О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 296
София, 07.03.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 1111/2012 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на отбраната срещу въззивно решение от 14.05.2012г. на СГС, постановено по в.гр.д.№ 8320/2011год. С това решение е потвърдено решение №Р-ІІ-64-63 от 28.03.2011г., постановено по гр.д. № 14276 по описа за 2010г. на СРС, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Министерство на отбраната против П. И. П. искове с правно основание чл.422 ГПК за приемане за установено спрямо последния, че същият дължи на ищеца сумата от 15382,53лв., представляваща парична равностойност на установени липси в склад “кабели , метали, бои и химикали” в поделение № 46390 – [населено място] за периода от 01.06.2003г. до 14.05.2007г. ; сумата 561,39лв. обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 21.12.2006г. до 01.06.2007г.; сумата 4050,63лв. – обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 02.06.2007г. до 05.03.2009г. и законната лихва върху главницата, считано от 09.04.2009г.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280 ал.1 т.3 ГПК по материалноправните въпроси “ допустимо ли е акт за начет да бъде предявен не само от ощетената бюджетна организация – разпоредител с бюджетни кредити от по-ниска от втора степен, което не е юридическо лице, но и от юридическото лице – първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, в състава на което е обособена първата” и “ влязло в сила постановление на Прокуратурата за прекратяване на наказателно производство поради липса на престъпление от общ характер пречка ли е гражданският съд да приеме, че са налице данни за кражба,което да обърне доказателствената тежест по съставен акт за начет”. Поддържа се, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, тъй като с произнасянето на съда ще се стигне до отстраняване на непълноти или неясноти при тълкуването на закона. Изложението преповтаря част от съдържанието на касационната жалба, в която са релевирани съображения за неправилност и необоснованост на съдебния акт поради това, че съдът неправилно е приел, че Министерство на отбраната не е надлежният ищец,както и поради това, че при наличие на постановление на Прокуратурата за прекратяване на наказателно производство поради липса на престъпление от общ характер съдът е следвало да приеме констатациите в акта за начет за истински до доказване на противното.
Ответната страна П. И. П. в представен писмен отговор чрез адв.М. взема становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлен иск по чл.422 ГПК във връзка с чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, с обжалваем интерес над 5000 лв., и обусловен от него иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният иск с правно основание по чл.422 ГПК във връзка с чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, въззивният съд е посочил, че отговорността по чл. 207 КТ е отговорност на работника спрямо работодателя ; че процесуалната правоспособност на работодателя по Кодекса на труда е различна от общата; че съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ „работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение; че съгласно изложеното и предвид и на чл.3 ал.2 от Устава на войсковата служба на въоръжените сили на Република България работодател на ответника е поделение 46390, а не Министерство на отбраната. Съобразно изложеното е обосновал извод , че Министерство на отбраната не е легитимирано да търси отговорност за липси по чл.207 КТ, поради което и на това основание исковата претенция е неоснователна.
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, да бъде формулиран конкретно в контекста на решаващите изводи на съда, които пряко обуславят изхода на спора, а не свързан с общите оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, с оглед поддържаното от страната нарушение във връзка с възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства или с нарушение на процесуалните правила досежно разпределението на доказателствената тежест в процеса, които се квалифицират по чл. 281 ГПК, но не обосновават приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая формулираните в изложението въпроси не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, включени в предмета на спора и обусловили правната воля на съда, обективирана в решението. В. съд не е давал разрешение на такива въпроси със съдебния си акт и решаващата му воля не е обусловена от тях. На следващо място касаторът не е обосновал тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба. Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия. К. не е обосновал такива предпоставки, а и те не са налице в случая. Налице е многобройна и постоянна съдебна практика относно съдебния ред за осъществяване на пълната имуществена отговорност на работника или служителя към работодателя за вреди от отчетническа дейност. Съгласно същата предвиденият с чл.207 КТ съдебен ред за събиране на сумата от констатирана липса е предвидена от закона възможност за работодателя. Многобройна и постоянна е практиката и по приложение нормата на §1 т.1 КТ относно това кой е работодател и каква е неговата процесуална правоспособност. В. решение е съобразено с тази практика и не й противоречи.
К. не е развил доводи за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За да е налице това основание, то следва приложената от съда правна норма, от която е изведен решаващия мотив да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по конкретния, посочен от касатора, материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. Следователно, касаторът не установява наличие на тези предпоставки.
Не на последно място доводите на касатора във връзка с поставените въпроси не могат да обусловят наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като съставляват оплакване за неправилност и необоснованост на решението по смисъла на чл.281 ГПК. Преценката на последните е въпрос, по който в настоящето производство по проверка на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК касационната инстанция не дължи произнасяне.
Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, а ответникът по касационната жалба не е претендирал такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 14.05.2012г. на СГС, постановено по в.гр.д.№ 8320/2011год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: