О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1088
София, 05.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3836 /2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от И. П. А.,чрез процесуалния му представител адв.М. С., срещу решение № 184/15.03.2013 г. по гр.д.№ 160/2013 г. на Русенския окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС ,състав на ІІІ г.о., констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима, тъй като предмет на разглеждане по делото са неоценяеми искове, а оценяемият иск е обусловен.
С обжалваното решение е потвърдено решение №2181/18.12.2012 г. по гр.д.№7384/2012 г. на Русенския районен съд.С него предявените от касатора искове по чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ са отхвърлени. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че касаторът е сключил безсрочен трудов договор, в който е била включена уговорка за изпитване със срок шест месеца в полза на работодателя.Последният е прекратил трудовото правоотношение с него на основание чл.71 ал.1 КТ в рамките на срока за изпитване.Приел е,че е без правно значение обстоятелството,че касаторът е работил като пазач на същите обекти и преди сключване на трудовия договор,но при друг работодател.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Изразява становище,че трудовият договор е сключен на основание чл.67 ал.1 т.1 КТ, което изключва уговорка за срок. Твърди,че въззивният съд не е дал възможност да се изследва формата и съдържанието му, а е приел всички клаузи по него, че е била използвана бланкетна форма на договор, в която волята на страните не е изразена правилно.Намира, че за точното прилагане на закона е от съществено значение тълкуването му според вложения от законодателя смисъл и че в нарушение на чл.235 ал.2 ГПК не са обсъдени в съвкупност събраните по делото доказателства.
Касационното обжалване според сега действащата законова уредба е факултативно, а не задължително. Допускането му е обусловено от успешното обосноваване от страна на касатора на общо и допълнително основание за това.Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК общо основание за селектиране на касационната жалба е извеждането на правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и който е от значение за изхода на спора.Това означава същият да е включен в предмета на делото , да е обусловил правната воля на съда, да е от значение за формирането й , но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на доказателствата по делото.В случая оплакванията на касатора не могат да бъдат възприети като формулиран процесуалноправен или материалноправен въпрос, отговарящ на посочените изисквания.Те са свързани със становището му за неправилност на въззивното решение и представляват основания по чл.281 т.3 ГПК,но не и по чл. 280 ал.1 ГПК. Овен това изведеният от касатора въпрос трябва е развит в някоя от хипотезите по чл.280 ал.1 ГПК,в която да е намерил проявление, като допълнително основание за селекция.Поддържаното допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК изобщо не е аргументирано, а само е цитиран законовия текст. Допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК е налице, когато поставеният въпрос е свързан с наличието на неправилна съдебна практика , която не е съобразена с точния смисъл на прилаганата правна норма,поради погрешното й тълкуване , с промените в законодателството и обществените условия или когато не е създадена съдебна практика по същия въпрос.Обосноваването на общо и допълнително основание за допускане на касасционно обжалване е задача на касатора, съдът не може да формулира въпроса въз основа на оплакванията и твърденията му, тъй като това ще доведе до нарушение на диспозитивното начало.
Тъй като не е обосновано общо и допълнително основание не следва да се допуска касационно обжалване на решението на въззивния съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
сОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 184/ 15.03.2013 г. по гр.д.№ 160/2013 г. на Русенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: