О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 482
гр. София, 31.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 1159 по описа за 2014 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. Д. Х. срещу решение № 1909 от 21.10.2013 г. по гр. дело № 4698/2012 г. на Софийски апелативен съд, втори състав.
Ответникът Прокуратура на Република България не е взел становище.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение в частта, с която Софийски апелативен съд е потвърдил решение № 6133 от 04.09.2012 г. по гр. дело № 2550/2011 г. на Софийски градски съд, първо гражданско отделение, 11 състав в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил частично предявеният иск от С. Д. Х. против Прокуратурата на Република България по чл. 2, ал.1, т. 2 ЗОДОВ, в редакцията обн. ДВ, бр. 17/06.03.2009 г. за разликата между 5 000 лв. и 60 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно производство с обвинение за престъпление по чл. 220, ал. 2 вр. ал. 1 НК, по което ищецът е признат за невинен и оправдан с присъда от 07.05.2009 г. по НОХД № 15075/2007 г. на Софийски районен съд, наказателно отделение, 111 състав, потвърдена с решение № 539 от 19.04.2010 г. по В.Н.О.Х. дело № 4199/2009 г. на Софийски градски съд, НК, ХІІІ въззивен състав. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че е налице фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ в посочената редакция предвид доказването на обстоятелствата, които го формират – оправдаване на ищеца по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление от общ характер – чл. 220, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Освен това в мотивите на въззивното решение е прието, че съображенията на първостепенния съд относно доказаността на неимуществените вреди и релевиране на обстоятелствата, относими към присъждането им в размер на сумата 5 000 лв. във връзка с обвинението са в съответствие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и задължителната съдебна практика по приложението на нормата.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди следното: „С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по съществен материално – правен въпрос, а именно определяне размера на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение по водено срещу мен наказателно производство по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.”. По – нататък се твърди, че „съдебната практика е противоречива защото са налице различия в тълкуването и прилагането на чл. 59 от ЗЗД” и се изброяват решения на състави на ВКС и едно решение на Софийски апелативен съд. Съгласно т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, но в случая не е изпълнил това изискване. Въпросът, определен като „материално – правен” не съдържа конкретните обстоятелства, по които въззивният съд е формирал правни разрешения, както и самите правни разрешения по тълкуването на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Определянето на размера на обезщетението е процесуална дейност на съда, която има конкретен предмет – правни въпроси при разрешаването, на които съдът излага решаващите си мотиви. Ето защо, като не посочва предмета на произнасяне на въззивния съд касаторът не формулира правни въпроси. Нерелевирането на общо основание е самостоятелна предпоставка за недопускане на касационно обжалване, а в случая нерелевирането на основание по чл. 280, ал. 1 ГПК води именно до този правен резултат. Налице е и друг мотив за недопускане на касационно обжалване. Страната е приложила практика, формирана от решения на състави на ВКС и едно решение на състав на Софийски апелативен съд. Тази съдебна практика с изключение на решението на Софийски апелативен съд, за което няма данни да е влязло в сила и поради това не е относимо към съдебната практика, не е обсъдена в приложението, в което не е обосновано противоречие между разрешенията, приети от ВКС и разрешенията, приети от въззивния съд с обжалваното решение в атакуваната част по въпроси, по които последният се е произнесъл. Следователно не е налице и допълнително основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол.
От всичко изложено по – горе следва, че в разглеждания случай не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което настоящата инстанция приема, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1909 от 21.10.2013 г. по гр. дело № 4698/2012 г. на Софийски апелативен съд, втори състав в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: