О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
София, 19.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 5273/2014 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], представлявано от адв. С. С. от ВАК, против въззивно решение №596 от 12.06.2014г. по в.т.д.№ 205/2014г. по описа на Окръжен съд [населено място]. С това решение е потвърдено решение №5333 от 26.11.2013г. на Варненски районен съд, постановено по гр.д.№ 12979/2012г., с което е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес: [населено място], [улица], В.-Т. – Е, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 82 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4 960.89 лв., представляваща обезщетение за вреди от претърпени от ищеца загуби поради неизпълнение на задължението, обективирано в чл. 15 /1/ от предварителен договор за присъединяване на обект на потребител към електроразпределителната мрежа № 3364/27.12.2006г. за сключване на окончателен договор за присъединяване на обекта на потребителя към електроразпределителната мрежа, водещо до заплащане на договорна неустойка за забавено въвеждане в експлоатация на жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица] [улица] свързани с реализирането й съдебни разноски, представляваща сбор от: сума в размер на 2 999,76 лв., представляваща договорна неустойка за периода от 23.09.2009г. до 03.11.2009г., сума в размер на 736 лв., представляваща законна лихва върху договорната неустойка в размер на 2 999.76 лв. за периода от предявяване на исковата молба по гр.дело №11767/09г. на В. на 03.11.2009г. до 15.03.2012г., когато е изплатена сумата, сума в размер на 406.96 лв., представляваща частта от разноски по гр.дело №19704/10год. на В., съответстваща на договорната неустойка за периода от 23.09.2009г. до 03.11.2009г., сума в размер на 323.04 лв., представляваща частта от разноски по в.т.д. №2431/2011год. на В., съответстваща на договорната неустойка за периода от 23.09.2009г. до 03.11.2009г. и сума в размер на 506.92 лв., представляваща частта от разноски по изпълнително дело № 20123110401068, съответстваща на договорната неустойка за периода от 23.09.2009г. до 03.11.2009г.; сумата от 139.80 лв., – законна лихва върху сумата от 4 960.89 лв., представляваща част от заплатена сума от 19 964.20 лв. по изп.дело №20123110401068; сумата от 97.90 лв., представляваща част от депозит за изготвяне на СТЕ по гр.дело № 11676/2009год. на В. и от държавна такса по въззивна жалба срещу решение по гр.дело №11676/2009г. и сумата от 2.54 лв., представляваща законна лихва върху сумата от 97.90 лв., представляваща част от заплатените разноски по гр.дело №11676/2009г.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като разгледа доводите на страните и съгласно данните по делото, намира, че не следва да се произнася по наличието на основанията за допускане на касационното обжалване, тъй като касационната жалба е процесуално недопустима. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела и по въззивни дела с цена на иска до 10000лв. по търговски дела. В конкретния случай касационната жалба е подадена след 21.12.2010 г., поради което на основание § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената й редакция. За спазване нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК съдът следи служебно. Съгласно чл.69 ал.1 т.1 ГПК размерът на цената на искове за парични вземания е търсената сума. В случая са предявени искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 82 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД с цена под 5000лв. Процесуалният закон предвижда в случая двуинстанционно разглеждане на делото, поради което с оглед установената в процесуалния закон недопустимост на касационното обжалване, производството по подадената касационна жалба следва да бъде прекратено, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивната инстанция.
Ето защо подадената жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството, образувано по нея – прекратено.
Водим от горните съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] – [населено място], представлявано от адв. Св. С. от ВАК, против въззивно решение №596 от 12.06.2014г. по в.т.д.№ 205/2014г. по описа на Окръжен съд [населено място].
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№5273/2014г. по описа на ВКС, ІІІ ГО.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :