О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 465
гр. София, 22.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на девети май двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 2435/2013 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Мюсюлманско изповедание, [населено място] чрез адвокат К. Р. против определение № 133 от 30.01.2013 г. по ч. гр. дело № 13/2013 г. на Разградски окръжен съд.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С обжалваното определение Разградски окръжен съд е оставил без уважение частната жалба на Мюсюлманско изповедание, [населено място] против разпореждане № 1461 от 13.12.2012 г. на Районен съд, [населено място], с което е върната частната жалба на Мюсюлманско изповедание, [населено място] против определение от 06.12.2004 г. по гр. дело № 530/2002 г. на Районен съд, [населено място] за прекратяване на производството по делото. За да постанови този резултат окръжният съд е приел, че обявлението за прекратяване на производството по гр. дело № 530/2002 г. на Районен съд, [населено място] е било надлежно връчено на страната в съдебния процес, която не е обжалвала съдебния акт в предвидения в закона срок, определението за прекратяване е влязло в сила и депозираната едва през 2012 г. частна жалба се явява подадена след изтичане на срока за обжалване. В мотивите е констатирано освен това, че ръководството на Мюсюлманското настоятелство – [населено място] е било регистрирано по реда на Закона за изповеданията /ЗИ/ – отм., като липсата на нова регистрация по реда на Закона за вероизповеданията /ЗВ/, в сила от 02.01.2003 г. няма за последица прекратяване на регистрирания преди влизане в сила на ЗВ правен субект, поради което е направен извод за надлежно връчване на обявлението за постановяване на прекратителното определение.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите:
„1.1. Съставлява ли задължителна практика на ВКС отделното, т.е. единствено решение на състав на ВКС ?”
„1.2. Съставлява ли задължителна практика на ВКС решение на този съд, което няма за спорен предмет такъв, аналогичен на спорен предмет на дело на по – нисък по степен съд, а конкретното правоотношение, посочено в решението на ВКС, представлява само обсъждането на преюдициално правоотношение при формиране на правните изводи на ВКС по спорния предмет ?”
„ Местно поделение на изповедание, което е имало регистрация в съответния общински съвет по реда на чл. 16 във връзка с чл. 6 от ЗИ(отм.), запазва ли своята правосубектност ако не бъде пререгистрирано в окръжния съд по местоседалището му по реда на § 2, ал. 4 от ПЗР на ЗВ ?”
По първият и вторият от цитираните въпроси не са изложени допълнителни основания – чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, т.е. въпросите не са развити в хипотезите на цитираните норми. Касаторът е задължен да представи точно и мотивирано изложение на общите и допълнителни основания за допускане на касационно обжалване, като посочи противоречието в разрешенията на правния въпрос, приети от въззивния съд и съдилищата, на чиито актове се позовава, съдебната практика формирана при неточно приложение на закона или практика, която трябва да се промени поради промяна на обществените условия, непълните, противоречиви или неясни норми, тълкуването на които се налага, за да се създаде практика по прилагането им. В разглеждания случай касаторът не е представил точно и мотивирано изложение на допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, не е посочил противоречието в разрешенията на правните въпроси, тъй като не се е позовал на съдебна практика, а при твърдение за липсата на такава не е изложил нормите, които намира за непълните, противоречиви или неясни и насоките, в които счита, че същите трябва да се тълкуват. По третият от цитираните въпроси е изложено субективното виждане на касатора по тълкуването на § 2, ал. 1 и ал. 4 ПЗР на ЗВ, както и на чл. 19 и чл.20 от същия закон, което се свързва от страната с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, въпреки че се цитира решение № 141 от 21.07.2010 г. по гр. дело № 345/2009 г. на ВКС, състав на ІІ г.о., постановено в производство по чл. 290 ГПК и съставляващо задължителна практика, съгласно разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 2 при наличието, на която не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Неспазването на изискването за точно и мотивирано изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК има за последица недопускане касационен контрол на обжалвания съдебен акт, тъй като ВКС не може да извежда служебно общите и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, съгласно разясненията в цитираното тълкувателно решение на ОСГКТК. Допълнителните основания са кумулативно изискуеми с общото основание, тъй като представляват изчерпателно изброени от законодателя хипотези при наличието, на които се проявява общото основание – разрешения правен въпрос, релевантен за изхода на делото. Непосочването и необосноваването им води до липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване. В разглеждания случай, както се посочи вече касаторът не е въвел процесуално точно и мотивирано изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението, предмет на касационната жалба.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 133 от 30.01.2013 г. по ч. гр. дело № 13/2013 г. на Разградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: