О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 28
гр. София, 08.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 5189 по описа за 2013 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Ц. П. С. срещу решение № 131 от 29.05.2013 г. по гр. дело № 168/2013 г. на Великотърновски апелативен съд.
Ответникът К. К. Д. не е взел становище.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Състав на Великотърновски апелативен съд е потвърдил решение по гр. дело № 296/2010 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е уважен иск по чл. 422 ГПК, предявен от К. Д. против Ц. С. за съществуване на вземането му към последната в размер на 80000 лв. и са присъдени разноски в полза на ищеца в размер на сумата 2800 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен договор за заем на 06.11.2008 г. със срок за изплащане не по – късно от 05.11.2009 г., неизпълнен от заемателката, както и че възраженията на ответницата по претенцията, че не е получила сумата и договорът е недействителен са недоказани.
Жалбоподателката в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК развива доводи по същество на касационната жалба, като поставя и въпроси, които не са развити нито в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а също така и в останалите хипотези, изчерпателно изброени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Първият въпрос е формулиран в изложението, както следва: „Може ли да се счита, че простите волеизявления доказват безспорно облигационната връзка между страните без представени доказателства от заемодателя в този смисъл”. Не е обосновано общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК чрез излагане на правните разрешения на въззивния съд, както и допълнителни основания с отразяване на отклоненията, допуснати от съда от приложената практика. Общите и допълнителни основания не могат да се въведат с посочването на субективните становища на страната относно доказаността на обстоятелствата, засягащи предаването на паричната сума и разпределението на доказателствената тежест по установяване на договора за заем, както е процедирала жалбоподателката при изготвянето на приложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК. Същата е изложила и следното: „Съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос като е приел за безспорно доказано изявлението за получаването на заемната сума, т.е. поставя се въпросът за доказателственото значение на направеното в договора изявление и доколко същото следва да бъде опровергано от страната, която го оспорва”. Допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК не е обосновано, тъй като определението на което страната се позовава /определение № 712/2009 г. по гр. дело № 761/2009 г. на ВКС е по чл. 288 ГПК, а този вид съдебни актове не формират задължителна съдебна практика. По – нататък жалбоподателката е посочила, какво е приел за доказано въззивния съд – изявлението й за получаване на заема и е развила съображенията си за неправилност на този извод. Тази част от изложението съставлява оплаквания за неправилност на съдебния акт по чл. 281, т. 3 ГПК. Въведен е и въпрос, по който няма проведено произнасяне от въззивния съд, а именно: „дали в гражданското съдебно производство представляват допустими писмени доказателства – протоколи от извършени процесуалноследствени действия по образувано досъдебно производство и при какви обстоятелства следва да бъде извършена преценката за тяхното допускане, когато не са налице условията за преклузия по чл.133, респ. чл.266, ал.1 от ГПК; въз основа на кой закон и въз основа на какви обстоятелства може да се извърши преценка дали представените от страната писмени документи представляват относими и необходими доказателства”. Посочено е също така, че „интересът на обществото налага и отговор на въпроса относно правото за сключване на договори за заем без доказателства за преминаване на сумите и предаването им по банков път, както и за критериите и предпоставките за преценка на валидността, респ. нищожността на договорите за заем, когато липсват такива доказателства за преминаване на сумите и предаването им по банков път, както и за критериите и предпоставките за преценка на валидността, респ. нищожността на договорите за заем, когато липсват такива доказателства; обществено значимо е и отграничаването на хипотезите и критериите, по които се определя предаването на сумите по договор за заем между физически лица”. Тези въпроси не формират общо основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като по тях не са обосновани общи и допълнителни основания. За да се обоснове приложно поле на чл. 280, ал.1 т. 3 ГПК страната трябва да посочи, в какво се състои неточното приложение на закона, а освен това и да отрази практиката, създадена в резултат на неточното приложение на закона или да посочи практиката, която счита за неактуална с оглед промяната на законодателството. Когато поддържа, че съдът се е произнесъл по въпроси, по които уредбата е непълна, неясна или противоречива, а липсва практика по приложението й, страната следва да изложи конкретните разпоредби, които счита, че трябва да се тълкуват. Жалбоподателката не е взела под внимание разясненията, дадени с ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1 – 4 по тези въпроси и е развила приложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК с оглед на другия вид касационни основания, по чл. 281, т.3 ГПК, разглеждането на които в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо. Предвид изложеното следва да се приеме, че с представеното приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, жалбоподателката не е въвела и обосновала общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК, което има за последица недопускане касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 131 от 29.05.2013 г. по гр. дело № 168/2013 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: