О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
София, 18.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело № 6107/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от И. Н. К., чрез пълномощника му адв. Надежда Димитрова срещу решение от 11.08.2014 г. по гр.д.№ 218/ 2014 г. на Окръжен съд-Монтана.
Ответникът по касационната жалба Агенция по заетостта в писмен отговор, подаден чрез главен юрисконсулт Е. Л. я оспорва.Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 16.06.2014 г. по гр.д.№126/2014 г. на Раонен съд-М., с което са отхвърлени предявените от касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-3 КТ: за признаване за незаконно уволнението му извършено със заповед № 329/ 30.12.2013 г. на основание чл.325 ал.1 т.3 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „трудов посредник-ромски медиатор” по Национална програма „Активиране на неактивни лица” с място на работа филиал Б., Агенция по заетостта и заплащане на обезщетение за времето през което е останал без работа за срок от шест месеца, считано от 01.01.2014 г. по 384,88 лв. месечно. Решението е изменено в частта за разноските, като на основание чл. 78 ал.5 ГПК присъденото юрисконсултско възнаграждение е намалено от 900 лв. на 300 лв.За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че трудовият договор на ищеца-касатор в настоящото производство, е бил сключен на 27.07.2009 г. на основание чл.68 ал.3 вр.чл.70 ал.1 КТ като срочен до 31.12.2010 г. Срокът е бил съобразен с Национална програма „Активиране на неактивни лица” и сключен рамков договор за заетост по нея.Същият ежегодно е удължаван с една година заедно с удължаване срока на програмата,като са сключвани анекси за годините 2010 г.- 2012 г. С допълнително споразумение е бил съответно удължен срока на трудовия договор на касатора на основание чл.119 вр.чл.68 ал.1 т.1 КТ до 31.12.2011 г.От 01.01.2012 г. трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл.325 т.3 КТ- с изтичане на уговорения срок и е последвало сключване на нов трудов договор № 32/11.01.2012 г. на основание чл. 68 ал.4 вр.чл.70 ал.1 КТ,вр. с §1 т.8 ДР на КТ за срок от една година- до 31.12.2012 г. с шестмесечен срок на изпитване в полза на работодателя. Посочено е, че е сключен на основание цитираната по-горе национална програма и по подадено заявление от лицето.Последвал е нов анекс към договора за заетост по програмата от 28.12.2012 г. С допълнително споразумение № 4/04.01.2013 г. на основание чл. 119 вр.чл.68 ал.1 т.1 КТ срокът на трудовия договор,сключен с касатора е продължен до 31.12.2013 г. Последният е прекратен с процесната заповед № 329/30.12.2013 г.,считано от 01.01.2014 г. на основание чл. 325 ал.1 т.3 КТ -изтичане на уговорения срок. Въззивният съд е направил изводи, че трудовият договор с касатора е сключен при условията на чл.68 ал.4 вр. с §1 т.8 ДР на КТ в изпълнение на посочената програма и за срока на предвиденото финансиране.В изпълнение на програмата на 20.07.2009 г.е сключен цитирания по-горе договор за заетост между Агенцията по заетостта, чрез „Дирекция „Бюро по труда”-М. като възложител и Агенция по заетостта-София като работодател, като са предоставени средства на работодателя за плащания по трудови и осигурителни правоотношения, които да се създадат с безработни лица и които да се изплащат само за определен срок. Налице е и изрично писмено съгласие от касатора, който е запознат с условията на програмата, кандидатствал е по реда, уреден в нея и е подписал срочен трудов договор сключен въз основа на предвиденото. Поради това въззивният съд е направил извод,че са налице кумулативно уредените в закона предпоставки ,представляващи допустимо изключение от общата забрана за сключване на срочни трудови договори за определен срок.Налице е обуславяща икономическа обстановка, посочени са обективните причини за сключването на срочни договори. При тези обстоятелства е намерил клаузата по чл.68 ал.1 т.1 КТ за валидна . Приел е, че хипотезите по чл.68 ал.3,4 и 5 и чл.69 КТ не намират приложение при сключването и подновяването на договори по Националната програма „Активиране на неактивни лица”.Счел е ,че няма пречки такива договори да се сключват многократно във времето, с едно и също лице,за една и съща работа.С изтичане на уговорения срок трудовият договор не може да се трансформира в безсрочен, тъй като това е изключено от специалното законодателство. Намерил е за неоснователно и оплакването ,че не е уважено искането за назначаване на повторна разширена тройна експертиза, тъй като това не е било необходимо, с оглед обстоятелството,че първоначалната експертиза е била пълна,ясна и е дала отговор на поставените въпроси.
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК касаторът поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Извежда материалноправния въпрос :
-може ли с една програма на Агенция, в случая Агенцията по заетостта да се продължи срочен трудов договор, срокът на който е изтекъл на 31.12.2012 г.
Поставя и въпроса:
-следва ли да се заплати на служителя времето от 31.12.2012 г.-14.01.2014 г., когато му е връчена заповедта за прекратяване на трудовия договор.До този момент той служител ли е или не на работодателя.
Поддържа,че изключенията по чл.68 ал.3 КТ трябва да са налице при сключване на договора, а не при прекратяването му.В случая финансовите и икономически причини са взети пред вид при сключването му, но за прекратяването следва важи само уговорения в договора срок- до края на 2012 г. ,който не може да бъде продължен с допълнително споразумение.
ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. счита, че не е следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Предпоставки за това са обосноваване на общо основание чрез извеждането от страна на касатора на материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е станал причина за вземане на решението му и допълнителни основания, с оглед развитието на този въпрос в някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Първият въпрос,поставен от касатора е формулиран с оглед хипотеза, която не е приета в мотивите на въззивния съд. Той е направил извод,че срокът на трудовия договор сключен с касатора е изтекъл на 31.12.2012 г. и след това не е продължаван, а между страните е сключен нов трудов договор – № 32/ 11.01.2012 г. Освен това срокът на трудовия договор на касатора е продължен не с програма, а с допълнително споразумение, сключено въз основа на продължен срок на рамков договор за заетост ,с който е осигурено финансиране в изпълнение на национална програма.По втория въпрос не са формирани правни изводи на въззивния съд, той е извън предмета на делото , по което се разглежда иск за незаконно уволнение и неговата отмяна.
Не е изложена и никаква аргументация за наличието на поддържаното допълнително основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.За да е налице това основание поставените въпроси трябва да са свързани със създадена неправилна съдебна практика или практика, която не е съобразена с промените в законодателството или когато такава липсва . Касаторът не е приложил създадена съдебна практика и не е изложил доводи, защо е неправилна или защо трябва да бъде променена в насока, която счита за правилна. Ако се твърди липса на съдебна практика ,трябва да се посочи в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретните норми, чието тълкуване счита за необходимо.Всичко това не е сторено. Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба не е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78 ал.8 ГПК. Претендирал е разноски, но не е представил доказателства да е сторил такива.Поради това искането му не следва да бъде уважено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.08.2014 г. по гр.д.№ 218/ 2014 г. на Окръжен съд-Монтана.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: