О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
София, 12.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 967/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „К.”-ЕООД, представлвявано от управителя Д. М., приподписана от адв.С. В. срещу решение от 06.06.2014 г. по гр.д.№14065/2010 г. на Софийски градски съд, ГО,ІІ-в въззивен състав.
Ответниците по касационната жалба „П.”-ЕАД и Х. П. Т. не изразяват становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение, което е допълнително, въззивният съд е отменил решение от 27.02.2009 г. на Софийски районен съд, 42 състав, постановено по гр.д.№10080/2007 г.,поправено по реда на чл. 192 ал.2 ГПК /отм./с решение № І-42-64/13.08.2007 г. в частта, с която са отхвърлени исковете, предявени от ищеца-ответник по касационната жалба в настоящото производство, срещу касатора „К.”-ЕООД,както следва: с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 3 500 лв. имуществени вреди, изразяващи се в обезценка на лек автомобил „Рено С.”,собственост на ищеца, в резултат на падане на стрела на автокран върху него,ведно със законната лихва от 23.04.2007 г. до окончателното плащане; с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 30 лв. обезщетение за забава върху главницата от датата на увреждането 31.01.2007 г. до датата на предявяване на иска 23.04.2007 г.; с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата 4000 лв. неимуществени вреди от преживян стрес и посттравматично разстройство в резултат от падането на стрелката, ведно със законната лихва от 23.04.2007. до окончателното плащане и с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 27 лв.обезщетение за забава върху главницата за времето от 31.01.2007 г. до 23.04.2007 г. и вместо това е постановил уважаване на исковете в посочените размери,като решението в останалите негови части, с които исковете са отхвърлени до пълния размер е влязло в сила.Искът е предявен солидарно срещу ответниците „Промишлено строителство Холдинг”-ЕАД и касатора „К.”-ЕООД, за сумите 5 400 лв. обезщетение за имуществени вреди, 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и законната лихва и обезщетения за забава върху двете главници в размер общо на 57 лв. Първоинстанционният съд го е уважил срещу „Промишлено строителство Холдинг”-ЕАД за сумата 3 500 лв. имуществени вреди, 4000 лв. неимуществени вреди,ведно със законната лихва и обезщетения за забава от 30 лв. и 27 лв.за двете главници, а до пълните претендирани размери го е отхвърлил,като въпреки изразеното становище в мотивите на постановеното от него решение, не се е произнесъл с диспозитив по отношение на касатора.Така постановеното решение е обжалвано от „Промишлено строителство Холдинг”-ЕАД, въззивният съд е прекратил производството пред него и е върнал делото на първоинстанционния съд за поправка на явна фактическа грешка и произнасяне по отношение на касатора. В производството по отстраняването й първоинстанционният съд е постановил решение, с което е отхвърлил изцяло исковете,предявени срещу касатора.По въззивната жалба на „П.”-ЕАД въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в осъдителните, обжалвани от дружеството части, в отхвърлителните е приел,че е влязло в сила, а така също е счел,че решението за поправка на явна фактическа грешка като необжалвано, също е влязло в сила.По касационна жалба на „П.”-ЕАД е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която същото е осъдено да заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 3 500 лв., а касационната жалба е оставена без разглеждане относно обезщетението за неимуществени вреди в размер на 5000 лв. и обезщетенията за забава лихва от 30 лв. и 27 лв. върху двете главници.Обжалването е допуснато по въпроса: в случай,че е обжалвано първоинстанционното решение изцяло, а впоследствие в същото е открита явна фактическа грешка и е постановено решение за нейната поправка и това решение не е обжалвано самостоятелно, счита ли се, че първоначално подадената срещу цялото решение въззивна жалба обхваща и допълнително постановеното решение за поправка на явната фактическа грешка. С решението по чл. 290 ГПК касационният съд е отговорил положително на така поставения въпрос,като е приел, че след като решението, с което е направена поправката влезе в сила, то образува заедно с поправеното решение едно цяло, поправеното решение има новото съдържание от деня на постановяването му ,а не от деня на поправянето му.Поради това е счел,че въззивната жалба,подадена срещу първоначалното решение на първоинстанционния съд обхваща и решението за поправка на явната фактическа грешка, оставил е в сила първоинстанционното решение относно присъденото обезщетение за 3 500 лв. имуществени вреди,което „Промишлено строителство Холдинг”-ЕАД е осъдено да заплати на ищеца и е върнал делото на въззивния съд за постановяване на допълнително решение по въззивната жалба на дружеството относно поправеното първоинстанционно решение в частите, с които са отхвърлени исковете срещу касатора.Счел е, че е налице правен интерес за „П.”-ЕАД от обжалването им, тъй като при солидарно осъждане на двете дружества размерът на имуществената отговорност, която ще понесе, ще е по-малка и съответна на размера на съпричиняване на вредата от неговия служител. При разглеждане на въззивната жалба в посочените части защитата на ищеца е изразила становище,че решението спрямо касатора е правилно и той не следва да носи имуществена отговорност.За да постанови допълнителното решение, предмет на обжалване в настоящото производство, въззивният съд е приел, че работници и на двете дружества са извършили действия,допринесли за вредоносния резултат- с кран на касатора негов работник непосредствено преди падането е държал дефектиралата стрелка във въздуха, а с кран на „П.”-ЕАД негов работник е извършил действия по наместването й.Поради това е счел,че отговорността им за причинените вреди от изпускането на стрелката е солидарна за двете дружества и е в размер на 3 500 лв. за имуществени вреди и 4000 лв. за неимуществени вреди, ведно с мораторната и законната лихви.
Касационната жалба срещу решението в частта, с която е уважен срещу касатора иска за неимуществени вреди, ведно с обезщетението за забава и законната лихва ,следва да бъде оставена без разглеждане с оглед разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК . Съгласно този законов текст, не подлежат на обжалване по касационен ред тези въззивни решения по граждански дела, които са постановени по искове с цена до 5 000 лв. Разпоредбата има тази редакция след измененията в ГПК, направени с обнародвания в ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г. З.. Процесуалните норми имат незабавно действие и ограничението важи за всички касационни жалби, подадени след 21.12.2010 г.,включително и настоящата касационна жалба, която е постъпила на 25.07.2014 г. Предмет на настоящото дело са осъдителни искове за обезщетение за неимуществени вреди с цена 5000 лв. и акцесорен иск за обезщетение за забава с цена 27 лв.,определена съгласно чл. 69 ал.1 т.1 ГПК, като спорът е гражданскоправен. Въззивното съдебно решение по искове с такава цена, не подлежи на касационно обжалване, според ограничителната разпоредба на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
Касаторът изразява становище,че въззивното решение е недопустимо в частта, с която съдът се е произнесъл относно иска за неимуществени вреди ,насочен срещу него , но по причина на недопустимостта на предходната касационна жалба ,подадена от „П.”-ЕАД, с оглед предвидения в чл. 280 ал.2 ГПК законов праг.Посочва, че в частта й относно тези искове тя е била оставена без разглеждане.Това негово становище не може да бъде споделено. Касационната жалба на „П.”-ЕАД е оставена без разглеждане в частта й относно въззивното решение, с което е потвърдено осъждането на дружеството да заплати обезщетение за неимуществени вреди.Но по този иск спрямо втория ответник и касатор в настоящото производство въззивният съд все още не се е произнесъл, направил го е с допълнителното решение,което е предмет на обжалване с настоящата касационна жалба . Предходната касационна жалба,подадена от „П.”-ЕАД не е била насочена срещу него, доколкото то все още не е било произнесено.Касаторът поддържа становище за недопустимост и защото ищецът се е отказал от иска си срещу него, което също не може да бъде споделено.Действително ищецът е изразил позиция,че въззивната жалба срещу решението за поправка на явна фактическа грешка на първоинстанционния съд ,с което касаторът е осъден да заплати обезщетение е неоснователна, но отказ от иска, нито съответни последващи процесуални действия на съда по прекратяване на производството не са извършвани.
Касационната жалба относно решението на въззивния съд в частта, с която се е произнесъл по иска за обезщетение за имуществени вреди и акцесорния иск за обезщетение за забава предявен срещу касатора е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
В изложението по чл. 284 ал.1 т.3 ГПК касаторът поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Във връзка с основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№536/2010 г., ІІІ г.о.,гр.д.№130/2011 г.,І г.о., на решение № 124/02.12.1988 г. на ОСГК и на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ОСГТК.Не е обосновано общо основание за допустимост на касационното обжалване, тъй като не е формулиран въпрос, обуславящ решаващите изводи на въззивния съд. Изложеното има характер на оплаквания за допуснати процесуални нарушения, които не могат да бъдат обсъждани в производството по селекция на касационната жалба. В него се разглеждат само основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК, които касаторът категорично трябва да разграничава в изложението си от основанията за касационно обжалване по чл. 281 т.3 ГПК..
По –нататък касаторът поставя следните правни въпроси:
-подлежи ли на разглеждане от въззивния съд при връщане на делото от ВКС иск, по който не е допуснато касационно обжалване,поради неговата процесуална недопустимост с оглед цената му.
Въззивният съд не се произнасял в тази формулирана от касатора хипотеза, делото е било върнато ,за да разгледа иска насочен срещу него, по който се е произнесъл в допълнителното решение.
-изпълнил ли е въззивния съд при формиране на вътрешното си убеждение задължението си по чл. 188 ГПК /отм./ да се произнесе по спора след обсъждане на всички релевантни доказателства и доводите на страните по предмета на иска по чл. 49 вр.чл. 53 ЗЗД.
Този въпрос е поставен вероятно във връзка с цитираната по –горе задължителна съдебна практика, но това не личи от изложението на касатора.Той също има характер на оплакване за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд.
-При какви предпоставки могат да се релевират за първи път пред въззивния съд нови възражения и искания и има ли правомощия въззивният съд да се произнесе по искане на страна, направено за първи път пред въззивната инстанция.
Въпросът е с общотеоретичен характер и не е обуславящ за направените правни изводи и извършени процесуални действия от въззивния съд.
-допустимо ли е произнасяне на въззивния съд по основателността на претенция,по която ищецът е изразил становище за неоснователност-отказ от иска.
Становището на ищеца за неоснователност на иска не представлява отказ от същия.Формулиран по горния начин,въпросът пресъздава несъществуваща хипотеза.
Според разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1 /2009 г. на ОСГТК-т.1, касационната жалба ще бъде селектирана при обосноваване на общо и допълнително основание.Общо основание е извеждането на правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, който е включен в предмета на делото и е обусловил правната му воля или е обусловил процесуалните му действия.Той не трябва да е свързан с правилността на решението, с възприемането на фактическата обстановка или с обсъждане на доказателствата по делото.В случая въпросите са свързани с обосноваността и правилността на направените фактически и правни изводи от въззивния съд, които не може да се обсъждат в настоящото производство.Те са формулирани в хипотези, които не са изложени в мотивите на въззивния съд.Той е направил правни изводи, различни от твърдяното. Касационният съд не може сам да формулира въпроса, въз основа на оплакванията и твърденията,съдържащи се в изложението, тъй като ще наруши диспозитивното начало. Поставянето на въпроса е задача на касатора и чрез него той обосновава общо основание за допускане на касационно обжалване. Не е обосновано и поддържаното допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, то само е цитирано.
Поради изложеното решението не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „К.”-ЕООД срещу решение от 06.06.2014 г. по гр.д.№14065/2010 г. на Софийски градски съд, ГО,ІІ-в въззивен състав в частта, с която са уважени срещу него исковете предявени от Х. П. Т. с правно основание чл.49 ЗЗД за неимуществени вреди, в размер на сумата 4 000 лв.ведно със законната лихва от 23.04.2007 г. до окончателното плащане и с правно основание чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на сумата 27 лв. при солидарно осъждане с „П.”-ЕАД.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.06.2014 г. по гр.д.№14065/2010 г. на Софийски градски съд, ГО,ІІ-в въззивен състав по касационната жалба на „К.”-ЕООД в частта , с която са уважени срещу него исковете предявени от Х. П. Т. с правно основание чл.49 ЗЗД за имуществени вреди в размер на сумата 3 500 лв., ведно със законната лихва от 23.04.2007 г. до окончателното плащане и с правно основание чл.86 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на сумата 30 лв.при солидарно осъждане с „П.”-ЕАД.
Определението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред друг тричленен състав на ВКС.
Определението в останалата част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: