О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
гр. София, 12.01.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на осемнадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр.дело № 6218/2014 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Т. И. П. срещу определение от 08.05.2014 г. по гр. дело № 5024/2009 г. на Софийски градски съд.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
С цитираното по – горе определение състав на Софийски градски съд е върнал депозираната от настоящата частна жалбоподателка въззивна жалба № 1019126/12.03.2009 г. против първоинстанционното съдебно решение по гр. дело № 14235/2007 г. на Софийски районен съд. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че производството по делото е било оставено без движение с указания до жалбоподателката за отстраняване нередовности на въззивната жалба, които не били изпълнени от последната.
Определението е неправилно.
С протоколно определение от 06.12.2013 г. по гр. дело № 5024/2009 г. въззивният съд е указал на жалбоподателката чрез процесуалния й представител адвокат Б. в едномесечен срок от датата на заседанието в писмен вид да посочи актуален адрес за призоваване на въззиваемата З. Ч. и е посочил, че указва „неблагоприятните последици от неизпълнение указанията на съда в срок”. Адвокат Б. е поискал да му бъде издадено съдебно удостоверение, посредством което да се снабди с адреса на въззиваемата видно от данните в цитираното протоколно определение. С този съдебен акт е постановено и отлагане на делото за 11.06.2014 г. от 13.30 ч. Изпратена е призовка до ищцата с отразените указания, въпреки че процесуалният й представител е бил посочен от нея като съдебен адресат в първоинстанционното производство и във въззивното производство. С разпореждане от 10.04.2014 г. Софийски градски съд е постановил в едноседмичен срок от обявлението въззивницата да посочи точни и актуални адреси за призоваването си и за въззиваемата страна – З. Ч. и е посочил, че при неизпълнение жалбата ще й бъде върната. Обявлението относно изложените указания е поставено на 16.04.2014 г. и е свалено на 08.05.2014 г. От данните по делото се установяват още и следните обстоятелства. Първото по делото заседание пред Софийски градски съд, на което е даден ход е проведено на 13.10.2010 г., като видно от данните в протокола съдът е приел въззиваемата Ч. за редовно призована, призовката е връчена чрез другата въззиваема – М. Х.. В следващите заседания – 18.02.2011 г. и 26.10.2011 г. съдът е приел въззиваемата Ч. за редовно призована по реда на чл. 41, ал. 6 ГПК /отм./. След смъртта на въззиваемата М. Х. – 12.10.2010 г. са били конституирани като страни нейните наследници – Г. Г., А. Д., С. Д. и М. Д. – С.. В следващите заседания – 28.03.2012 г., 05.10.2012 г. съдът е приел въззиваемата Ч. за редовно призована. С определение от 04.02.2013 г. въззивният съд е прекратил производството на основание чл.203, ал. 1 ГПК /отм./, а това определение е било отменено от ВКС с определение по ч. гр. дело № 3942/2013 г. За това Софийски градски съд е насрочил заседание на 06.12.2013 г. при провеждането, на което е приел въззиваемата Ч. за нередовно призована поради констатацията си за връщане на призовката в цялост с отбелязване, че по данни на съпруга е напуснала адреса. При тези обстоятелства без да изясни причината, поради която въззиваемата Ч. не е била призована на адреса, посочен по делото – промяна на адреса в страната или заминаване в чужбина /според данните в призовката й, отразени от призовкаря по данни на съпругът й „лицето е напуснало посочения адрес и е в чужбина”/, в последния случай времето на отсъствие от страната, а от там и разпоредбата, която следва да приложи – чл. 44, ал. 1 ГПК /отм./ или чл. 51, ал. 1 ГПК /отм./, както и без да издаде съдебно удостоверение на пълномощника на жалбоподателката за изясняване на обстоятелството относно адреса на Ч., въззивният съд е дал указания на въззивницата за посочване на адреси – съответно нейният собствен и адреса на Ч.. Второинстанционният съд по този начин е процедирал незаконосъобразно, тъй като посочените разпоредби имат правни последици, различни от приложените от съда. В разпореждането от 10.04.2014 г., послужило, като основание за постановяване на следващия съдебен акт – определение за връщане на въззивната жалба липсва диспозитив за оставяне на производството без движение, а указанията са дадени при неизяснена фактическа обстановка, което е лишило съдът от възможността да определи правилно приложимата за случая разпоредба. В мотивите на разпореждането от 10.04.2014 г. съдът не е отразил нормата с оглед, на която е предприел провеждане на производство за оставяне на жалбата без движение. Освен това даването на указание жалбоподателката да посочи точния си и актуален адрес е неправилно предвид обстоятелството, че пълномощникът й е и нейн съдебен адресат. Вследствие на изложеното следва да се приеме, че незаконосъобразно е постановено разпореждането от 10.04.2014 г., а поради това и незаконосъобразно е постановено определението за връщане на въззивната жалба. ВКС в настоящият си състав приема предвид тези мотиви, че обжалваното определение е постановено в нарушение на закона, поради което трябва да се отмени, а делото да се върне на въззивния съд за продължаване на по – нататъшните процесуални действия.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 08.05.2014 г. по ч.гр. дело № 5024/2009 г. на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: