О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
София, 05.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 5305 /2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от П. РБ, представлявана от И. А. , прокурор в Апелативна прокуратура- [населено място], срещу решение № 88/12.06.2014 г. по гр.д.№148/2014 г. г. на Варненски апелативен съд, гражданско отделение.
Ответникът по касационната жалба В. П. В. в писмен отговор, подаден чрез процесуалния му представител адв.П. П., я оспорва .Не претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима .
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 8/10.01.2014 г. по гр.д.№ 449/ 2013 г. на Шуменския окръжен съд.С него на ищеца-ответник по касационната жалба в настоящото производство, са присъдени обезщетения за: неимуществени вреди в размер на сумата 8 000 лв., имуществени вреди в размер на сумата 3 047,12 лв. неполучено трудово възнаграждение за периода 01.10.2010 г.- 31.08.2012 г., ведно със законната лихва от 12.09.2012 г., по предявения иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ – поради прекратено наказателно производство, водено срещу него за престъпление по чл. 343-б ал.1 НК. Исковете до пълните претендирани размери са отхвърлени ,като в тази част решението е влязло в сила. За да постанови съдебния си акт, въззивният съд,препращайки на основание чл.272 ГПК към мотивите на първата инстанция е приел , че ищецът е бил привлечен към наказателна отговорност на 20.07.2010 г. , делото е било прекратено с постановление от 31.08.2012 г., а трудовото му правоотношение е било прекратено считано от 03.09.2011 г. С оглед на тези факти, размера на получаваното трудово възнаграждение, намалено с полученото обезщетение за безработица е приел,че обезщетението за имуществени вреди е правилно определено.Относно обезщетението за неимуществени вреди се е позовал на събраните по делото гласни доказателства и назначената съдебно-медицинска експертиза, а така също и на чистото съдебно минало на ищеца.Приел е,че правилно възражението за съпричиняване не е било уважено, тъй като делото е прекратено поради липса на доказателства за извършване на престъплението,в което ищецът е бил обвинен,след като протоколът за химически анализ на кръвната проба за наличие на алкохол е бил признат за негодно доказателство.Посочил е,че не е представено и влязло в сила наказателно постановление за извършено административно нарушение-управление на МПС с алкохол до 1,2 промила,както и че не може въз основа на други доказателства да се направи извод за съпричиняване от страна на ищеца.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа всички основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Извежда процесуалноправния въпрос за определяне на неимуществените вреди въз основа на преценката на всички конкретни обстоятелства и за точното прилагане на принципа на справедливостта при определяне на обезщетението за неимуществени вреди и материалноправния въпрос: как се прилага обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД. Счита, че въззивният съд е направил неправилна преценка и е нарушил ТР № 3/ 22.04.2005 г. по тълк.д.№ 3/ 2004 г. на ОСГК- т.3 и т.11 и ТР № 1/ 04.01.2001 г. на ОСГК- т.19.Твърди, че по въпроса съществува противоречива съдебна практика, тъй като по сходни случаи от различните съдилища се присъждат различни по размер обезщетения. Цитира решения на ВКС по гр.д.№5367/2007 г.,І г.о., гр.д.№1726/2007 г., І г.о.,гр.д.№1747/2009 г., ІІІ г.о., гр.д.№ 697/2010 г.,ІІІ г.о., гр.д.№170/2011 г.,ІІІ г.о., гр.д.№1065/2011 г., ІІІ г.о.Поставя и процесуалноправния въпрос може ли виновното поведение на пострадалия,което е в казуална връзка с увреждането да се доказва в производството по ЗОДОВ чрез свидетелски показания.Във връзка с този въпрос поддържа основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК в хипотезата на липса на съдебна практика.
ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. намира,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.Изведените въпроси са правно релевантни, но не е обосновано наличието на допълнителни основания. Въззивният съд е съобразил цитираните тълкувателни актове , приложил е точно закона и задължителната практика на ВКС и е присъдил обезщетение в съответствие с общите критерии за справедливост и конкретните обстоятелства по делото, отчитайки правнорелевантните факти , свързани с особеностите на конкретния случай .
Не е налице и противоречива съдебна практика , с оглед цитираните решения на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК. Те са съобразени с общовалидните критерии за справедливост и с ППВС № 4/1968 г. и ТР № 3/2005 г. ОСГК, с които съдебната практика е консолидирана.Всеки случай е различен сам по себе си и не могат да се присъждат еднакви по размер обезщетения. Определянето на справедливо по размер обезщетение за причинени неимуществени вреди е обусловено от конкретните обстоятелства по спора, като съдът следва да съобрази всички доказателства, относими към реално претърпените от увреденото лице болки и страдания.Същото следва да се приеме и относно решенията на ВКС, представляващи задължителна съдебна практика.
Относно последния поставен въпрос се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК в хипотезата на липса на съдебна практика. В този случай касаторът следва да обоснове в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретните норми, чието тълкуване иска в съответствие разясненията дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 4,което не е сторено.
Необосноваването на допълнително основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 88/12.06.2014 г. по гр.д.№148/2014 г. г. на Варненски апелативен съд, гражданско отделение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: