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок и е допустима, но не е основателна.
С решение по гр.д.№2050/2013 г на Пловдивския окръжен съд е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен предявеният от жалбоподателката иск с правно основание чл.124 ГПК за признаване за установено, че не дължи на ответника сумата 502,61 лв., представляваща част от дължимата сума по фактура № [ЕГН]/ 05.08.2012 г. за ползвани мобилни услуги. Присъдени са разноски в размер на 240 лв. и сумата 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Жалбоподателката е подала молба на основание чл.248 ГПК решението да бъде изменено в частта за разноските, като бъде отхвърлено искането за присъждането им. Същата е оставена без уважение с обжалваното определение. Въззивният съд е намерил, че с оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.8 ГПК такива се дължат както следва: 215 лв. за възнаграждение на вещо лице, 25 лв. д.такса за въззивно обжалване и 200 лв. за възнаграждение за юрисконсулт за двете инстанции- по 100 лв. за всяка от тях, съобразно минимума по чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнагрждения. Приел е, че и в двете инстанции ответникът е бил представляван от юрисконсулт Е. З., преупълномощен от пълномощника на дружеството Й. И., който е изготвил отговора на исковата молба, въззивната жалба и всички други писмени молби по делото и ги е подписал. При изготвянето им е действал като представляващ дружеството. Поради това е счел за неоснователно възражението, че не е осъществил защита, доколкото не се е явил в насрочените по делото открити съдебни заседания. Направил е извод, че защита реално е осъществена и е без значение формата, в която това е станало, дали тя е писмена или устна в открито съдебно заседание. Счел е също така, че е без значение представянето на списък с разноските за дължимостта им и че той има отношение към възможността направилата ги страна да иска изменение на решението в частта за разноските.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателката, че възнаграждение за юрисконсулт, който не е осъществил процесуално представителство по чл.32 т.3 ГПК в открито съдебно заседание не следва да бъде присъждано. Разноски се следват с оглед изхода на делото за страната, за която той е благоприятен. Не може да се приеме, че правна защита не е оказана, когато процесуалният представител не се е явил в насрочено открито съдебно заседание, при положение, че е изготвил необходимите книжа по делото, подписал ги е като техен автор, в тях е проследил всички евентуални процесуални действия, които ще бъдат извършени в открито съдебно заседание и е направил необходимите искания във връзка с тях . Писмената или устната форма на предоставяне на дължимата защита не променя факта на реалното й осъществяване. Не следва само явяването в открито съдебно заседание да бъде преценявано като осъществено процесуално представителство, особено като се има предвид задължителната писмена форма, в която се извършват редица процесуални действия – напр.подаването на писмен отговор, на въззивна жалба и др. Въпрос на конкретна преценка е как да се действа в конкретния случай и тя не влияе на дължимостта на разноските за процесуално представителство. Кои съдебни актове се включват в понятията „съдебна практика” и „практика на ВКС” е посочено в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК –т.1 и 2 .Гражданските съдилища следва да съблюдават нея. Неоснователно е и оплакването, че разноски не се дължат, когато не е представен списък за тях. Според разрешенията в ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 на ОСГТК- т.1 и т.8 представянето на списък е абсолютна процесуална предпоставка за развитие на производство по изменение на решението в частта за разноските, но не и за уважаване на искане за присъждането им.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 8/02.01.2014 г. по гр.д.№ 2050/ 2013г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: