О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 411
София, 24.11.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 4218/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Т. С. А., като [фирма],чрез пълномощник адв.М. М. срещу решение № 241/22.04.2015 г. по гр.д.№136/2015 г. на Окръжен съд-Пазарджик.
Ответникът по касационната жалба С. И. А., в писмен отговор подаден чрез пълномощник адв.И. Ц., я оспорва като недопустма.Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение №438/11.12.2014 г. по гр.д.№736/2014 г. на Районен съд-Велинград.С него
са отхвърлени като неоснователни предявените от ищцата-касатор в настоящото производство, искове с правно основание чл.26 ЗЗД за обявяване нищожността на анекс към договор за аренда на земеделска земя от 22 март 2013 г.,вх.№1218, акт 121/17.07.2014 г., т.І на Служба по вписванията при Районен съд-Велинград, поради липса на представителна власт и на договор за аренда на земеделска земя от 17.07.2014 г.,вх.№1222, акт 122/18.07.2014 г., т.І, на Служба по вписванията при Районен съд-Велинград,поради обстоятелството,че ответникът е сключил договор за целия имот, а не е единствен собственик и предходния договор не е прекратен. Цената на първия иск не е посочена изрично, но анексът е неразделна част от договора за аренда, сключен на 22.03.2013 г. за срок от шест стопански години,по който е определено арендно плащане в размер на сумата 150 лв. годишно, т.е. същата възлиза на сумата 900 лв.С допълнителна молба вх. №2695/ 03.09.2014 г. ищцата е заявила цената на втория иск в размер на сумата 1 350 лв.Изпълнявайки указанията на съда е представила удостоверение за данъчна оценка на имота,предмет на договора за аренда ,сключен на 17.07.2014 г.,според което същата е в размер на сумата 114,90 лв.
Налице е предвидения от чл.280 ал.2 ГПК праг, според който касационното обжалване е недопустимо. Съгласно цитираната законова разпоредба, не подлежат на обжалване по касационен ред тези въззивни решения по граждански дела, които са постановени по искове с цена до 5 000 лв. Предмет на настоящото дело са установителни искове с цена, под този размер, определена съгласно чл. 69 ал.1 т.4 и т.6 ГПК, като спорът е гражданскоправен. Въззивното съдебно решение относно искове с такава цена, не подлежи на касационно обжалване, според посочената ограничителна разпоредба. Подадената касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане .
Не следва да бъде уважено искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски.В приложения договор за правна защита и съдействие е отразено,че е заплатено адвокатско възнаграждение по банков път, но не е представен документ за извършения банков превод съгласно разрешението в ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК-т.1
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба от Т. С. А., като [фирма] срещу решение № 241/22.04.2015 г. по гр.д.№136/2015 г. на Окръжен съд-Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: