О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 508
София, 01.07.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 3900/2014год.
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. Д. М. от [населено място] чрез адв. П. С. срещу определение № 23068 от 04.12.2013 по в.ч.гр.д.№ 12001/2013год. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение подадената от Г. Д. М. от [населено място], частна жалба против определение от 27.06.2013г. по гр.д.№24366/2013г. на СРС,ІІ ГО, 67 състав, с което е отхвърлено заявление вх.№3118597/07.06.2013г. за издаване заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и разпореждане за незабавно изпълнение.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска отмяната му.
Ответната страна [фирма] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на IIІ г. о. , намира, че частната жалба е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. Съображенията за това са следните:
Заповедното производство е двуинстанционно и с произнасянето на въззивната инстанция, чийто акт е окончателен, редът за инстанционен контрол е изчерпан.
По смисъла на чл.274, ал.3, т.2 ГПК подлежат на касационно обжалване въззивните определения, даващи разрешение по същество на други производства, свързани със съответното основно производство и обусловени от него. Заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания. Следователно, заповедното производство не е „друго производство”, свързано с исковия процес, тъй като законът го е уредил като самостоятелно, факултативно и предшестващо исковото производство, като правният интерес от последното произтича от оспорване с възражение на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение в заповедното производство. Систематичното място на Глава 22 ГПК /”Касационно обжалване”/ е в Част Втора /”Общ исков процес”/ и следователно, поначало законодателят е предвидил триинстанционното разглеждане по отношение на исковите производства. В случаите, при които се предвижда касационно обжалване и за други уредени в ГПК производства, различни от исковото, това е указано изрично – чл.396, ал.2 ГПК за обезпечителното производство и препращащата разпоредба на чл.540 ГПК за охранителните производства. По отношение на заповедното производство аналогична разпоредба не е предвидена.
Формален аргумент в подкрепа на тезата за двуинстанционност на заповедното производство е обстоятелството, че в действащия ГПК същото замести производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, което беше уредено именно като двуинстанционно /ТР № 1 от 17.07.2001 г., гр.д.№ 1/01 г., ОСГК/. В тази насока е и приетото правно разрешение с т.8 на ТР№4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Г. Д. М. от [населено място] чрез адв. П. С. срещу определение № 23068 от 04.12.2013 по в.ч.гр.д.№ 12001/2013год. на Софийски градски съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: