О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№171
София, 28.04.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр.дело N 1544/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. чл.274 ал.2 изр.2 вр. с чл.274 ал.1 т.1 ГПК .
Образувано е по частна жалба от Й. М. М. срещу определение № 71/ 16.02.2016 г. по ч.гр.д.№ 439/ 2016 г. на ВКС, ІV г.о. С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от него частна касационна жалба вх.№146516/27.11.2015 г. срещу определение № 22308/18.11.2015 г. по ч.гр.д.№14 700/2015 г. на Софийски градски съд.С последното е потвърдено определение от 26.10.2015 г. по гр.д.№62198/2015 г. на Софийски районен съд, 30 състав, за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.424 ГПК.
Жалбоподателят прави оплакване ,че въззивният съд е указал в постановеното от него определение, че същото подлежи на обжалване пред ВКС и е администрирал частната жалба, с която то е атакувано, същата е администрирана и от ВКС. Твърди, че няма дълг към „Т. С.“-ЕАД .Намира,че цената на предявения от него иск следва да е идентична с цената на предходния насочен срещу него установителен иск иск от „Т. С.“-ЕАД в размер на сумата 5 419 лв. Иска да бъде отменено обжалваното определение или да бъде продължено извършването на съдопроизводствени действия по подадената частна жалба ,като бъде съобразено указанието на въззивния съд.
Ответникът по частната жалба „Т. С.“-ЕАД не изразява становище по нея.
ВКС, състав на ІII г.о. констатира по делото следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в установения от закона срок и е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Жалбоподателят е предявил искове с правно основание чл. 424 ГПК с искане да бъде признато за установено,че не дължи на ответника сумите: 1825,77 лв. главница,представляваща стойността на доставената му топлинна енергия в периода м.11.202 г.- м.04.2009 г.,ведно със законната лихва от 18.06.2010 г., мораторна лихва в размер на сумата 844,10 лв. за забава в периода 01.01.2003 г.-26.05.2010 г. и разноски в размер на сумата 104,19 лв., според посоченото в изпълнителен лист от 29.12.2014 г., общо в размер на сумата 2 774,06 лв.Предявени са обективно съединени искове, всеки с цена под 5 000 лв., а и общият им размер е под този праг. Цената е определена съгласно чл.69 ал.1 т.1 ГПК от търсената сума и съгласно чл.70 ал.1 ГПК в съответствие с посоченото от ищеца.Цената на разгледани искове в предходни производства, водени между страните е ирелевантна.
Както за редовността на всяко процесуално действие, проверката на частната касационна жалба се извършва към момента на подаването й. Тя е постъпила на 27.11.2015г. Приложим за допустимостта на касационното производство е чл.280 ал.2 ГПК след изменението от 2015 г., по аргумент за противното на §14 ПЗР ЗИД ГПК /бр.50/2015 г.от 03.07.2015г. ДВ /. Според тази разпоредба в сегашната й редакция, както и според предходното й изменение, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела. Процесуалният закон въвежда обективен критерий за допустимостта на касационното обжалване на въззивните решения в зависимост от цената на иска. Съгласно чл.274 ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.
С оглед на изложеното правилно е прието в обжалваното определение, че касационният контрол е недопустим.Следва то да бъде потвърдено.Неправилните указания ,съдържащи се в определението, постановено от въззивния съд, не могат да създадат процесуална възможност то да бъде обжалвано пред ВКС, след като законът не я допуска. Обжалваемостта не се определя от посоченото в указателната част, а от законовите разпоредби.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 71/ 16.02.2016 г. по ч.гр.д. № 439/ 2016 г. на ВКС, ІV г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: