О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 478
София, 17.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1560 /2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от Ю. С. М., подадена чрез процесуалния му представител адв.С. А. срещу решение № 494/20.12.2012 г. по гр.д.№973/2012 г. на Благоевградския окръжен съд.
Ответницата Г. Д. М. в писмен отговор, подаден чрез процесуалния й представител адв.М. Т. оспорва жалбата.Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима ,тъй като в обжалваната част на решението въззивният съд се е произнесъл по неоценяем иск.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 6686/22.08.2012 г. по гр.д.№741/2012 г. на Районен съд-гр.Б. в частта, с която е постановено режимът на лични отношения с детето на страните да се осъществява по местоживеенето на бащата и е потвърдено в останалите части.Въззивното решение е обжалвано в неговата отменителна част.Въззивният съд е изложил аргументи,че при определяне режима на лични контакти на детето с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, не е необходимо да се посочва къде да се осъществява той – по местоживеенето на детето или по местоживеенето на родителя, ако то е различно. Приел е, че този родител има право да вижда и взема детето при себе си от местоживеенето му, което се определя от родителя, упражняващ родителските права. Изпълнението на режима не следва да се ограничава и той да се провежда само по местоживеене на детето, ако то е различно от местоживеенето на другия родител, нито да създава задължение за родителя , упражняващ родителските права да го води при него.
В касационната жалба е направено оплакване, че обжалваната част на въззивното решение е недопустима, тъй като при отмяната на решението на първоинстанционния съд в частта , с която е определено режимът на лични отношения да се осъществява по местоживеене на бащата, е налице произнасяне извън рамките на направеното с въззивната жалба искане. По това оплакване касационният съд следва да се произнесе преди производството по селектиране на касационната жалба, съблюдавайки служебното си задължение за проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение ,съгласно предвиденото в ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК –т.1 .Ответницата по касационната жалба е обжалвала пред въззивната инстанция решението на първоинстанционния съд в частта, с която е определен режим на лични контакти на жалбоподателя с детето .Поискала е отмяна на същото изцяло в частта за режима и определяне на нов ограничен режим на контакти. В обема на това искане за отмяна на режима на лични контакти изцяло е включено и искането за отмяна на съдържащата се в него част , според която изпълнението му следва да става по местоживеенето на бащата, по аргумент на по-силното основание, чието съдържание в случая се проявява в аспекта,че по-голямото искане включва и по-малкото. Поради това следва да се приеме,че не е налице произнасяне в повече от искането на ответницата по касационната жалба и въззивното решение в тази негова част е допустимо.
Касационният жалбоподател в подадената от него жалба, обосновавайки наличието на общо основание за допустимостта й, е извел следните материалноправен и процесуалноправен въпроси,които счита за обуславящи:
– какво трябва да включва режимът на лични отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права и трябва ли да се има предвид местоживеенето на майката, бащата и детето,когато то се отглежда от трето лице, живущо в населено място различно от това на родителите;
-при отмяна на първоинстанционното решение какво следва да посочи в диспозитива на решението си въззивния съд, за да не става режимът на лични контакти източник на недоразумения и спорове между родителите и пречка за осъществяването им .
Касационният жалбоподател не е конкретизирал наличието на допълнителни касационни основания по чл.280 ал.1 ГПК. Твърди,че решението противоречи на задължителна съдебна практика на ВКС- ППВС № 1/12.12.1974 г.,според което личните отношения между родителите и децата следва да са така определени,че да се създава нормална обстановка за поддържането им. С оглед изразеното от него становище, съдът квалифицира искането по първия въпрос по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, приемайки, че той е обусловен от правните изводи на въззивния съд, довели до изхода по спора. Същите обаче не противоречат на дадените разрешения в задължителната съдебна практика. Въззивният съд, както го задължава т.4 от посоченото ППВС, е изхождал от обстоятелствата на конкретния случай , имащи значение за интересите на детето, определяйки подходящи лични отношения с него,без посочване на мястото на осъществяването им.Това не е пречка за нормалното протичане на контактите, които както е указано в ППВС по начало трябва да стават по неговото местожителство или местопребиваване, в зависимост от това къде живее родителят, упражняващ родителските права, както и че не е необходимо да се изброяват всички форми на лични отношения .
Вторият въпрос не е изведен от конкретни правни разрешения на въззивния съд, а е поставен общотематично, поради което не формира основание за допускане на касационно обжалване. ВКС е задължен да разрешава правни въпроси, които са поставени във връзка с произнасянето на въззивната инстанция по предмета на делото и са обусловили неговия изход. Само такива въпроси са относими към приложното поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно т. 1 от цитираното ТР на ОСГКТК. С поставения въпрос не са въведени и обосновани общи и допълнителни основания за допускане на касационен контрол. В разглежданият случай въззивният съд не се е произнасял по въпроса, поставен от жалбоподателя .
Поради изложеното обжалваното решение не следва да се допуска до касационен контрол.
С оглед изхода от делото и на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответницата по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски в това производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 494/20.12.2012 г. по гр.д.№973/2012 г. на Благоевградския окръжен съд.
ОСЪЖДА Ю. С. М. да заплати на Г. Д. М. сумата 100/сто/ лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ