О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 228
София, 05.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 6272/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Н. К. Д.,чрез пълномощника му адв.В. П. срещу решение № 312/07.07.2014 г. по гр.д.№366/2014 г. на Окръжен съд-Пазарджик.
Ответниците по касационната жалба Г. Д. В. и Б. А. У. в писмен отговор, подаден чрез пълномощника им адв.Л. Б. я оспорват.Не претендират разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е обезсилено решение № 78/05.03.2014 г. по гр.д.№ 276/ 2013 г. на Районен съд-Велинград в частта, с която ответниците са осъдени да заплатят по иск с правно основание чл.55 ЗЗД на ищеца- касатор в настоящото производство, сумата 14 688,50 лв. получена без основание, мораторна лихва за периода 14.05.2008 г.-05.10.2011 г. в размер на сумата 5 961,98 лв. , законна лихва от 23.07.2012 г. до окончателното плащане и разноски и производството по делото е прекратено.Въззивният съд е присъдил разноски за двете инстанции и е указал,че в останалата част решението е влязло в сила, като необжалвано.
Срещу касатора от е бил предявен иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК „ОТП Ф. Б.”-ЕАД за установяване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение. На търговското дружество е било прехвърлено с цесия вземането на „Б. Д.”-ЕАД срещу касатора, произтичащо от договор за кредит за текущо потребление, договор за поръчителство и допълнително споразумение, с които му е бил предоставен кредит в размер на сумата 7 500 евро,който не е погасен.С отговора касаторът е предявил насрещен иск срещу „ОТП Ф. Б.”-ЕАД с правно основание чл. 27 вр.чл.30 ЗЗД за унищожаване на договорите, с твърденията,че ги е сключил поради заплахи за неговия и на близките му живот, отправени от Г. Д. В. и Б. А. У.,което предизвикало основателен страх у него и го принудило да ги подпише. През 2005 г. взел от посочените лица заем в размер на сумата 2 000 лв. при 20% месечна лихва. За да бъде погасен този първоначален заем бил принуден от тях да сключи договора за банков кредит. Заетата по кредита валута заменил в лева и им предал сумата 14 668,50 лв. Тези пари също не стигнали, отнели притежавано от него МПС, били го пред детето му и искали още и още пари. Против лицата било образувано наказателно производство и с влязла в сила присъда били признати за виновни в извършването на престъпни деяния, сред които и по чл. 213-а ал.3 т.2 НК с пострадал касатора ,като са им наложени наказания лишаване от свобода и е присъединено и наказанието конфискация. В случай, че конститутивният иск за унищожаване на договорите бъде уважен, касторът предявил и евентуален иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД срещу „ОТП Ф. Б.”-ЕАД за заплащане на сумата 651,48 лв., представляваща равностойността в лева на 333,10 евро погасителна вноска по кредита и сумата 848,52 лихва по кредита , заплатени от него без основание. Той е поискал привличането на Г. Д. В. и Б. А. У. като трети лица помагачи и е предявил обратни искове срещу тях за сумата 14 668,50 лв. главница, 5961,98 лв. мораторна лихва за периода от 14.05.2008 г. – 05.10.2011 г.и законната лихва от 05.10.2011 г. до окончателното плащане. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени същите факти като тези по насрещния иск.Направено е искане обратните искове да бъдат разгледани евентуално, при условие,че главният иск бъде уважен срещу ответниците Г. Д. В. и Б. А. У..Иска се осъждането на ответниците да му заплатят солидарно главницата, с която се обогатили неоснователно за негова сметка по иск с правно основание чл. 55 пр.1 ЗЗД.Алтернативно, ако съдът приеме,че не са налице условията за уважаване на този иск е направено искане ответниците да бъдат осъдени да му заплатят главницата,като получена от тях без правно основание по иск с правно основание чл. 59 ал.1 ЗЗД,ведно с мораторната и законната лихви.
Първоинстанционният съд с определение от 11.03.2011 г. е постановил насрещните искове с правно основание чл.27 ал.1 вр.чл.30 ЗЗД и иска за връщане на получено без основание по чл.55 ЗЗД предявени от касатора срещу „ОТП Ф. Б.”-ЕАД да се отделят и по тях да се образува ново дело. С определение от 21.03.2013 г. е допуснал привличането на третите лица-помагачи и е приел за разглеждане и обратния иск.Приел е,че спорът по насрещния иск е преюдициален за разглеждането на обратния иск.С решение по № 78/05.03.2014 г. по гр.д.№276/2013г. на Районен съд-Велинград предявеният от касатора срещу „ОТП Ф. Б.-ЕАД иск с правно основание чл. 27 ал.1 вр.чл.30 ЗЗД е отхвърлен.Прието е, че не се дължи произнасяне по иска за връщане на получено с оглед отпаднало основание по чл. 55 ЗЗД,предявен като евентуален, при условие,че бъде уважен главният иск за унищожаване на договорите. В тези части като необжалвано първоинстанционното решение е влязло в сила. Районният съд е уважил обратния иск с правно основание чл.55 ЗЗД за връщане на получено без основание , като е приел,че е получено нещо без наличието на някакво правоотношение и е осъдил Г. Д. В. и Б. А. У. да заплатят на касатора сумата 14 668,50 лв. главница, сумата 5 961,98 лв. мораторна лихва за периода 14.05.2008 г. -05.10.2011 г. и законната лихва от 23.07. 2012 г.
За да постанови решението си за обезсилване на съдебния акт на първоинстанционния съд в частта , с която третите лица са осъдени да заплатят на касатора посочените суми, като получени без основание съгласно чл. 55 ЗЗД и да прекрати производството по делото, въззивният съд е приел,че същото е недопустимо.Посочил е, че разглеждането на обратните искове и произнасянето по тях се обуславя от уважаването на първоначалния иск.Ако той не бъде уважен, то обратните искове не следва да бъдат разглеждани .В случая първоначалният иск е този с правно основание чл.422 ал.1 ГПК,предявен от „ОТП Ф.”-ЕАД срещу касатора, който е предмет на разглеждане в отделно производство. Въззивният съд е приел, че касаторът е обосновал правния си интерес и иска произнасяне по обратните искове в случай на уважаване на насрещния иск за унищожаване на договора за текущо потребление, като сключен поради заплашване.Посочил е, че е процесуално недопустимо произнасянето по обратните искове да е обусловено от резултата по насрещен иск.Условието за произнасяне по тях е изходът от първоначалния иск, като при уважаването му с обратните искове се цели със сила на пресъдено нещо да се обвържат третите лица и на ищеца да бъде признато регресно притезание, което има към подпомагащата страна. Липсва правен интерес да се иска произнасяне по обратните искове,което да зависи от произнасянето по насрещния иск.Не е известен и правният резултат от установителния иск, поради което е налице преждевременност на произнасянето по обратните искове.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване ,касаторът поддържа такова по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Поставя въпросите:
-при положение,че първоинстанционният съд е допуснал в разрез с процесуалния закон разглеждането на обратни искове, след като в настоящото производство са отделени само насрещните искове,то въззивният съд при обезсилване на решението на първоинстанционния съд следва ли да се произнесе по отношение вината на първоинстанционния съд за допуснато от него процесуално нарушение за преждевременно произнасяне по тези искове;
-страните могат ли да потърсят правата си за обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,които са пряка и непосредствена последица от увреждането, което е причинено от съда в резултат на процесуално недопустимо негово решение; по кой ред следва да стане това, по общия или по реда на ЗОДОВ;
-следва ли ищецът, който няма никаква вина за това, че първоинстанционният съд разглежда обратните искове в нарушение на процесуалния закон да бъде осъден да заплаща разноски по делото на ответниците по тези обратни искове; ако не следва да бъде осъден ищеца кой следва да понесе тези разноски и на ищеца дължат ли му се разноски и следва ли да му се присъдят;
-въззивният съд след като е обезсилил решението на първоинстанционния съд за обратните искове,трябва ли изрично да се произнесе, че те подлежат на разглеждане в едно с установителния иск.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Според разясненията , дадени с ТР №1/19.02.2010г., по тълк.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК, т.1, служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, се разпростира и във фазата по чл. 288 ГПК, като даденото разрешение с ТР №1/17.07.2001 г. на ОСГК,т.10 следва да намери приложение и в този стадий от процеса. Въпросът за евентуалната нищожност или недопустимост следва да бъде разгледан, дори и да не е бил поставен от касатора. В случай, че в производството по чл.288 от ГПК съдът приеме, че съществува вероятност обжалваното решение да не е валидно или да не е допустимо, е длъжен да го допусне до касационен контрол, а окончателната преценка ще се извърши с решението по същество .
В процесния случай касационният съд намира, че е налице вероятност и двете предходни съдебни инстанции да са се произнесли по нередовна искова молба, с която са предявени обратните искове. Въззивният съд като инстанция, разглеждаща спора по същество, е длъжен да посочи правната квалификация на иска и служебно да осъществи проверка за редовността на исковата молба по аргумент от чл. 129 и чл. 130 ГПК. Това задължение произтича както от функциите му, така и от императивното изискване за валидност на сезирането – преценка, предхождаща тази по разглеждането на спора по същество. С оглед въззивния характер на второинстанционното производство, регламентиран и от действащия ГПК, т. 4 на ТР на ОСГК на ВКС на РБ № 1/17.07.2001 г. не е загубила своето значение. Вероятността исковата молба да е нередовна е обусловена от противоречия между обстоятелствената й част и петитума. В обстоятелствената част са изложени факти за извършени от ответниците увреждащи действия срещу касатора , а са формулирани петитуми с оглед неоснователно обогатяване. Поискано е осъждането на ответниците при условие ,че бъде уважен главният иск предявен срещу тях, а срещу тях е предявен само обратен иск. Посочено е ,че съединяването на исковете е алтернативно, но се иска разглеждането на втория иск при условие,че първият не бъде уважен. Предвид изложеното въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол без да се поставят на обсъждане и преценка изложените от касатора основания за допустимост на касационния контрол.
Поради изложеното ВКС, състав на ІІІ г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 312/07.07.2014 г. по гр.д.№366/2014 г. на Окръжен съд-Пазарджик.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 412,61 лв. и да представи документ за това.В противен случай производството ще бъде прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: