О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 828
гр. София, 21.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 1354/2015 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Т. А. Б. срещу решение № 542 от 14.11.2014 г. по гр. дело № 660/2014 г. на Пернишки окръжен съд.
Ответниците – А. С. И. и С. М. И. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК подържат възражение за недопустимост на жалбата срещу решението в частта, с която съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД поради размер на данъчната оценка под 5000 лв., а по жалбата срещу същото решение в останалата част, с която съдът се е произнесъл по иска по чл. 45 ЗЗД излагат доводи за липсата на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Касационната жалба е процесуално допустима. Между исковете, по които се е произнесъл въззивният съд съществува връзка на обусловеност, поради което жалбата против решението на окръжния съд в частта, с която същият съд се е произнесъл по претенцията по чл. 26, ал. 2 ЗЗД е процесуално допустима. Възражението на ответниците по касация е неоснователно. Процесуално допустима е касационната жалба и против въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по претенцията по чл. 45 ЗЗД, която е за парично вземане с размер над 5000 лв. Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна и по отношение на съдебен акт, който подлежа на касационно обжалване.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което Пернишки окръжен съд се е произнесъл по исковете на жалбоподателката по чл. 45 ЗЗД и по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, като е приел, че твърдението в исковата молба, че подписите върху нотариален акт № 177, том VІІІ, дело № 2292/1997 г. на нотариус при Районен съд – Р. Е. Д., обективиращ договор, съгласно условията на който А. И. и П. И. продават на А. И. недвижим имот, подробно описан в решението с построена в него двуетажна масивна жилищна сграда не били положени от А. И. и П. И., не е доказано. Решаващият състав се е позовал на съдебно – почеркова експертиза, за да обоснове извода си за това, че подписите за продавачите в нотариалния акт и подписите, ползвани като сравнителни образци от А. И. и П. И., са били положени от едни и същи лица. Освен това съдът е изложил мотиви за това, че нотариалният акт не е опорочен , въведеното от ищцата основание не съставлява опорочаване на нотариалния акт. Тези съображения се отнасят според съда и за доводите на ищцата за невписване на нотариалния акт.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са поставени правни въпроси, съставляващи общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателката в приложението е посочила единствено, че имало решения, касаещи нарушението на процесуални норми, засягащи правото на участие на страната и нейния пълномощник в процеса и се е позовала на решение по гр. дело № 292/2011 г. на състав на ВКС, ІІ г.о. Съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1 касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. В цитираното тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС е отразено още, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В случая жалбоподателката не е формулирала правен въпрос, което съгласно изложеното по- горе има за правна последица недопускане касационно обжалване на въззивното решение само на това основание. За пълнота на изложението трябва да се посочи, че не е обосновано и допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като решението на ВКС, на което се позовава страната не съдържа разрешения, относими към настоящия спор, защото третира други въпроси, а именно за връчване призовка на лице, което не разполага с представителна власт и явяването на което в съдебно заседание, без да има надлежно пълномощно нарушава правото на участие на страната. В случая не се твърди ненадлежно представителство на ищцата от процесуалния й представител, който е бил редовно уведомен за съдебното заседание пред въззивната инстанция. ВКС в настоящия си състав приема, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото жалбоподателката трябва да заплати на ответниците по касация разноски за касационното производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 400 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 542 от 14.11.2014 г. по гр. дело № 660/2014 г. на Пернишки окръжен съд.
ОСЪЖДА Т. А. Б. да заплати на А. С. И. и С. М. И. разноски за касационното производство в размер на сумата 400 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: