4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
гр. София, 11.01.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 4979/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Кметство, [населено място] срещу решение № 1130 от 01.06.2015 г. по гр. дело № 631/2015 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 10 състав.
Ответникът по касационната жалба [община], [населено място] поддържа становище за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Ответницата И. Р. А. не е взела становище.
Третото лице помагач С. И. Н. не е взел становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение в обжалваната пред настоящата инстанция част състав на Софийски апелативен съд /САС/ е уважил частично иск по чл. 200 КТ, като е осъдил Кметство, [населено място] да заплати на И. Р. А. още 20000 лв. освен присъдените с първоинстанционното решение от 28.07.2014 г. по гр. дело № 371/2014 г. на Врачански окръжен съд 30000 лв. или е уважил иска общо за сумата 50000 лв., обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на баща й – Р. Г. П., настъпила на 10.07.2007 г. в резултат на трудова злополука при изпълнение на работа, възложена от ответника – Кметство, [населено място] на основание трудов договор за длъжността „техник електрически системи”, ведно със законната лихва, считано от 10.07.2007 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати сумата 3500 лв., разноски за всички инстанции, а в полза на САС сумата 800 лв. държавна такса.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът чрез пълномощника си юрисконсулт П. И. – Н. е поставил въпрос, формулиран, както следва: „…как се прилага задължителната практика на ВКС по дела, започнали и приключили при съществуването на задължителните указания на старото Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС (което е било единственото, уреждащо този въпрос и през периода 2008 – 08.12.2013 г. не е съществувало друго разрешение), но чието обжалване се е проточило през годините и през това време, ВКС се е произнесъл с тълкувателно решение в съвсем друг смисъл, в което е заложил стремеж към уеднаквяване на практиката в обратен смисъл, както се е случило с настоящето дело”. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС към 2011 г., а по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се твърди, че въпросът е от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Други твърдения и доводи не са изложени.
Поставеният въпрос е относим към мотивите на САС относно преклудирането на направеното от ответника – Кметство, [населено място] възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ. Въззивният съд е приел, че това възражение е преклудирано с оглед нормата на чл. 133 ГПК и във връзка със задължителните указания на ВКС, дадени в т. 4 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГКТК. По – конкретно решаващият състав е констатирал, че Кметство, [населено място] е получило препис от исковата молба на И. Р. на 10.05.2011 г. и в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е представило отговор, в който не е направило възражение за изтекла погасителна давност, а само за съпричиняване. Апелативният съд е изложил съображения за това, че възражение за изтекла погасителна давност кметството е направило едва при разглеждане на делото пред окръжния съд след отмяна на постановените по спора съдебни актове от ВКС и САС, като е обосновал извод, че не е налице изключението за въвеждане за първи път на възражението за давност – т. 4 от цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС.
Д. на касатора, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като разглеждането на гр. дело № 317/2011 г. на Врачански окръжен съд е станало при действието на ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което е допустимо пред въззивния съд ответникът да си служи с нови защитни средства като възражения срещу предявения иск, за да се избегне преклудирането им от силата на пресъдено нещо на съдебното решение е правно несъстоятелен. С посоченото по- горе ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., т. 4 ОСГКТК на ВКС е постановило, че възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд. Това правно разрешение се отнася за възраженията за погасителна и придобивна давност и съгласно същото ОСГ. на ВКС е обявило, че в тази им част постановките на т. 6 и т. 12 от ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС не са актуални при действието на ГПК / в сила от 01.03.2008 г./. По въпроса за преклудирането на възражението на ответника, сега касатор за погасяване на иска по давност въззивният съд е приложил задължителната съдебна практика, обективирана в последващото тълкувателно решение – ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., т. 4 на ОСГКТК на ВКС, тъй като постановките в т. 6 и т. 12 от ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС не са актуални. Не е налице отклонение на САС от задължителната съдебна практика, тъй като именно с последващото тълкувателно решение се дава задължително тълкуване относно точния смисъл на правната норма занапред с цел уеднаквяване на съдебната практика и преодоляване на съществуващите противоречия занапред. Правните разрешения, дадени с последващото тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС задължават решаващия съд да съобрази така даденото тълкуване при прилагане на правната норма. В този смисъл са разрешенията в практиката на ВКС /решение по гр. дело № 873/2012 г. на състав на ВКС, ІІІ г.о., решение по гр. дело № 1236/2012 г. на състав на ВКС, ІІ г.о. и др./ Уредбата на второинстанционното производство, като ограничено /непълно/ въззивно обжалване не променя основните му характеристики като въззивно, обект на въззивната дейност е решаването на правния спор, при което дейността на въззивния съд е продължение на първоинстанционното производство. Процесуалната дейност на въззивния съд е решаваща и приложението на закона предпоставя съобразяване със задължителната съдебна практика, която е актуална към момента на разглеждане на спора пред неговия състав – в случая с цитираното последващо ТР на ОСГКТК на ВКС. Ето защо следва да се приеме, че в конкретния случай въззивния съд не се е отклонил от задължителната съдебна практика, поради което не е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол.
К. не е обосновал приложно поле и на основание по чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК чрез позоваване на съдебна практика, която е формирана при неточно приложение на закона или съдебна практика, която не е актуална с оглед промяната на законодателството или обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика чрез посочване на конкретни разпоредби, които според него са непълни, неясни или противоречиви. Освен това наличието на задължителна съдебна практика – ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГКТК на ВКС, с която въззивния съд се е съобразил изключва приложението на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. В този смисъл с приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, което не е мотивирано относно твърденията за наличие на основания по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК не е обосновано приложно поле на същите основания.
Предвид тези съображения следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1130 от 01.06.2015 г. по гр. дело № 631/2015 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 10 състав в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: