О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 288
София, 15.03.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 369/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от И. И. И.,чрез пълномощник адв.А. М. срещу решение № 191/17.11.2015 г. по гр.д.№232/2015 г. на Окръжен съд-Търговище.
Ответникът по касационната жалба Общинско предприятие „Социални и охранителни дейности”-Т. в писмен отговор,подаден чрез пълномощник адв.А. Н., я оспорва.Не претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
С обжалваното решение е потвърдено решение № 505/10.09.2015 г. по гр.д. № 637/2015 г. на Районен съд-Търговище. С него са отхвърлени предявените от ищеца- касатор в настоящото производство искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.1-т.3 КТ : за отмяна на уволнението му извършено със заповед № 7/03.04.2015 г. въз основа на чл. 325 ал.1 т.9 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „работник паркинг”, за присъждане на обезщетение за времето,през което е останал без работа поради уволнението в размер на сумата 1486,80 лв. и са присъдени разноски. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че според поименното щатно разписание към датата на уволнението в предприятието е имало пет незаети щатни длъжности за охранител и една за домакин, всички с изискване за заемането им за минимално средно образование.Освен това касаторът не оспорил фактическите твърдения в отговора на ответника относно други изисквания за заемане на длъжността домакин- над една година стаж по специалността и работа с компютър,на които касаторът не отговарял.Приел е също така,че в две последователни години ТЕЛК е дала заключение,че той не може да работи като охранител и като работник паркинг.Работата му не следвало да бъде свързана с тежък физически труд,токсични вредности,психоемоционално напрежение,нощен труд,неблагоприятен микроклимат,сменен режим на работа,работа на открито. От длъжностната характеристика на длъжността охранител е установено,че тя е свързана с работа на смени, на открито, с психоемоционално напрежение. Длъжността охранител с място на работа в Център за обслужване на клиенти на входа е била заета, тя е била изпълнявана от лице,назначено на длъжност охранител,без посочване конкретното място на работа.Това е бил С. М., освидетелстван от ТЕЛК с 60% неработоспособност, назначен на 01.12.2014 г. със срок за изпитване шест месеца. Въззивният съд е направил извод,че длъжността охранител е неподходяща за касатора, а конкретното работно място,за което претендирал, е било заето от друг трудоустроен работник.Относно длъжността домакин е приел,че мястото е било свободно. Касаторът обаче не отговаря на условията за заемането й. Направеното възражение,че не притежава необходимите умения, той не е оспорил.Освен това от записванията в трудовата му книжка не се установява някога да е заемал длъжност, свързана с отчитане, съхранение и управление на стоково –материални ценности.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа,че са налице всички основания по чл.280 ал.1 ГПК.Поставя въпроса:
-когато при прекратяване на трудово правоотношение на работник или служител на основание чл.325 ал.1 т.9 КТ е налична свободна длъжност в предприятието,която не е в списъка по чл.315 ал.1 КТ, работодателят длъжен ли е да извърши проверка дали трудоустроеният работник отговаря на условията за заемането на тази длъжност/правоспособност,образование,квалификация,трудов стаж и др.изисквания по длъжностна характеристика, здравословни противопоказания и пр./ преди да прекрати трудовото правоотношение с него.
Счита, че въззивният съд е процедирал в противоречие с приетото в решение на Окръжен съд-София постановено по гр.д.№ 314/2014 г. за което няма данни дали е влязло в сила и определение на ВКС,постановено по реда на чл.288 ГПК.
Следващият въпрос е:
-чия е доказателствената тежест за установяване елементите в състава на нормата на чл.325 ал.1 т.9 КТ и по-точно липсата на друга подходяща работа за здравословното състояние на работника в предприятието, т.е. в тежест на работодателя ли е да докаже,че наличната свободна длъжност в предприятието не е подходяща за здравословното състояние на работника,че работникът не отговаря на другите условия за заемане на свободната длъжност/правоспособност, образование, квалификация,трудов стаж, изисквания по длъжностна характеристика и др./,че на работника му е предложено да заеме тази свободна длъжност,която не са налице пречки да я заеме,че е извършена проверка от страна на работодателя за горните обстоятелства.
Намира,че въззивният съд е направил фактически изводи в противоречие с приетото в решение на ВКС по гр.д.№1997/2014 г.,ІІІ г.о. и по гр.д.№565/2011 г.,ІІІ г.о.,че всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича за себе си изгодни правни последици.Твърди,че в тежест на работодателя е да установи липсата на друга работа в предприятието, подходяща за здравословното състояние на работника. Относно тези въпроси касаторът поддържа касационно основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,като твърди,че отговорите ще са от значение за развитие на правото.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението ,постановено от въззивния съд. Поставените от касатора въпроси са относими към правилността на въззивното решение и са детерминирани от становището му за допуснати процесуални нарушения. Правилността на атакувания съдебен акт, постановен от въззивния съд, съгласно разрешенията в ТР № 1/ 10.02.2010 г. по тълк.дело №1/ 2009 г. на ОСГТК, не може да бъде предмет на обсъждане и поставяне на въпроси във фазата по селекция на касационната жалба, а в следващото производство по чл.290 ГПК.Касаторът е длъжен да съобрази, когато аргументира допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, понятието съдебна практика според постановката на цитираното ТР-т.2. Невлезлите в сила съдебни решения не влизат в обсега му, същото се отнася и за определението по чл.288 ГПК.С тези съдебни актове не се създава сила на пресъдено нещо.Изводите на въззивния съд по втория въпрос не се отклоняват от приетото в задължителната съдебна практика. Допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е аргументирано.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането до касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 191/17.11.2015 г. по гр.д.№232/2015 г. на Окръжен съд-Търговище.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: