О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 691
София, 27.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1085/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от В. С. М., чрез пълномощника адв.Н. И., срещу решение № ІІ-119/ 25.10.2013 г. по гр.д.№ 1395/ 2013 г. на Бургаски окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба Е. Г. В., чрез пълномощника си адв.В. В. оспорва жалбата. Не претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие, в предвидения от закона срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил съдебния акт на първоинстанционния съд и вместо това е осъдил касатора да заплати на ищцата-ответница по касационната жалба в настоящото производство, сумата 10 000 евро,представляващи задължение по договор за заем, ведно със законната лихва от 26.10.2011 г. и разноски по делото.Съдът е приел, че ищцата е превела от своя банкова сметка на касатора сумата 10 000 евро, с вписано основание за превода в представеното банково бордеро „предоставен заем”. Касаторът е оспорил иска с твърдението, че той от своя страна е предоставил на ищцата заем в размер на сумата 140 000 евро и че исковата сума представлява частично погасяване по него.Между страните , както и между касатора и съпруга на ищцата П. Ч. били сключвани и други договори за заем .Така последният на 10.03.2009 г. предоставил на касатора заем в размер на сумата 200 000 евро, със срок за погасяване 10.03.2012 г.,за обезпечаването на който била учредена морска ипотека № 1727/ 12.06.2009 г. върху собствената на заемателя яхта СЗ-765 „Мимоза”. С банково бордеро от 30.05.2009 г. касаторът превел по сметка на ищцата сумата 140 000 евро, с посочено основание „вноска съгласно заем по договор”. Представена е и разписка без дата, с която П. Ч. е удостоверил, че е получил от касатора сумата 200 000 евро, „като пълно погасяване на задължение по договор за заем от 10.03.2009 г.” Въз основа на тези писмени доказателства въззивният съд е приел,че твърдението на ищцата за предоставен от нея заем на ответника е доказано, аргументирайки се с посоченото в банковото бордеро основание, формулирано като „предоставен заем”, а не „вноска по заем” или „погасяване на заем”.Приел е също така, че сумата от 140 000 евро,макар и преведена по сметка на ищцата, е за погасяване на договора за заем, сключен от касатора с нейния съпруг. Поради това е уважил иска, приемайки че вземането на ищцата е станало изискуемо с връчването на изпратената до касатора нотариална покана за връщането му.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК касаторът твърди, че въззивното решение противоречи на съдебната практика и че съдът се е произнесъл по въпроси, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Намира, че изводът на въззивния съд за безспорна доказаност на твърдението на ищцата, че исковата сума от 10 000 евро е предоставена от нея в заем , направен въз основа на вписаното в банковото бордеро основание „предоставен заем”, а не „вноска по заем” или „погасяване на заем”противоречи на решение № 390/ 20.05.2010 г. по гр.д.№ 134/ 2010 г., четвърто г.о. , в което е прието, че не всяко плащане на суми от едно лице на друго се основава на договор за заем и че са възможни различни хипотези относно факта на плащане.Касаторът счита, че банковото бордеро представлява частен свидетелстващ документ в частта, с която е посочено основанието за плащане и не се ползва с доказателствена сила, ако издателят му удостоверява изгодни за себе си факти. По-нататък в изложението си той твърди, че въззивният съд не се е произнесъл по съществен за правилното решаване на спора въпрос.Той се отнася до приетата по делото молба-декларация, с която съпругът на ищцата заявява,че всички имуществени отношения с касатора са уредени. Същата е адресирана до директора на „М.”-Б. и е с дата 29.11.2010 г.,т.е. след като ищцата е превела исковата сума на касатора и след като е вдигната морската ипотека.
Настоящият състав на ВКС, трето г.о. намира,че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Според разрешенията, дадени с ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. ОСГТК условие за това е обосноваване в изложението към касационната жалба на общо и допълнително основание от страна на касатора. Общото основание представлява извеждане на въпрос, съдържащ се в предмета на делото и обуславящ правните изводи на въззивния съд.Той не трябва да е свързан с правилността и обосноваността на въззивното решение, както и с обсъждането на доказателствата по делото. Този въпрос следва да бъде развит в някоя от хипотезите по чл.280 ал.1 ГПК, като допълнително основание за допускане на касационно обжалване. Касаторът трябва да прави ясно и категорично разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК, които се разглеждат в настоящото производство и основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК, които се разглеждат в производството по чл.290 ГПК, след допускането на касационно обжалване. В случая в първата част на изложението си касаторът не е формулирал обуславящ правен въпрос, а във втората е заявил,че въззивният съд въобще не се е произнесъл по друг съществен според него въпрос.Всъщност аргументите на касатора имат характера на основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК, които не могат да бъдат разглеждани в производството по чл.288 ГПК. К. съд не може да изведе служебно обуславящи правни въпроси въз основа на твърденията и оплакванията на касатора, тъй като ще наруши диспозитивното начало.Необосноваването на общо основание има за последица недопускането на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № №№-119/25.10.2013 г. по гр.д.№1395/2013 г. на Бургаски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: