О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 708
гр. София, 02.10.2014г.
Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.д. № 4938 по описа за 2014г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена чрез адв.Р.Д. от АД „Д., К. и партньори”, срещу определение на ВТОС от 11.06.2014г. по в.гр.д. № 1458/2013г., постановено в производство по чл.248 ГПК, с което е оставено без уважение искането му за допълване на постановеното по делото решение №74 от 29.05.2014г. по същото дело в частта за разноските като се присъдят сторените във въззивното производство разноски съразмерно с отхвърлената част на иска. Поддържа се оплакване за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Изразява се становище, че на присъждане подлежат реално сторените разноски в производството съобразно уважения, съответно отхвърления размер на иска, при съобразяване на обстоятелството, че заплатеното възнаграждение на процесуален представител пред въззивната инстанция е не само досежно подадената от него въззивна жалба, но и за защита по въззивната жалба на насрещната страна. Искането е да се отмени определението и да се уважи искането му по чл.248 ГПК.
Ответната по частната жалба страна Х. Х. Д. не взема становище по същата.
Третото лице помагач в процеса също не взема становище.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол по реда на чл.274 ал.2 ГПК, поради което е допустима, като разглеждането й не е обусловено от наличието на основанията по чл.280 ГПК.
Разгледана по същество е основателна.
Атакуваният съдебен акт е неправилен и необоснован. Съображенията за това са следните:
Производството по в.гр.д.№1458/2013г. на ВТОС е образувано по две въззивни жалби, подадени против решение № 1009 от 31.10.2013 година постановено по гр. дело № 38/2013 година по описа на Районен съд – Велико Търново: [фирма] [населено място] – ответник в производството е обжалвал първоинстанционното решение в частта му, с която е осъден в качеството на работодател на основание чл. 200 от КТ да заплати на ищеца Х. Х. Д. обезщетение в размер на 14006,54 лева за претърпени от същия неимуществени вреди, произтекли от факта на настъпила на 17.05.2011 година трудова злополука, ведно със законната лихва върху главницата; ищецът Х. Х. Д. е обжалвал същото решение в частта му, с която предявеният от него иск по чл. 200, ал.1 и ал. 3 от КТ е отхвърлен за сумата над 14006,54 лв. до пълния предявен размер 150 000 лева, т.е за разликата от 135993,46 лева, представляваща обезщетение за претърпени от същия неимуществени вреди. С решение №74 от 29.05.2014г. въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която с която е отхвърлен предявеният от ищеца иск по чл. 200, ал.1 вр. ал. 3 от КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 14006,54 лева до 29976,00 лева и в частта, с която е присъдено обезщетението за забава в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД върху сумата от 14006,54 лв. , считано от 15.01.2013 г. до окончателното й изплащане, вместо което е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца допълнително още 15969,46 лв. обезщетение по чл. 200, ал.1 от КТ за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука към присъдените от РС 14006,54 лв. или общо обезщетение 29 976,00 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД върху общата сума, считано от датата на увреждането – 17.05.2011 г. до окончателното й изплащане; отхвърлил е иска по чл. 200, ал. 1 вр. ал.3 КТ в останалата му част до пълния предявен размер от 150 000 лв. – за разликата от 120 024 лв., като неоснователен; отменил е Решение № 1009 от 31.10.2013 година по гр. дело № 38/2013 година по описа на Районен съд-Велико Търново, и в частта му, с която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно за сумата от 1325,46 лв. , като ги намалява от 11 287,45 лв. на 9961,99 лв. ; потвърдил е решението в останалата част и е осъдил ответника да заплати държавна такса върху допълнително присъдения размер обезщетение. С молба от 03.06.2014г. [фирма] е поискало от съда да допълни решението като се произнесе по искането за присъждане на разноските, направени във въззивното производство. При условията на евентуалност е заявено искане за изменение на решението в частта на разноските при съобразяване и на сторените такива пред въззивната инстанция и отхвърления размер на иска. С атакуваното определение съставът на въззивния съд е оставил искането без уважение. За да постанови този резултат е обосновал извод, че след като въззивната жалба на молителя е оставена без уважение, сторените от него пред въззивната инстанция разноски следва да останат в негова тежест.
Разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК регламентират правото на разноски на страните: когато искът е уважен само за една част, а за останалата отхвърлен, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част на иска. Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част на иска. И в двата случая се присъждат всички направени разноски съразмерно уважената или отхвърлената част от иска. Посочените правни норми намират приложение и във въззивното производство, в което страните могат да направят различни разноски, с оглед различния размер на обжалваемия интерес, напр. за държавна такса, адвокатско възнаграждение и други разноски с оглед необходимостта от извършване на допълнителни съдопроизводствени действия. Когато и двете страни по спора са обжалвали първоинстанционното решение и същото е потвърдено изцяло от въззивната инстанция, направените от тях разноски за собствените им въззивни жалби не се възлагат върху другата страна, а остават за тяхна сметка. Ако някоя от страните е направила разноски, относими към защитата срещу подадената от другата страна въззивна жалба, то тези разноски следва да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 ГПК.
По отношение на направените разноски от частния жалбоподател във въззивното производство настоящият съдебен състав намира, че платеното адвокатско възнаграждение в размер 4140лв. с ДДС е за защитата по производството по в. гр. дело № 1458/2013 г. на Великотърновски окръжен съд, както по подадената от него въззивна жалба, така и срещу въззивната жалба насрещната страна. Поради обстоятелството, че същото не е разграничено по размер за всяка въззивна жалба, и предвид минималния размер за съответния вид помощ съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения заплатеното адвокатско възнаграждение следва да се приеме, че по отношение на обжалваемия интерес на всяка една от страните по спора – за дружеството жалбоподател – обжалваем интерес – 14006,54 лева, а за Х. Х. Д. – 135 993,46лева, то за защитата, осъществена от пълномощника на частния жалбоподател дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 950, 20 лева, за защита по подадената от него въззивна жаалба и в размер 3189,80лв. за защита по въззивната жалба на другата страна по спора. Предвид изложеното и съобразно изхода на въззивното производство сторените разноски във връзка с подадената от молителя-жалбоподател въззивна жалба – внесената държавна такса за въззивно обжалване в размер 169,38лв. и заплатения адвокатски хонорар в размер 950,20лв., следва да се понесат от него така, както са сторени в процеса. В полза на същия следва да се присъди част от сторените във въззивното производство разноски съобразно изхода по насрещната жалба. С решението си въззивният съд е преизчислил дължимите в полза на ответното дружество разноски, сторени в първоинстанционното производство съобразно отхвърления размер на претенцията – при отчитане на допълнително присъдените във въззивното производство суми, но не отчел сторените във въззивното производство и надлежно удостоверени разноски за процесуална защита по въззивната жалба на насрещната страна. Като се има предвид, че сторените от молителя разноски са в размер 3189,80лв., обжалваемия интерес на насрещната страна – 135993,46лв. и неуважената част от този размер – 120024лв., то на ответното дружество се дължат разноски в размер 2815,23лв. за въззивното производство.
Като не е съобразил изложеното съставът на въззивния съд е постановил неправилен съдебен акт в производството по чл.248 ГПК, който следва да се отмени и вместо това въззивното решение да бъде изменено в частта относно разноските в горепосочения смисъл.
В полза на жалбоподателя следва да се присъдят и сторените в настоящото производство разноски в размер 375лв. Не са претендирани такива и ответника по жалбата.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение на ВТОС от 11.06.2014г. по в.гр.д. № 1458/2013г., с което е оставено без уважение искането за изменение на постановеното по делото решение в частта за присъдените разноски, като вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК постановеното по в.гр.д. № 1458/2013г. решение №74 от 29.05.2014г. в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА Х. Х. Д. от [населено място], [улица], вх.А, ет.2, ап.6, да заплати на [фирма] [населено място], кв.Ч., [улица], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и сумата 2815,23лв. разноски, направени във въззивното производство.
ОСЪЖДА Х. Х. Д. от [населено място], [улица], вх.А, ет.2, ап.6, да заплати на [фирма] [населено място], кв.Ч., [улица], и сумата 375лв. разноски, направени в настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: