Р Е Ш Е Н И Е
№ 21
София, 06.02.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при участието на секретаря Албена Рибарска, разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело 4564 /2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.307 ал.2 ГПК.
Образувано е по молба за отмяна вх.№1005302/06.02.2013 г. от К. К. Л., чрез пълномощниците й адв.Н. С. и адв.М. С. с правно основание чл. 305 ал.1 т.5 и чл.304 ГПК, срещу решение от 05.08.1992 г. по гр.д.№2523/1991 г. на ІІ районен съд, 9 състав, Софийски районен съд.
Моителката твърди,че в случаен разговор с посочено лице проведен през м.януари 2013 г. разбрала,че е допусната делба на собствения й имот, без да участва в нея и така също,че имотът е изнесен на публична продан, но решението за това още не е влязло в сила. Направила справка в канцеларията на съда и тези факти се оказали верни- с атакуваното решение е допусната делба на подробно описан поземлен имот намиращ се в [населено място], при равни дялове между Л. М., К. П., Т. П. и Г. Г..По същото време нейният съпруг и наследодател Р. Л. Л. предявил срещу същите лица установителен иск и с решение по гр.д.№ 2964/1996 г. на Софийски районен съд, 34 състав е признат за собственик на ? ид.част от този имот, тъй като в негова полза е било изготвено саморъчно завещание от наследодателката Й. К.. От 1980 г., живеят в него, а от 1987 г. със знанието на съделителките го владеят за себе си. Наследници на Р. Л. Л. са молителката и двете им пълнолетни деца. Същата иска решението да бъде отменено, тъй като е необходим другар в делбеното производство.
Ответниците по молбата за отмяна С. Т. П., , М. Т. Г., правоприемници на починалата Л. М., Т. К. М. и Г. К. Г., в писмен отговор, подаден чрез пълномощника им адв.Т. З. и в открито съдебно заседание я оспорват.Не претендират разноски.Ответницата по молбата Н. К. П. не взема становище по нея.
ВКС, състав на ІІІ г.о., установи по делото следното :
С влязло в сила решение от 05.08.1992 г. по гр.д.№2523/1991 г. на втори районен съд-София, 9 състав, гражданска колегия е допусната делба на парцел ХVІ пл.№197, в кв.233 по плана на [населено място],[жк]с площ 380 кв.м. и построената в него двуетажна жилищна сграда и стопанска постройка между Л. К. М., Н. К. П.,Т. К. П. и Г. К. Г. при равни права, по ? идеална част за всеки от съделителите.В хода на делото е починала Л. К. М. и на нейно място са конституирани нейните наследници по закон-дъщерите й С. Т. П. и М. Т. Г.. С решение № І-46-96/05.07.2012 г. имотът е изнесен на публична продан. Срещу това решение е подадена въззивна жалба от Н. К. П. и е образувано гр.д.№1695/2013 г. на Софийски градски съд,ІV-в състав. Поради постъпване молбата за отмяна делото е върнато в първоинсанционния съд за администрирането й, а впоследствие е образувано настоящото производство.Към молбата за отмяна е приложено решение № 103/07.12.1998 г. по гр.д.№2964/1996 г. на Софийски районен съд, 34 състав, гражданска колегия, с което по иск с правно основание чл.14 ал.1 вр.чл.49 ал.2 пр.1 ЗН,предявен от Р.Л. Л. срещу Л. К. М., Н. К. П.,Т. К. П. и Г. К. Г. е признато за установено, че е собственик на ? идеална част от правото на собственост върху процесния имот, като искът до пълния размер от 3/5 идеални части е отхвърлен.Липсват данни дали така постановеното решение е влязло в сила.
При тези обстоятелства ВКС,състав на ІІІ г.о. намира,че молбата за отмяна е неоснователна.
Производството по отмяна на влезли в сила решения е уредено като средство за извънинстанционен контрол на изрично посочени в процесуалния закон основания.На отмяна подлежат неправилни съдебни актове,за които законът не предвижда защита по друг ред, според разрешенията в т.1 и т.2 на ППВС № 2/1977 г., което е запазило действието си при действащия ГПК. Когато съществува друг ред за атакуване на съдебния акт или за защита на правото, той не подлежи на отмяна. Извършената делба без участието на някой от съделителите е изцяло нищожна по аналогия с разпоредбата на чл.75 ал.2 ЗН. Тя не прекратява съсобствеността. Наличието на решение по нищожна делба не е пречка да бъде извършена отново между всички съделители. Ако бъде предявен иск за делба с участие на всички наследници, респ. съсобственици, няма да бъдат налице пречките по чл.299 ГПК. В този смисъл е и ППВС № 7/ 28.11.1973 г.- т.7, също със запазено действие при сега действащия ГПК. Няма законова пречка искът за делба да се разгледа отново с участието на всички надлежно легитимирани страни.
Поради наличието на друг ред за защита молбата за отмяна следва да бъде преценена като неоснователна.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС, ІІІг.о.
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна с правно основание чл.304 и чл. 303 ал.1 т.5 ГПК на К. К. Л. срещу влязло в сила решение от 05.08.1992 г. по гр.д.№2523/1991 г. на втори районен съд-София, 9 състав, гражданска колегия.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: