О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 766
София, 22.11.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Д. Хитова т.дело N 53234/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ЗД „Б. И.“-АД,чрез пълномощник адв.А. И. срещу решение № 1310/18.06.2015 г. по гр.д.№4229/2014 г. на Апелативен съд-София.
Ответницата по касационната жалба К. А. Д., в писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв.Я. Я., я оспорва. Не претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие , срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд и е процесуално допустима .
С обжалваното решение е потвърдено решение № 5631/23.07.2014 г. по гр.д.№11234/2013 г. на СГС, І г.о.,14 състав.С него е уважен изцяло предявеният от ищцата-ответница по касационната жалба в настоящото производство, иск с правно основание чл.226 ал.1 вр.чл.223 КЗ/отм./,като касаторът е осъден да й заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпилата на 04.08.2011 г. смърт на сина й И. А. Д. от травматични увреждания, получени при ПТП, възникнало на същата дата, ведно със законната лихва от 04.08.2011 г. до окончателното плащане. Въззивният съд е приел, че на загиналия били причинени тежки увреждания при катастрофа , станала на път №1 в [община], Кралство Испания , с участието на товарен автомобил М. рег. [рег.номер на МПС] , управляван от Х. Д. Д. и движещия се в обратна посока товарен автомобил „Рено“ с испанска регистрация BU 8797 Х, управляван от Х. Л. Р.. Между ответника в качеството му на застраховател и собственика на товарния автомобил М. е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с период на валидност 07.12.2010 г.-06.12.2011 г. От назначената съдебно-медицинска експертиза е установено,че причина за смъртта на И. А. Д. , който спял на леглото в задната част на кабината на българския камион, е съчетана травма, както и че е налице пряка причинно- следствена връзка между произшествието и смъртта му. Приета е и комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, според която травмите му са получени при притискане на деформирани от удара части на кабината. Вещите лица са счели,че дори той да е седял и да е бил с поставен колан, уврежданията биха довели до смъртта му. От повторната комплексна експертиза е установено,че ако той е седял на дясната седалка на автомобила щеше да е далеч от контактната зона на удара между двата тежкотоварни автомобила и ако е бил с поставен колан, не би получил същите увреждания. Според заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза причина за произшествието е заспиването на водача Х. Д. Д. или временно отклоняване на вниманието му, което е довело до навлизане на управлявания от него влекач в насрещната лента и настъпване на удар с движещ се в нея камион. С решение от 01.03.2012 г. на съда в [населено място], Испания воденото наказателно производство е прекратено, поради смъртта и на виновния водач Х. Д. Д.. Въз основа на показанията на свид.Д., е прието за установено, че ищцата и сина й са били в много близки отношения и са живели в едно домакинство.Впоследствие след като сключил брак той се установил самостоятелно със съпругата си в собствения на майка му апартамент. Било традиция всяка седмица семейството да се събира, работата му позволявала да се вижда всеки ден с майка си.Узнавайки за произшествието тя изпаднала в шок, звъняла до различни институции, с надежда да узнае, че известието не е вярно.Затворила се в себе си, повечето време прекарвала в стая с негови снимки или на гробището. Здравословното й състояние се влошило, претърпяла операция, вдигала високо кръвно налягане, била на поддържащо лечение.Ответникът бил осъден с влязло в сила решение да заплати на съпругата и дъщерята на загиналия И. А. Д. по 100 000 лв. обезщетение за причинените им неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че при наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за тежкотоварния автомобил М. е налице и пасивна материалноправна легитимиция на застрахователя по прекия иск с правно основание чл. 226 КЗ /отм./ Приел е, че са налице и предпоставките по чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на водача на товарния автомобил за смърттта на И. А. Д., че тези вреди са пряка и непосредствена последица на настъпилото ПТП.Ищцата като негова майка е от кръга на най-близките роднини и има право на деликтно обезщетение в случай на смърт. Въззивният съд е приел, че основните спорни въпроси по делото са дали в случай на смърт на водача-деликвент има застрахован, който да е отговорен спрямо увредения и какъв следва да е размерът на обезщетението за неимуществени вреди. Приел е , че в случай на смърт на деликвента, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ не се освобождава от отговорност спрямо пострадалия, тъй като тя е функция от отговорността на застрахования и възниква при наличие на определени предпоставки, сред които не е и правосубектността на прекия причинител на вредите. За да определи справедливия размер на обезщетението въззивният съд е преценил, че в отношенията между ищцата и пострадалия е съществувала емоционална близост, обич,подкрепа,привързаност. Преценил е също така възрастта им,съответно на 41 години и на 61 години и размера на застрахователното покритие, който не е изчерпан.С оглед всички релевантни обстоятелства е уважил иска в пълния размер.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа допълнителни основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК .Поставя следния материалноправен въпрос:
-носи ли отговорност за вредите, причинени от починал деликвент, неговият застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ във връзка с разпоредбите на чл.257 ал.1 и 2 КЗ/отм./, §1 т.4 КЗ /отм./, чл.267 ал.1 ,чл.226 ал.1, чл.233 ал.1 КЗ /отм./ и ППВС №7/1978 г., т.9.
Намира, че обект на тази задължителна застраховка е гражданската отговорност на застрахования, доколкото застраховката не е за обезвреда на вредите, причинени на пострадалото лице. Ако застрахованият не носи отговорност на някакво основание, то отговорност не носи и застрахователят му, независимо дали е причинена вреда от неговото деяние на трети лица. Позовава се на цитираното ППВС, тъй като според приетото в него отговорността на застрахователя е функционална, т.е. обусловена е от основанията за отговорност на самия застрахован. Намира, че отговорността трябва да съществува към датата на предявяване на иска, а при смърт на деликвента преди тази дата счита, че искът не е основателен. Изразява несъгласие с приетото в решение по гр.д.№1770/2014 г. на Апелативен съд-София, а именно, че деликвентът е бил жив и дееспособен към момента на увреждането и че е без значение настъпването на смъртта му впоследствие. Счита, че при смърт на деликвента отговорност на застрахователя към момента на предявяване на иска вече не съществува.
Така поставеният въпрос е релевантен, но не е аргументирано специфичното основание.Касаторът не е посочил кое от двете само изброени допълнителни основания поддържа във връзка с него.Ако счита, че е налице отклонение от разрешенията в цитираното ППВС по така поставения въпрос, то допълнителното основание следва да бъде квалифицирано по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.В този случай той следва да обоснове подробно в какво се изразява възникналото противоречие, но това не е сторено. Действително в т.9 от ППВС № 7/77 от 04.10.1978 г. е прието, че отговорността на застрахователя е функционална т.е. е обусловена от основанията за отговорността на застрахования. Доколкото основанията за освобождаването му от отговорност са обосновани с възникване на случаи на непреодолима сила и на съпричиняване от пострадалия, но не и с настъпване смъртта на деликвента, то не може да се приеме, че е налице евентуално поддържаното противоречие.В ППВС също така е прието,че обект на застраховката „Гражданска отговорност“ е имуществото на застрахования срещу искове на трети увредени лица.
Ако ППВС е цитирано наред с изброените правни норми като косвен източник на право,то може да се приеме,че поддържаното допълнително основание е по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. За да бъде обосновано специфичното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,според приетото в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г.. на ОСГТК-т.4, касаторът трябва да свърже поставения въпрос с наличието на неправилна практика или съдебна практика, която не е съобразена с промените в законодателството и да аргументира защо тя е неправилна и как трябва да бъде променена.Ако се твърди липса на съдебна практика, трябва да се наведат доводи в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретните норми, чието тълкуване се иска. Той не е посочил коя от двете хипотези счита, че е налице-точно приложение на закона при създадена неправилна съдебна практика,която следва да бъде променена, или развитие на правото ,при липса на съдебна практика и необходимост от тълкуване на посочените във въпроса правни норми.И в двата възможни варианта липсва необходимата аргументация и доказателства: не е приложена съществуващата неправилна според касатора съдебна практика, не са посочени причините,поради които трябва да бъде изменена, не е аргументирано в какво се изразява непълнотата, неяснотата или противоречивостта на изброените във въпроса правни норми.
По-нататък в изложението се поставя и въпроса за критерия за определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП. Касаторът счита,че решението е постановено в противоречие с ППВС № 4/1968 г. Позовава се и на решения на състави на ВКС по т.д.№ 43/2010 г., ІІ т.о. и по т.д.№ 566/2010 г.,ІІ т.о., гр.д.№ 498/2010 г.,ІV г.о.Намира,че не са съобразени изцяло релевантните факти за прилагане на чл.52 ЗЗД, а тези, с които въззивният съд се е съобразил, не са приложени правилно.Позовава се отново и на ППВС № 7/77 от 04.10.1978 г., т.9, като твърди,че не се прилагат еднакви критерии по предявени искове за неимуществени вреди и срещу застрахователи се присъждат по-големи обезщетения. Намира обезщетението за прекомерно, тъй като надвишава обезщетенията за другите близки на пострадалия и не е съобразено с икономическата конюнктура.
Въпросът също е релевантен, но не е обосновано допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Разгледаните случаи в цитираните решения на състави на ВКС, които също не са приложени, са неотносими. По т.д.№43/2010 г., ІІ т.о. не е постановено решение, а определение по чл.288 ГПК и е разгледан спор за неустойка.С решението по т.д.№566/2010 г., ІІ т.о. е присъдено обезщетение на пострадал за причинени травми, а с решението по гр.д.№498/2010 г., ІV г.о. е присъдено обезщетение по ЗОДОВ. За да бъде обосновано допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК касаторът трябва да издири и приложи задължителна съдебна практика при пълен фактически и правен идентитет на разглежданите случаи и подробно да анализира в какво се изразява противоречието на съдържащите се в тях правни разрешения по обуславящия въпрос. Не е налице противоречие и с разрешението дадено в ППВС № 4/23.12.1968 г.- т. ІІ, според което понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Конкретиката на случая при определяне размера на обезщетението е съобразена напълно. Поради многообразието на възникналите случаи на увреждания е невъзможно формулирането на единен критерий за определяне размера на дължимото обезщетение, както пледира касаторът.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1310/18.06.2015 г. по гр.д.№4229/2014 г. на Апелативен съд-София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: