О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1090
София, 05.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3762 /2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Образувано е по повод касационна жалба от Р. Н. В., подадена чрез пълномощника му адв.В. Т. срещу решение № 408/ 06.03.2013 г. по гр. д.№ 3652/2013 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, ІІ състав.
Ответницата по касационната жалба Д. Д. Т. не взема становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок от надлежна страна ,с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима , тъй като въззивният съд се е произнесъл по неоценяеми искове, а оценяемите искове са обусловени.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 3319/16.07.2012 г. по гр.д.№14 053/2011 г. на Варненския районен съд, ХІХ състав.С него са предоставени за упражняване родителските права относно детето Н. В. на майката и е определено местоживеенето му при нея; определен е режим на лични отношения с бащата всяка първа и трета седмица от месеца от 9 часа в петък до 18 часа в неделя с преспиване, един месец през лятната ваканция, по десет дни през пролетната и зимната ваканции, по три дни през коледните и новогодишните празници, когато това не съвпада с ползван от майката годишен отпуск; бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на сумата 200 лв.,ведно със законната лихва при забава; оставен е без уважение насрещният иск ,предявен от бащата за предоставяне упражняването на родителските права на него, определяне местоживеенето на детето при него, определяне режим на лични отношения с майката и присъждане на 100 лв. месечна издръжка; ДСП-В. е задължена да извършва текущ контрол по спазване на ЗЗД и са присъдени д.такси. Въззивният съд е приел,че майката има по-добри родителски качества и че най-важно за детето в биологичната възраст, в която се намира- 4 год., е захранването на базисната потребност от свързаност с нея, че в отношенията между детето и майката съществува симбиотична връзка и че в конкретния момент по-добрият обект на емоционално захранване е тя. За да направи тези изводи се е позовал на назначената по делото съдебно-психологична експертиза, която е намерил за обективна, компетентна и съответстваща с останалите доказателства по делото.С оглед емоционалната близост на детето и с бащата, е определил разширен режим на лични контакти.Съобразил е при определяне размера на издръжката доходите на родителите и ангажираността на всеки от тях с отглеждането на детето.
Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК е инкорпорирано в касационната жалба. Направено е оплакване, че липсва пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства за нови факти и обстоятелства настъпили след постановяване решението на първоинстанционния съд. Във връзка с това оплакване, касаторът е поставил въпрос, който счита за обуславящ, а именно: следва ли при произнасяне на съда по привременните мерки след постановяване на първоинстанционното решение, в хипотезата на настъпили нови факти и изменение на обстоятелствата по делото, след произнасянето на решението, тези факти и обстоятелства да бъдат взети предвид от въззивния съд. Поддържа допълнително касационно основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Изведеният от касатора въпрос не е обусловен от конкретни правни разрешения на въззивния съд. Той е поставен във връзка със субективното му становище за неправилност и необоснованост на мотивите, изложени във въззивното решение. ВКС е задължен да разрешава правни въпроси, които са обусловили изхода на делото, а не да дава отговори на общи въпроси по развитието на процеса. Те не следва да са свързани с възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и с обсъждането, което е направил на събраните по делото доказателства, както и с правилността на конкретните му правни изводи. Само въпроси , отговарящи на изискванията, съдържащи се в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК са относими към приложното поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай въззивният съд не се е произнасял по въпроса, поставен от касатора . Твърдението, че не е направен пълен и задълбочен анализ на доказателствата за настъпилите нови факти и изменение на обстоятелствата след постановяване на решението на първоинстанционния съд не представляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.Необсъждането на доказателствата и доводите на страните е основание по чл. 281, т. 3 ГПК, което се разглежда в производството по чл. 290 ГПК, когато е допуснато касационно обжалване . Производството по чл. 288 ГПК има за предмет допустимостта на касационното обжалване, което се предпоставя от наличието на общи основания – извеждане на обуславящи правни въпроси и допълнителни основания -развиването на тези въпроси в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. В случая е посочено допълнително основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, но то не може да бъде обосновано, без да е поставен обуславящ правен въпрос, по който въззивния съд се е произнесъл и без да се развият съображения, аргументиращи, защо практиката по този въпрос е неправилна и в каква насока тя трябва да бъде променена или развита, а ако липсва съдебна практика е необходимо да се посочи по кои разпоредби не е формирана и в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на правната уредба.Т.е. относно допълнителното основание липсва аргументация в съответствие с разрешенията, дадени в т.4 от цитираното ТР
От изложеното по – горе се налага извод, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 408/06.03.2013 г. по гр. д.№3652/2013 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, ІІ състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ