О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 892
София, 17.07.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 1298/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ОУ” Св.Св. К. и М.” [населено място], [община], подадена чрез адв.Д., срещу решение №289 на Окръжен съд [населено място], постановено на 18.12.2012г. по в.гр.д.№ 405/2012г., с което е потвърдено решение № 124/10.10.2012г., постановено по гр.д.№ 435/2012г. по описа на Кърджалийски районен съд. С последното са уважени предявените от Ш. Ю. Х. обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ против ОУ” Св.Св. К. и М.” като са отменени като незаконосъобразни Заповед № РДА 09-26/23.01.2012г. и Заповед № РДА 08-13/23.01.2012г., и двете на Началника на Р.-К., за прекратяване на трудовото правоотношение с Ш. Ю. Х. на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ във вр. с чл.188, т.З от КТ, считано от 23.01.2012г.; признато е уволнението й за незаконно и е възстановена ищцата на предишната й работа на длъжността Директор на ОУ” Св.Св. К. и М.” [населено място], [община]. Ответното училище е осъдено да заплати на ищцата сумата от 4 684, 68 лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 23.01.2012г. до 23.07.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.03.2012г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева, както и ДТ и деловодни разноски по сметка на КРС.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, нарушение на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК искането на касатора за допускане на касационното обжалване е мотивирано с поддържаните основания за неправилност и необоснованост на решението, като се поддържа, че въззивният съд неправилно е обосновал извод, че уволнението е незаконно, тъй като визираните в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина са извършени от ищцата и не са налице предпоставки да се приеме, че са последица от форсмажорни обстоятелства. Поддържа се, че е налице основанието по чл. 280 т.3 ГПК във връзка с въпроса : какъв смисъл следва да се вложи в понятието форсмажорно обстоятелство в трудовото право като основание за освобождаване от отговорност за неизпълнение и нарушаване на задължения произтичащи от трудов договор и регламентирани в нормативен акт, кога следва да се приеме, че има такова обстоятелство,както и следва ли страната да се позовава и да доказва наличието на същото. Счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна Ш. Ю. Х. не взема становище.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
С решението си въззивният съд приел, че при налагане на дисциплинарното наказание във всички случаи се преценява извършеното нарушение съобразно изискванията на чл.189, ал.1 от КТ. Преценката на съда за съответствие между нарушението и наказанието е комплексна и обхваща всички обстоятелства, касаещи това съотношение, и те винаги са строго индивидуални. Определящи за преценката на съразмерността на наказанието освен характера на нарушението, са и последиците от конкретното неизпълнение на трудовите задължения, и поведението на служителя, които в случая не са преценени. По делото не само че не са установени настъпили неблагоприятни последици от поведението на ищцата, а напротив – установява се, че решението й е било продиктувано от грижа за децата – поради лошите метеорологични условия, и липсата на ток и отопление, за учениците е било по-благоприятно да приключат учебни занимания по-рано и да се придвижат с транспорта, осигурен за начален курс. Приел е също, че ответникът по иска, в чиято тежест е да докаже в пълнота извършеното от наказаната директорка нарушение, не сочи доказателства за това на процесната дата 22.11.2011г. намалените часове за ученици от кой клас са били относими – с оглед на това, че на ищцата е вменено нарушение на изискването за продължителност на учебния час в 5-13 клас. Констатирал е също така, че от приложеното по делото лично трудово досие на въззиваемата се установява, че няма наложени дисциплинарни наказания, с оглед на които да бъде характеризирано поведението й като особено укоримо. Счел е за несъстоятелен доводът, изложен от ответника за това, че за директорката съществувало задължение да съгласува намалението на часовете с Р. и кмета на общината, каквото било изискването на чл.93а, ал.3 от ППЗНПр. В тази връзка е посочил, че цитираната разпоредба касае не друго, а обявяването на учебни дни за неучебни за училищата на територията на общината, в случай на извънредни или непредвидени обстоятелства. Съобразно изложеното е счел уволнението за незаконосъобразно.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл.280 ал.1 от ГПК допускането е възможно ако при постановяване на обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по процесуален или материален въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението по който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната – касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл.281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. Същевременно според разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая касаторът не е формулирал изрично материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спора и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т. 1 на Т. № 1/2009 г./, а посоченият такъв в изложението не е обуславящ правната воля на съда. Нещо повече – такъв въпрос изобщо не е обсъждан и разрешаван от въззивния съд. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
За пълнота на изложението следва да се посочи следното: В изложението са развити и доводи за материална незаконосъобразност на въззивното решение, за неправилно анализиране на доказателствения материал, вследствие на което са обосновани неправилни крайни изводи. Следва да се има предвид, че същите са относими към касационните основания по чл.281,т.3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания. Съобразно изхода на делото разноски за настоящото производство на касатора не се следват, а ответната страна не е претендирала присъждането на такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №289 на Окръжен съд [населено място], постановено на 18.12.2012г. по в.гр.д.№ 405/2012г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: