О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 276
София, 05.07.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи юли две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч.гр.дело N 2513/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от И. М. И. срещу разпореждане от 27.04.2016 г. по гр.д. № 87/2016 г. на Апелативен съд-Велико Т., с което е оставена без уважение молбата му за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила осъдително решение срещу Прокуратурата на РБ.
Жалбоподателят поддържа оплакване, че изводът на въззивния съд е неправилен, тъй като съгласно чл.243 ал.2 ГПК е недопустимо предварително изпълнение на невлязло в сила съдебно решение срещу държавно учреждение, каквато хипотеза не е налице. Моли да бъде отменено разпореждането и делото да бъде върнато за издаване на изпълнителен лист.
Ответникът по частната жалба Прокуратура на РБ не взема становище по нея.
Състав на ВКС,ІІІ г.о. констатира по делото следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок и е допустима. По същество тя е неоснователна.
С обжалваното разпореждане въззивният съд на основание чл.243 ал.2 ГПК е оставил без уважение искането на жалбоподателя за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила осъдително решение срещу държавно учреждение .
Разпореждането е правилно.
С императивната норма на чл.243 ал.2 ГПК не се допуска издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд срещу държавата , държавните учреждения и лечебните заведения по чл.5 ЗЛЗ. Възможността да се издаде изпълнителен лист съгласно общото правило на чл. 404, ал. 1 т.1 алт.3 ГПК представлява разрешено от закона предварително изпълнение. Специалната норма на чл. 243, ал. 2 ГПК установява изключение от общото правило спрямо посочените субекти. Съгласно чл.519 ГПК не се допуска и принудително изпълнение срещу държавните учреждения, а изплащането на паричните вземания срещу тях става от предвидения кредит в бюджета им. В този смисъл е и постоянната задължителна съдебна практика, създадена с определения на ВКС, постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК по гр.д.№325/2012 г., І г.о., гр.д.№4594/2013 г., ІV г.о., гр.д.№3328/2014 г., ІІІ г.о., гр.д.№ 4170/2014 г., І г.о. и др.
Следва обжалваното разпореждане бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 27.04.2016 г. по гр.д. № 87/2016 г. на Апелативен съд-Велико Т. .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: