О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 784
София, 06.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1397/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от В. Х. В.,чрез пълномощника му адв.С. С. срещу решение № 313/04.12.2014 г. по гр.д.№477/2014 г. на Окръжен съд-Ловеч.
Ответникът по касационната жалба държавата,представлявана от министъра на земеделието и храните в писмен отговор,подаден чрез процесуален представител старши юрисконсулт Р. Н. я оспорва. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок,от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие ,срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд и е процесуално допустима .
С обжалваното решение е отменено решение № 318/11.07. 2014 г. по гр.д.№1621/2013 г. на Районен съд-Ловеч в частта, с която е прогласен за нищожен на основание чл. 26 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. с чл.45-а ППЗСПЗЗ договор за замяна на недвижими имоти от 25.09.2006 г., сключен между ответниците в частта досежно получения в замяна имот № 002006 с площ 5,557 дка, а съгласно действаща К. на [населено място] имот с идентификатор 43952.2.6 за 2 360/5557 идеални части поради противоречие със закона и вместо това е постановено отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан и са присъдени разноски за двете инстанции. В останалата част, с която искът е отхвърлен за разликата до 5 557 кв.м. решението е влязло в сила, тъй като не е обжалвано.За да постанови този резултат въззивният съд от фактическа страна е приел,че ответникът ЕТ „А.-А. Х.”е придобил въз основа на постановление за възлагане на недвижим имот от 04.04.2003 г. на ДСИ при РС-Ловеч в изпълнителните производства срещу длъжника З. „Единство” следните имоти: склад за зърно, нов, в стопански двор №2, парцел 2-VІ с площ от 5 625 кв.м. и телчарник в стопански двор 2 , парцел 2-ІІ, с площ 2 385 кв.м.,намиращи се в [населено място],[жк]. Същият се е снабдил с констативен нотариален акт от 18.07.2014 г., № 149,т.ІV, рег.№5454,дело № 413/2013 г. на нотариус рег.№138,легитимиращ го като собственик на тези имоти ,като е посочено,че складът за зърно е със застроена площ 746 кв.м.,построен върху поземлен имот ,представляващ стопански двор с площ 5, 557 дка-държавна собственост,съставляващ имот № 002006 и телчарник, със застроена площ 732 кв.м.,построен върху поземлен имот –държавна собственост с площ 2, 370 дка ,съставляващ имот № 002002, с подробно описани граници. Ответникът е закупил от З. „Единство” и селскостопански обект-кантар с площ 103 кв.м.,построен върху поземлен имот -държавна собственост, представляващ стопански двор с площ 0,907 дка ,съставляващ имот № 002004,като сделката е оформена с нот.акт № 138 т.V,н.д.№520/2003 г. Съставени са три акта за частна държавна собственост на основание чл.147 ал.2 П.,чл.45 ал.6 и 8 от ППЗСПЗЗ за земите,върху които са построени закупените от ответника сгради,представляващи нормативно определени прилежащи терени с площи съответно от 710 кв.м., 2385 кв.м. и 5625 кв.м. Със заповед № РД-46-1322/14-09.2006 г. на основание чл.24 ал.1,чл.27 ал.6 т.3 и чл.33 ал.3 ЗСПЗЗ и чл.45-а, ал.2 и ал.5 ППЗСПЗЗ е разрешено извършването на замяна на прилежащите терени с други имоти, които ответникът [фирма] притежава и на 25.09.2006 г. е сключен процесния договор за замяна, с който държавата,представлявана от министъра на земеделието и горите му е отстъпила правото на собственост върху недвижими имоти в землището на [населено място],[жк], с обща площ 8,834 дка, на стойност 19 943 лв., представляващи съответно имот № 002002 с площ 2 ,370 дка, имот № 002004 с площ 0,907 дка, имот № 002006 с площ 5,557 дка, като срещу тях са отстъпени 34,178 дка земи на стойност 20 647 лв.От своя страна ищецът-касатор в настоящото производство, се е легитимирал с нот.акт №159, т.І,рег.№429,дело №52/2013 г. от 30.01.2013 г. на нотариус рег.№ 481 като собственик по давностно владение на едноетажна сграда-склад с идентификатор 43952.2.6.2, със застроена площ 621 кв.м.,разположен в държавен поземлен имот с идентификатор 43952.2.6 При изготвяне на нот.акт е представен споразумителен протокол от 19.02.1999 г. за разпределение на имущество на организация по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и списък за разпределено имущество,с нотариална заверка от м.март 2010 г.,от които е видно,че в полза на сдружение, представлявано от касатора е разпределено такова на стойност 472 468 лв.,платими изцяло с купюри на стойност 535 000 лв. и което включва изцяло четири сгради-хамбар за зърно, фуражна кухня и 2 броя телчарници, и дялове от други сгради, машини и стопански инвентар.В споразумението е отразено,че земята на застроените площи и прилежащата земя се купуват допълнително или се плаща наем. Представен е и протокол от 1999 г. на ЛС на З. „Надежда”,в който са приети нормативно определените размери на прилежащите площи към сгради и съоръжения в стопанските дворове, като за стопански двор 2 в[жк]за склад за зърно в парцел 2-VІ,включващ метален навес,зърносушилня,стая за управление, хамбар и зърноплощадка е определена площ от 5 985 кв.м.Според удостоверение №971/15.11.1994 г. на ЛС на ТКЗС-с.Гозница,наследодателят на касатора Х. В. В. има дялово участие от имуществото в размер на 9860 лв., включващи трайни насаждения,сгради,машини и съоръжения, транспортни средства и стопански инвентар.Извършена е подялба на същото с договор от 15.11.1994 г. между наследниците му, сред които и касаторът, който е получил 3 287 лв., и е упълномощен да получи дяловете на останалите наследници в талони.К. поискал през 2103 г. да му бъде продадена припадащата се необходимо прилежаща площ към сграда с идентификатор 43952.2.6.2 от поземлен имот с идентификатор 43952.2.6.С писмо на областния управител той бил уведомен,че имот № 002006 е отписан от книгите за държавна собственост.В. съд е направил извод,че при сключване на договора за замяна не са нарушени разпоредбите на чл.27 ЗСПЗЗ, чл. 45 и чл.45-а ППЗСПЗЗ, на което касаторът е основал иска си.Посочил е,че според чл. 45-а ППЗСПЗЗ, в редакцията към момента на извършване на замяната предвижда прилежащите земи по чл.27 ал.6 ЗСПЗЗ да се продават на собственика на сградата с писмен договор без провеждане на търг, въз основа на заповед на министъра на земеделието и горите, или срещу внасяне на равностойна земя в държавния поземлен фонд. В съответствие с разпоредбата на чл.24 ал.1 ЗСПЗЗ за процесния терен е съставен акт за държавна собственост,в който като бивш собственик е посочена организация по §12 ПЗР на ЗСПЗЗ,като при описанието на имота е отразено,че представлява нормативно определен прилежащ терен с площ 5 625 кв.м. към обект склад за зърно.В съдебно-техническата експертиза,назначена по делото е отразено,че за сградите по кадастралния план №13-зърноплощадка, 18-склад за зърно, 19-зърносушилня и 20-хамбар е определена нормативно прилежаща площ от 5 625 кв.м. Тъй като са с едно предназначение им е отределен един парцел,според изискването на чл. 45 ал.3 ППЗСПЗЗ и планът за новообразуваните имоти е влязъл в сила.По тази причина в рамките на дадените му правомощия министърът се е разпоредил с процесната земя при спазване на предвидената в закона процедура.Към датата на извършване на замяната касаторът не е бил собственик на сградата с идентификатор 43952.2.6.2 и не е имал правата по чл.45-а ППЗСПЗЗ. В. съд е намерил, че въпреки констатациите на нот.акт, легитимиращ касатора като собственик на сграда-склад въз основа на давностно владение, всъщност се касае за съсобственост между бивши кооператори в имущество на прекратена организация по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ.Приел е също така,че договорът за замяна не противоречи и на чл. 27 ЗСПЗЗ,тъй като всяко лице,което отговаря на изискванията на закона може да придобие възмездно земя-държавна собственост.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа всички основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК. Посочва,че въззивният съд е направил извод,че при сключване на договора за замяна страните не са уговорили нещо различно от предписаното в закона и не са сключили забранена сделка.Намира,че този извод е в частично противоречие с приетото в решение,постановено по реда на чл. 290 ГПК по гр.д.№607/2011 г., на ВКС, ІV г.о., според което собственикът на една от сградите в имота не може да придобие реална част от земята,която може да бъде изкупена от собственик на друга сграда в същия имот,както и че договорът за прехвърляне ще е непротивопоставим на собственика й съгласно чл. 21 ал.1 ЗЗД, но не и нищожен.Поддържа,че при тази съдебна практика въззивният съд е следвало да квалифицира иска по чл. 124 ал.1 ГПК вр.чл. 21 ЗЗД.Поставя въпроса за правилната квалификация на предявения иск,при допълнително основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.Поддържа , че е налице и допълнителното основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , тъй като в редица решения на съдилища от различна степен се приема,че договорът е нищожен, макар и не по идентични казуси.За всички приложени решения няма данни,че са влезли в сила.К. се позовава и на определение на ВКС,постановено по реда на чл. 288 ГПК.Т. допълнителни основания от касатора не са доказани. Не може да бъде споделено становището му,че при определяне правната квалификация въззивният съд следва да изхожда не от твърдяните в исковата молба фактически твърдения, формиращи основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита, а да преценява създадената задължителна съдебна практика.Приложените съдебни решения не представляват съдебна практика, ако не са влезли в сила.Доказването на този факт е задача на касатора. Съдебните актове трябва да са постановени по идентични случаи, тъй като само тогава може да бъде установено противоречие на съдържащите се правни изводи в тях и в обжалваното решение по обуславящия въпрос.Определението по чл. 288 ГПК не влиза в обхвата на понятието съдебна практика, тъй като с него не се създава сила на пресъдено нещо.
По-нататък в изложението касаторът поддържа допълнителното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК,като извежда въпроси във връзка с формираните мотиви по цитираното по-горе решение на ВКС . Въпросът поставен от касатора,трябва да е обуславящ изводите на въззивния съд от значение за изхода на спора. В своето изложение касаторът не се е съобразил с разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г.. на ОСГТК-т.1, относно характеристиките на правния въпрос, т.3, относно обхвата на понятието практика на съдилищата,т.4, относно наличието на допълнителното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Поради необосноваването на общо и допълнително основание не следва да бъде допускано касационно обжалване на решението на въззивния съд.
С оглед изхода на делото следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт на държавата,представлявана от Министерство на земеделието и храните.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 313/04.12.2014 г. по гр.д.№ 477/2014 г. на Окръжен съд-Ловеч.
ОСЪЖДА В. Х. В. да заплати на държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните сумата 810 /осемстотин и десет/ лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: