О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 677
София, 16.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1050/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от А. Г. Д., чрез пълномощника адв.П. П. срещу решение № 558/25.11.2014 г. по гр.д.№ 780/ 2014 г. на Окръжен съд-Пазарджик.
Ответникът по касационната жалба А. В. С., в писмен отговор, подаден чрез пълномощника адв. И. Ц., я оспорва .Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
С обжалваното решение е отменено решение № 529/20.06.2014 г. по гр.д.№1406/2013 г. на Районен съд-Пазарджик в обжалваната част, с която по иска на ищеца-касатор в настоящото производство е прието за установено, по реда на чл. 439 ГПК ,че не дължи на ответника и сумата над 11 516 лв. до размер на сумата 23 660,28 лв.,представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на 10 484 лв. и 1 660,28 лв. разноски по изпълнителен лист, издаден по гр.д.№292/2005 г. на Окръжен съд-Пазарджик и е образувано изпълнително дело № 369/2011 г. на ЧСИ, поради настъпили факти след приключване на съдебното дирене в производството по издаване на изпълнителното основание , а именно-изплащане на обезщетение на ответника от [фирма]-София по изп.дело № 25 на ЧСИ рег.№750 в размер на сумата 9 516 лв. за имуществени вреди и 2000 лв. за неимуществени вреди и вместо това е постановил отхвърляне на иска в тази негова част за сумата 11 544,28 лв.,както и относно искането за разноски над сумата 335,41 лв. до размер на сумата 1050 лв.В останалата част решението е потвърдено и са присъдени разноски за въззивното производство.За да постанови този резултат въззивният съд е приел,че с влязло в сила решение по гр.д.№ 292/ 2005 г. на Окръжен съд-Пазарджик касаторът е осъден да заплати на ищеца- ответник по касационната жалба в настоящото производство, сумата 20 000 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди и сумата 2000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени на 19.03.2004 г. от ПТП и сумата 1 660,28 лв. разноски съразмерно на уважената част от иска.С влязло в сила решение по гр.д.№1486/2007 г. на Районен съд-Пазарджик [фирма] е осъдено да заплати на ответника по касационната жалба сумата 9 516 лв. обезщетение за имуществени вреди и сумата 2000 лв. обезщетение за неимуществени вреди претърпени от същото ПТП,както и мораторна лихва върху главниците в размер на сумата 3 578,20 лв. и на сумата 752,04 лв. за времето от 02.06.2004 г. до завеждане на иска на 01.06.2007 г., и законна лихва за времето от завеждане на иска до окончателното плащане на главниците и сумата 2 460,91 лв.разноски по делото.Задължението по второто дело е погасено изцяло по изп. дело № 25/2008 г. на ЧСИ № 750 . Въз основа на изпълнителен лист, издаден по първото дело е образувано изп. дело № 1033/2006 г. на ДСИ,по което е постъпила молба от взискателя за насочване на принудителното изпълнение към [фирма] .Последвал е отказ от ДСИ, същият е обжалван пред ОС-Пазарджик и действията му са потвърдени.Делото е превхърлено на ЧСИ № 750 и преобразувано под № 369/2011 г. на ЧСИ № 820.Въззивният съд е направил извод,че само част от присъдената сума за обезщетение за имуществени вреди в размер на 9 516 лв. и изцяло обезщетението за неимуществени вреди в размер на сумата 2000 лв. са репарирани от застрахователя. Направил е извод, че касаторът не дължи на ответника тези суми, но е останал задължен със сумата 10 484 лв. за имуществени вреди и 1 660,28 лв. разноски.Позовал се е на ТР № 2/06.06.2012 г. по тълк.д.№1/2010 г на ОСТК, според разрешенията в което при уважен иск по чл.45 ЗЗД е допустим прекият иск на увреденото лице по чл.407 ал.1 ТЗ /отм./ ,съответно чл.226 ал.1 КЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”.Плащането на сумата присъдена на увреденото лице на основание чл. 45 ЗЗСД няма зна(чение за допустимостта на прекия иск по чл.407 ал.1 ТЗ /отм./,съответно чл. 226 ал.1 КЗ, но има значение за неговата основателност. Провеждането на осъдителния иск по чл. 45 ЗЗД не е обусловено от наличие или не на застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност” с деликвента.Следователно и при наличие на застраховка същият не се освобождава от личната си отговорност, но в тази хипотеза според законодателното разрешение съответстващо на въведеното с чл.4-г от Директива 90/232/Е. в редакцията му след изменението по Директива 2005/14/ЕО изискване, увреденият разполага с пряко право да иска репариране на претърпените от него вреди и от друго задължено, наред с деликвента лица.Посочил е,че застрахователят не може никога на дължи повече от прекия причинител на непозволеното увреждане.В производството по прекия иск срещу него, основан на чл. 407 ал.1 ТЗ/отм./, съответно чл.226 ал.1 КЗ той може да въвежда всички възражения свързани с деликтната отговорност на застрахования декликвент. Отговорностите на причинителя и застрахователя съществуват успоредно като конкуриращи се , а не взаимно изключващи се и се погасяват в един и същи момент.С упражняване на деликтното право на увредения не се погасява прякото му право срещу застрахователя и обратно.Изборът на предпочетен ответник е въпрос на негова едновластна преценка.Ако съдът уважи иска по чл.45 ЗЗД срещу деликвента, решението няма сила на пресъдено нещо срещу застрахователя на гражданската му отговорност,според определените с чл.298 ГПК обективни и субективни нейни предели.Ако извършителят е осъден по този иск да заплати определена сума на увредения , за нея по отношение на него възниква сила на пресъдено нещо.Ако част от тази сума е заплатена от застрахователя по силата на решение по иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ, то с нея задължението на деликвента се намалява,тъй като в противен случай ще се стигне до неоснователно обогатяване. Законодателят не е въвел процесуална пречка, ограничаваща увреденото лице да предяви иск и срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”.Правният интерес на увредения ще е обусловен от липсата на реално извършено плащане от деликвента.Допълнителен аргумент е и социалната функция на предоставеното пряко право-правоимащият да получи сигурност за реалното му удовлетворяване.Всяко едно от тези права следва да се счита удовлетворено само след пълно плащане на вредата,съответно плащане до размера на застрахователната сума,ограничаваща договорната отговорност на застрахователя в хипотезата на предявен пряк иск.В мотивите е изложено,че касаторът не би дължал плащане по издадения срещу него изпълнителен лист само ако застрахователят е платил присъдената сума в пълен размер, но в настоящия случай това не е така.Поради обезщетителния характер на прякото право,само реалното обезщетяване от застрахователя на понесените от пострадалия вреди в пълен размер ще има за последица неговото погасяване, такъв ефект ще настъпи и за деликтното право.При извършено частично плащане от застрахователя в рамките на определения лимит по застрахователната полица, увреденият всякога има интерес да претендира разликата до пълната обезвреда от деликвента.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа,че са налице такива по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Твърди,че въззивният съд не се произнесъл по соченото от ответника основание-чл.298 ГПК, а е уважил въззивната жалба на основание постановките на ТР № 2/06.06.2012 г. по тълк.д.№1/2010 г на ОСТК ,на което ответникът не се е позовал.Така той е нарушил чл.6 ал.2 и чл.269 ГПК.Счита,че обжалваното решение е постановено в противоречие с приетото в решение по гр.д.№1281/2010 г., ІІІ г.о.При определяне размера на имуществените вреди въззивният съд е оценявал увредените части на мотоциклета като нови,съгласявайки се с мотивите на решението по гр.д.№292/2005 г. на Окръжен съд-Пазарджик.Тази постановка противоречи на решения на ВКС по гр.д.№ 3511/1995 г.,ІV г.о. и по гр.д.№1781/2009 г., І г.о.,според които размерът на причинените имуществени вреди се определя към момента на настъпването им, а не към момента на решаване на спора.,т.е по цени като нови.Намира,че обжалваното решение противоречи и на цитираното по-горе ТР, на което въззивният съд се е позовал,поради явната необоснованост на извода му,че сумата от обезщетението на застрахователя не била пълна, а всъщност разликата произтича от оценката на увредените части като нови. Касаторът твърди,че въззивният съд не е разгледал и отразил в мотивите си наведените от него доказателства, от които са извлечени новонастъпилите факти, конкретно не е разгледал плащането на обезщетението от застрахователя, съобразено със заключението на автотехническата експертиза по гр.д.№1486/2005 г. на Районен съд-Пазарджик.
ВКС състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд.Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. ОСГТК касаторът следва да обоснове общо и допълнително основание за допустимост. Общо основание е извеждането на правен въпрос, обуславящ решаващите изводи на въззивния съд, включени в предмета на делото. Изложеното от касатора не може да бъде преценено като общо основание за допустимост, неговите аргументи не съдържат правен въпрос, а представляват оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения. Касаторът следва да прави ясно и категорично разграничаване между основанията за допустимост на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК и основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК,които се разглеждат в производството по чл.290 ГПК, ако касационната жалба бъде селектирана.Необосноваването на общо основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в това производство, които са установени с представените договор за правна защита и съдействие с уговорен хонорар и отразено плащане на същия в брой и списък на разноските.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 558/25.11.2014 г. по гр.д.№780/2014 г. на Окръжен съд-Пазарджик.
ОСЪЖДА А. Г. Д. да заплати на А. В. С. сумата 300/триста/ лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: