О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1256
София, 14.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 5107/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от „К енд К Е.”-ЕАД, представлявано от процесуален представител адв.Б. П., срещу решение №193/26.04.2013 г. по гр.д.№206/2013 г. на Окръжен съд-гр.В..
Ответникът по касационната жалба Ц. С. С. в писмен отговор подаден чрез пълномощника й адв.М. Г., я оспорва.Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, която има правен интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима, тъй като предмет на обжалване е решение по неоценяеми искове, а оценяемият иск е обусловен.
С обжалваното решение е потвърдено решение № 878/ 03.12.2012 г. по гр.д.№ 2224/2012 г. на районен съд-гр.В., с което е признато за незаконно уволнението на ответницата по касационната жалба и е отменена заповед № 120/08.05.2012 г. на работодателя, с която то е извършено на основание чл.328 ал.1 т.3 КТ г. , възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност „продавач-консултант в Техномаркет – магазин-ТМ-В.”, присъдено й е обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за периода, през който е останала без работа поради незаконното уволнение от 09.05.2012.-09.11.2012 г., в размер на сумата 2 489 лв.,ведно със законната лихва 11.06.2012 г. до окончателното й заплащане и 290 лв. разноски. Въззивният съд е приел, че според данните от представените с отговора писмени доказателства-справки за продажбите в магазина и копия от подадените декларации по ЗКПО на дружеството за 2010 г. и 2011 г., е налице реално намаляване в обема на работа . Намерил е за основателен довода на ответницата по касационната жалба, че проведеният подбор е незаконосъобразен и че от показанията на свид .И.Х., член на комисията по подбора се установява, че на практика такъв не е извършен. Документите са били изготвени предварително и членовете на комисията само са ги подписали. Поради това е направил извод,че не може да се приеме, че поставените оценки за включените в подбора служители съответстват на обективни показатели.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа касационни основания по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.Извежда следните процесуалноправни въпроси:
-за доказателствената сила на протокола за извършен подбор, потвърден с показанията на свидетел, член на комисията осъществила подбора. Счита, че свидетелката,разпитана по делото, е била наясно, че ще бъдат прекратени трудовите договори на пет служители, сред които и ответницата по касационната жалба, че тя самата е член на комисията, която извършва подбор, че е запозната със съдържанието на протокола. Поради това намира за противоречащ на решение №7/31.01.2012 г. по гр.д№ 935/2011 г.,ІV г.о. извода на съда, че подбор не е извършен, или ако е извършен, е незаконосъобразен, Позовава се на съдържащи се в него мотиви, според които неправилно е отдадено значение на изявлението на свидетел , член на комисия по подбор, уволнен два дни след уволнения ищец по това дело, че не е участвал при извършването на атестациите и те му били представени постфактум, но ги е подписал без да заяви особено мнение и с подписа си е декларирал съгласие с оценката, дадена в протокола .В този случай той има същата доказателствена сила, както свидетелските показания на потвърдилите подписа си участници в комисията.Следва да се посочи, че цитираните от касатора мотиви от решението на ВКС са във връзка с конкретните фактически изводи по делото и в тази своя част те не са задължителна съдебна практика. Според разясненията в ТР № 2/28.09.2011 г. по търк.д.№2/2010 г. на ОСГТК- т.2 , решението на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК представлвява задължителна съдебна практика за долустоящите съдебни инстанции в тълкувателната си част, с която е даден отговор на материалноправния въпрос, с оглед на който е допуснато касационно обжалване. В случая решението е задължително в частта си , с която е даден отговор на въпроса: обхваща ли съдебният контрол на извършен по чл.329 КТ подбор фактическата преценка на работодателя за нивото на изпълнение на трудовите задължения на съкратения работник и отговорът е, че съдът проверява само обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника, която трябва да бъде зачетена, ако е налице съответствие. Поддържа се становище и че изводите на въззивния съд противоречат на разрешенията в решение № 107/18.02.2010 г. по гр.д.№3293/2008 г., ІV г.о.,според което ако едно или повече от лицата, които са подписали протокола за подбор потвърдят подписа си, без да е необходимо да възпроизвеждат съдържанието на протокола, той има същата доказателствена сила, като свидетелски показания на потвърдилите подписа си участници в комисията. Правните изводи на въззивния съд не противоречат на приетото в цитираното решение на ВКС. Твърди се противоречие и с определение № 793/02.06.2011 г. по гр.д.№1525/2010 г., ІV г.о., което не представлява съдебна практика, тъй като с него не се създава сила на пресъдено нещо.
Поддържа се становище за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като са били прекратени трудовите договори и на други служители в магазини на работодателя, на същото основание и при подбор осъществен по идентичен начин, същите са оспорили уволнението си и исковете им са били отхвърлени. Цитират се две решения на Сливенския районен съд, които /също както и решенията на ВКС на които се позовава касатора/, не са приложени и няма данни дали са влезли в сила.Поради това не може да се приеме, че е налице противоречива съдебна практика, с оглед приетото в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г.ОСГТК- т.3.
Поставя се и процесуалноправният въпрос относно недопускане на надлежно направено доказателствено искане за доказване на обстоятелства от съществено значение за изхода на делото.Твърди се,че е уважено искане на ответницата по касационната жалба за допускане до разпит на свидетел, последвано от идентично искане на касатора, по което първоинстанционният съд дори не се произнесъл. Същото искане е отхвърлено и от въззивния съд, който приел, че доказателството е неотносимо, тъй като не би допринесло за изясняване на спора. Изразява се становище, че мотивите на въззивния съд, за уважаване на исковете се базират на липсата на доказателства за извършен подбор и неговата законосъобразност , обстоятелства , доказването по които е допустимо с всички доказателсдтвени средства съгласно ТР № 3/16.01.2012 г. по тълк.д.№3/16.01.2012 г. по тълк.д.№ 3/2011 г. на ОСГК. Твърди се, че е нарушен чл.266 ал.3 ГПК и основния принцип за установяване на истината ,чрез осигуряване на възможност и съдействие на страните за установяване на фактите съгласно чл. 10 ГПК. Така поставеният въпрос е свързан с оплакванията на касатора относно допуснати процесуални нарушения от съда.Условие за допускане на касационно обжалване е извеждането на правен въпрос, обусловен от решаващите мотиви на въззивния съд по предмета на делото, развит в някоя от хипотезите по чл.280 ал.1 ГПК, в които той намира проявление. Основанията за допускане на касационно обжалване трябва да са разграничени от основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК, които са свързани с правилността на обжалваното решение се разглеждат в производството по чл.290 ГПК.В случая оплакванията на касатора са по чл.281 т.3 ГПК и не могат да бъдат основание за допускане на касационно обжалване. Цитираното решение № 155/08.05.2013 г. по гр.д.№1152/2012 г. ІV г.о. с което е дадено разрешение по процесуалноправния въпрос, относно ограничението въззивният да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение само в рамките на посоченото във въззивната жалба е неотносимо.
Поставя се и въпросът относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните. Касаторът твърди, че въззивният съд е основал решението си на превратното тълкуване показанията на разпитания свидетел, без да обсъди останалите доказателства и доводи и без да събере исканите от него свидетелски показания. Въпросът е поставен във връзка със становището на касатора за неправилност и необоснованост на въззивното решение.Тези оплаквания не могат да бъдат обсъждани в производството по чл.288 ГПК.Според разясненията,дадени в ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г.ОСГТК въпросът не следва да е свързан с правилността на обжалваното решение, възприемането на фактическата обстановка или обсъждането на доказателствата по делото.
Последният въпрос е за възможността оспорването на подбора единствено относно факта на извършването му да се тълкува разширително, като оспорване и на съдържащите се в него оценки на качествата на служителите, следва ли работодателят да доказва правилността на оценките, ако те не са оспорени изрично от съкратения служител и съдът не е указал в доклада на работодателя, че не сочи доказателства за верността на тези оценки.Въпросът също е свързан със становището на касатора за неправилност на обжалваното решение и за допуснати процесуални нарушения. Оплакванията в тази насока са по чл. 281 т.3 ГПК.За пълнота на изложението следва да се посочи, че не могат да бъдат споделени твърденията за произнасяне извън заявеното в исковата молба, тъй като в нея ответницата по касационната жалба се е позовала не само на неизвършването на подбор, но и че той не е проведен така, че на работа да останат тези, които имат по-добра квалификация и работят по-добре и че на работа са останали служители, които имат по-малко стаж и по-ниска квалификация. Цитираното решение № 434/23.10.2012 г. по гр.д.№1619/2011 г., ІV г.о. е неотносимо.С него е даден отговор на въпроса кога следва да бъде извършен подбора,за да бъде законосъобразен-преди или след извършване на реалното съкращение в щата.
В заключение следва да се посочи, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.Според дадените разрешения в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д № 1/2009 г. на ОСГТК касаторът следва да обоснове интереса си от него , доказвайки общо и допълнително основание. Поставените от касатора въпроси са правно-релевантни, но не е обосновано твърдяното от него допълнително основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.В случая оплакванията му са обусловени от фактическите изводи, които въззивния съд е направил, но тези оплаквания могат да бъдат обсъждани в следващото производство по ч.290 ГПК, ако касационната жалба бъде селектирана.
На основание чл.78 ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени на ответницата по касационната жалба направените по делото разноски.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №193/26.04.2013 г. по гр.д.№206/2013 г. на Окръжен съд-гр.В..
ОСЪЖДА „К енд К Е.”-ЕАД да заплати на Ц. С. С. сумата 200 /двеста/ лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: