О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 902
гр. София, 07.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 2630/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. Д. Н. срещу решение от 27.02.2014 г. по гр. дело № 12985/2013 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ – Б въззивен състав.
Ответникът по касация – Д. С. Д. поддържа становище за недопустимост и неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима, като подадена от страна по делото, която има правен интерес да иска отмяна на въззивното решение, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение състав на Софийски градски съд е потвърдил решението от 21.05.2013 г. по гр. дело № 5895/2013 г. на Софийски районен съд, І гражданско отделение, 37 състав, с което е отхвърлен иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 270, ал. 2 ГПК, предявен от А. Д. Н. срещу Д. С. Д.. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като по отношение на неговата правилност във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи, а твърденията в исковата молба нямат нищо общо с нищожност на решението на ВКС и сочат само на незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт. Съображенията, изложени от Софийски районен съд се споделят от Софийски градски съд.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси:
„Обявяването на несъществуващ и нищожен предварителен договор за окончателен, чрез обявяване на купувача за собственик на имот, който не му е продаден, прави ли решението за обявяване на този договор за окончателен нищожно.
Нищожно ли е решение, което узаконява заграбване на чужд имот, без съгласие на собственика, в нарушение на морала и добрите нрави”.
С първия въпрос жалбоподателката не е въвела общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е приел, че твърденията в исковата молба не са относими към основанията за нищожност на съдебното решение / решение от 06.12.2011 г. по гр. дело № 905/2010 г. на ВКС, ІV г.о./, като въпросът не е поставен по отношение на този извод, а е въведен изцяло във връзка със субективното становище на страната, че уважаването на претенция по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, когато предварителния договор /според нея / е несъществуващ и нищожен води до нищожност на решението, постановено по иска. Така формулиран цитирания въпрос не притежава характеристиките на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК / подробно изяснени в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1 /, защото не е обвързан с разрешенията на въззивния съд, а със становището на касатора. Същият въпрос има значение за основателността на иска, т.е. за спора по същество, а не за наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което следва да се приеме, че с поставянето му не е обосновано приложно поле на основания за допускане на касационен контрол.
Вторият въпрос е развит в хипотези, по които Софийски градски съд не се е произнесъл. Само въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл релевират основания за допускане на касационно обжалване. Ето защо и с този въпрос не е обосновано общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не са аргументирани допълнителни основания и по двата въпроса, тъй като липсва позоваване на неправилна или неактуална съдебна практика, респективно насоката, в която според жалбоподателката същата следва да бъде развита, както и не са посочени конкретни разпоредби, които според страната са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде практика по прилагането им /арг. т. 4 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК/. Липсата на посочените основания има за правна последица недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.02.2014 г. по гр. дело № 12985/2013 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ – Б въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: