О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 932
София, 02.08.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети май две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 2 825/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от „Л. С.”-Е., представлявано от изпълнителния директор В. П. и процесуален представител юрисконсулт Т. П.-И. срещу решение № 1105/13.02.2013 г. по гр.д.№11269/2012 г. на Софийски градски съд,гражданско отделение , ІІ-г състав.
Ответникът по касационната жалба И. Р. Д. чрез пълномощника си адв.Е. С. в писмен отговор изразява становище, че е неоснователна.Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна , която има интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима, тъй като предмет на делото са неоценяеми искове, а оценяемият иск е с цена над 5000 лв.
С обжалваното решение Софийски градски съд е потвърдил решение от 07.06.2012 г. по гр.д.№34550/2011 г. на Софийски районен съд, 119 състав в обжалваната част, с която исковете, предявени от ответника по касационната жалба са уважени, като е признато за незаконно и е отменено уволнението му, извършено на основание чл. 328 ал.1 т.2 и т.3 КТ със заповед № 1227/21.07.2011 г., възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност „водач на електрокар и друга перонна техника, той и товарач”, искът по чл. 225 ал.1 КТ е уважен до размер на сумата 4 370,08 лв., която представлява обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение в периода от 22.07.2011 г.-22.01.2012 г. Въззивният съд е аргументирал своето решение приемайки, че е извършено действително съкращение в щата, обусловено от намалените доходи на касационния жалбоподател, поради намаляване броя на обслужваните компании и обема на обработените багажи, но че работодателят не е доказал да е извършен законосъобразно подбор по чл. 329 ал.1 КТ,въз основа на който е направена преценка за това, кои лица заемащи съкращаваната длъжност трябва да бъдат уволнени.Приел е, че той е проведен за всички 130 работници, заемащи длъжността, но обективността му е разколебана, поради оспорените оценки по законовите критерии квалификация и ниво на изпълнение на работата, поставени на работници, които към момента на уволнението не са изпълнявали повече от няколко години трудовите си функции.Един от тях е ползвал продължително неплатен отпуск,но е получил 23 точки, като работодателят не е посочил пречка за прекратяването на трудовото му правоотношение , а го е включил в подбора. Другият работник , който от 2006 г. не се явявал на работа е получил 22,5 точки.Приел е ,че оценките им не са обосновани по критериите „познания на основните изисквания за наземно обслужване” и „качество на работата” .Този резултат се отразява на статуса на ответника по касационната жалба, тъй като измежду определените след подбора работници , подлежащи на уволнение, той е с втората най-висока оценка от 19,5 точки.Освен това от гласните доказателства- показанията на прекия ръководител свид.М.,се установява,че се справял с работата си по-добре от работници, които останали на работа. Същият не е давал своето мнение пред комисията по подбора, а това е било необходимо според т.7,т.9 и т. 10 от Методиката. Прието е , че работодателят не е доказал провеждане на анкетиране сред работници и служители с пряк досег с работниците, заемащи съкратената длъжност за преценка на техническите умения, комуникативност и оперативност –т.2.8 от картата за подбор, каквото изискване е поставено в т.9 от Методиката за подбор.В обобщение е счел, че работодателят не е провел пълно доказване ,че извършеният подбор и поставените оценки се основават на действително притежаваните от работниците квалификация и ниво на изпълнение на възложената им работа към момента на извършеното уволнение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касационният жалбоподател е извел следните въпроси:
-доколко свидетелски показания могат да формират вътрешното убеждение на съда за законосъобразен подбор;
-достатъчни ли са само свидетелските показания или всички доказателства в тяхната съвкупност,за да формират вътрешното убеждение на съда;
-при осъществяване от работодателя на правото му на подбор кои работници и служители влизат в подбора и дали е законосъобразно и при какви обстоятелства определени работници и служители да не се включват в подбора.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението. То е уредено като селективно, а не задължително.За да бъде допуснато е необходимо касационният жалбоподател е да обоснове интереса от него, формулирайки материалноправен или процесуалноправен въпрос.Според разясненията, дадени с ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. ОСГТК- т.1 , той трябва да е включен в предмета на спора , да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му, да е от значение за изхода по конкретното дело, но не и за правилността на обжалвания въззивен акт , за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Формулирането му е общо основание за допустимост на касационното обжалване. Проявлението на поставения въпрос следва да бъде обосновано в изчерпателно изброените хипотези по чл.280 ал.1 ГПК, представляващи допълнителни основания за допустимост –да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.Посочените общи и допълнителни основания са обуславящи за преценката дали следва да се допусне касационно обжалване.Въпросите , изведени от касационния жалбоподател не са относими към правните изводи на въззивния съд.Той не е изложил становище във връзка с тях. Така формулирани те не са обвързани с решаващите му изводи и с приетите от него правни разрешения.Не е обосновано и допълнително основание по чл. 280 ал.1т.1-т.3 ГПК.Касационният жалбоподател е изразил становище,че е налице касационно основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.Същевременно поддържа,че по поставените въпроси са дадени отговори с решение №326/18.03.2008 г. по гр.д.№1243/2007 г.,ІІІ г.о.,решение №32/26.03.2010 г. по гр.д.№4629/2008 г., І г.о.,второто от които е постановено по реда на чл. 290 ГПК и които се различават от приетото от въззивния съд. В цитираните решения е изразено становище,че не подлежи на съдебен контрол правото на работодателя да преценява работата на включените в подбора,като неговата преценка е фактическа и по целесъобразност. С приемането на ТР № 3/16.01.2012 г. по тълк.д.№3/2011 г. на ОСГК това разрешение е изоставено . С цитираното ТР е прието,че преценката на работодателя по чл.329 ал.1 КТ подлежи на съдебен контрол, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.Касационният жалбоподател се е позовал и на две определения, постановени по реда на чл.288 ГПК, които не формират съдебна практика.Относно касационното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не е направена никаква обосновка и не е аргументирана нито една от предвидените в нормата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК хипотези.Необосноваването на приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК води до недопускането на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото следва да бъде уважено на основание чл.78 ал.3 ГПК искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски за тази инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1105/13.02.2013 г. по гр.д.№11269/2012 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение , ІІ-г състав.
ОСЪЖДА „Л. С.”-Е. да заплати на И. Р. Д. сумата 930/деветстотин и тридесет/ /лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: