О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
София, 17.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 5119/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба вх.№5210/09.05.2013 г. от „Всеки ден”-Е., чрез процесуалния му представител адв.А. К., срещу решение № 468/13.03.3013 г. по гр.д.№4393/2012 г. на Софийски апелативен съд, 8 състав.
Ответникът по касационната жалба Я. Г. Я. не взема становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
Въззивният съд е отменил решение от 05.09.2012 г. по гр.д.№3435/2010 г. на Софийски градски съд, І-8 състав в частта, с която предявеният от ответника по касационната жалба иск въз основа на чл. 49 ЗЗД е уважен над сумата 5 000 лв., до размер на сумата 25 001 лв.,предявена като част от претенция за сумата 250 000 лв., ведно със законната лихва от 18.03.2010 г. и са присъдени разноски над сумата 860,80 лв. и вместо това е постановил отхвърляне на иска в отменените части . На касатора са присъдени 3 600 лв. разноски за двете инстанции. Въззивният съд е аргументирал постановения от него акт приемайки , че в исковата молба са посочени конкретно текстовете, които накърняват доброто име на ответника по касационната жалба и че процесната статия е от вида разпространение на информация, осъществена чрез издавана от касатора интернет страница, за това кой, къде и какво е написал за него. В случая репортерката на изданието не е прочела книгата,която представя в статията, не е взела интервю от автора на книгата и не е потърсила за коментар засегнатия.Направен е извод,че когато публична личност е заявила , че е с хетеросексуална ориентация , невярното твърдение ,че е ориентирана хомосексуално, накърнява честта, доброто име и достойнството й, защото се засягат собствената оценка на личността и оценката на обществото. Съгласно чл.41 от Конституцията на Р България разпространяването на информация не следва да е насочено срещу правата и доброто име на гражданите. Добросъвестното разпространяване на информация изисква точно, честно и коректно предаване на сведенията и вземане мнението на засегнатото лице. Прието е, че правото на разпространение на информация в случая не е упражнено добросъвестно и че е налице противоправност и вина. Въззивният съд е направил извод, че от доказателствата по делото не е установена хомосексуална ориентация от което следва,че са засегнати честта, достойнството и доброто име на ответника по касационната жалба, пред неограничен кръг от потребители на интернет страницата.Приема също така, че са установени емоционалните му страдания, но че искът е уважен в завишен размер, тъй като не е налице съпричиняване, а отделни самостоятелни деликти , независими един от друг, във връзка с други публикации и изказвания срещу него , с които са засегнати едни и същи блага и че касаторът не следва да носи отговорност за болките и страданията, причинени от тях. Намерил е за неоснователно възражението, че касаторът не е бил възложител , доколкото той се явява издател на статията, чрез интернет медията „Всеки ден”, както и че авторката на статията е имала регистрирано в НАП трудово правоотношение .
В изложението по чл. 284 ал.1 т.3 ГПК касаторът поддържа становище за недопустимост на въззивното решение, като произнесено по непредявен иск, тъй като в исковата молба се съдържат твърдения, че журналистката в електронното издание е измислила, че предстои издаването на книгата „Тайните на гей елита-2” на И.П. с цел да наклевети ответника по касационната жалба, че това е авторска публикация, а не препечатка или цитат и че същата представлява част от престъпна група за изнудване на известни личности, докато за да уважи иска , въззивният съд е приел, че пресъздаденото на определена страница от книгата твърдение за сексуалната ориентация на ответника по касационната жалба е невярно, респ.клеветническо.С оглед твърдяните в исковата молба обстоятелства, както и уточнението към нея , не може да се приеме, че въззивният съд се е отклонил от тях, доколкото конкретно са посочени изразите, накърняващи доброто име на ответника по касационната жалба , които са обективирани в заглавието на статията и в съдържащи се в нея изречения.
Поддържа се касационно основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и във връзка с него се поставят следните процесуалноправен и материалноправен въпроси:
-кой издател, първият или вторият, носи отговорност при оповестяване на факти, които са цитирани.
– допустима ли е отговорност на издател за публикация извън квалифицирането й като клеветническа и обидна.
По първия въпрос се твърди, че въззивният съд в противоречие с приетото в решение №62/06.03.2012 г. по гр.д.№1376/2011 г., ІV г.о. е приел, че вторият издател носи отговорност за цитирани твърдения, направени в издание на друг издател.Така поставеният въпрос не е правно релевантен, тъй като въззивният съд не е изразил становище по него.За да уважи иска той е приел,че в случая правото на разпространение на информация не е упражнено добросъвестно,защото авторката на статията не е прочела процесната книга, която е представила,не е взела интервю от автора на книгата и не е потърсила за коментар засегнатото лице.
По втория въпрос касаторът счита,че въззивният съд е дал положителен отговор, в противоречие с цитираното решение на ВКС.Въпросът също не е правно релевантен, доколкото в посочения от касатора аспект, въззивният съд не е изразил становище.В мотивите му изрично е посочено,че с публикацията са засегнати честта ,достойнството и доброто име на ответника по касационната жалба.За пълнота на изложението следва да се посочи ,че точното квалифициране на увреждащите твърдения като обида или като клевета, не е от компетентност на гражданския , а на наказателния съд.Гражданският съд е задължен да се произнесе по въпроса дали деянието представлява деликт и дали с него се нарушава правна норма, но не и да го квалифицира съобразно престъпните състави по НК.
Касаторът поддържа касационно основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК и във връзка с него поставя материалноправните въпроси:
-обуславя ли качеството публична фигура стеснително тълкуване на ограниченията, свързани с публикациите в медиите и неприложимостта им в сравнение със случаите, в които предмет на публикациите са обстоятелства, относно частни лица.
– допустимо ли е информация относно сексуалната ориентация да бъде от клеветнически или обиден характер.
Намира,че в обжалваното решение не се прокарва разграничението между публични фигури и частни лица в противоречие с решение на КС № 7/04.06.1996 г. по к.д. № 1/1996 г., а така също и с решение по делото Л. срещу А. от 08.07.1986 г. на Европейския съд по правата на човека.С оглед твърдяното от касатора, първият формулиран въпрос не е правно релевантен, доколкото той сам заявява,че въззивният съд не се е произнесъл по него.Правен въпрос, от значение за изхода на делото, по който според касатора, въззивният съд е следвало да се произнесе, но не го е сторил, не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване.
Относно втория въпрос поддържа становище,че въззивният съд е дал положителен отговор и че не е създадена съдебна практика.Намира,че в правовата държава различието на основание на пол , в това число и различната сексуална ориентация следва да се приема с толерантност, в съответствие с чл.4 ал.1 Закона за защита от дискриминация. Посоченият законов текст е ясен и не се нуждае от тълкуване.Според разясненията , дадени в цитираното ТР- т.4, за да докаже наличието на това допълнително основание при липса на съдебна практика, касаторът следва да изложи доводи, в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретната норма, чието тълкуване иска.Аргументация в тази насока липсва.Въпросът не е и релевантен, тъй като в случая искът е уважен не защото е разпространена информация относно сексуалната ориентация на ответника по касационната жалба, а защото е прието, че тя е невярна и не съответства на собствената самооценка на личността му, с което се засягат негови конституционно признати права.За да е налице общо основание за допускане на касационно обжалване изведеният от касатора въпрос следва да е във връзка и да кореспондира с приетите правни изводи на въззивния съд, а не да е формулиран с оглед несъгласието на касатора с резултата по делото
В заключение следва да се приеме, че не следва да се допусне касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение, тъй като не са обосновани общи и допълнителни основания за това. Според разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1 /2009 г. на ОСГТК общо основание за допустимост на касационно обжалване е извеждането на правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, който е включен в предмета на делото и е обусловил правната му воля. В случая,както беше посочено по-горе, въпросите не са от значение за формиране решаващата воля на съда, а са израз на становището на касатора за неправилност на решението. К. съд не може да изведе въпроса въз основа на твърденията и оплакванията на касатора, тъй като би нарушил диспозитивното начало.Следва да бъде доказано и наличието на допълнително основание –развитието на този въпрос в някоя от хипотезите по чл. 280 ал.1 ГПК, което не е сторено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 468/13.03.2013 г. по гр.д.№4393/2012 г. на Софийски апелативен съд, 8 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: