О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 183
София, 03.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 5914/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от А. В. Ф. К.,чрез пълномощника му адв. И. А., срещу решение № 93/17.04.2013 г. по гр.д.№53/2013 г. на Великотърновския апелативен съд.
Ответницата по касационната жалба И. В. Г. и третото лице-помагач „Г. А. Ф.”-ЕООД,не вземат становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна , с интерес от пред приетото процесуално действие и е допустима.
С обжалваното решение е потвърдено решение № 440/25.10.2012 г. по гр.д.№709/2011 г. на Плевенския окръжен съд. С него е отхвърлен предявения от касатора срещу ответницата иск с правно основание чл.55 ал.1 изр.1 ЗЗД иск за сумата 35 450 евро, с левова равностойност 69 334,17 лв., като част от сумата 38 000 евро, получена без основание.Въззивният съд е постановил съдебния си акт, приемайки, че с влязло в сила решение по предходно гр.д. №4273/2010 г. на Плевенския районен съд ответницата е била осъдена да заплати касатора на основание чл. 55 ал.1 изр.1 ЗЗД сумата 2 550 евро, като част от 38 000 евро, тъй като общата сума е била преведена по сметката й в „О.”-АД, но че създадената сила на пресъдено нещо не се разпростира спрямо настоящия спор.Основен спорен по делото въпрос е бил дали процесната сума е получена без правно основание или е получена от името и за сметка на третото лице-помагач „Г. А. Ф.”-ЕООД, чийто едноличен собственик, управител и представляващ към този момент е касаторът и което е упълномощило ответницата да закупува недвижими имоти в страната от негово име и за негова сметка, придобити са такива и са заплащани с нейни лични средства и с получената сума.Въззивният съд е дал отговор на този въпрос, анализирайки представените по делото писмени доказателства, съдебно счетоводната експертиза,проверила банковите сметки на ответницата и на дружеството и показанията на разпитаните свидетели: Ф.-адвокат на дружеството, изготвила нотариалните актове и предварителните договори за закупуване на недвижимите имоти и Л., председател на кооперацията , с която ответницата е преговаряла за сключване на сделките.Намерил е за неоснователно възражението на касатора, че сумата от 38 000 евро е преведена от него в лично качество, а не като управител и собственик на „Г. А. Ф.”-ЕООД, по съображения,че след учредяването на дружеството, същото не е имало сметки в страната и до откриването им паричните средства са превеждани по сметка на ответницата.Въз основа на изричното пълномощно, дадено й от касатора, в качеството на собственик и представител на дружеството, тя е имала право да се разпорежда с тях.Приел е също така,че цялата получена сума е изразходвана за заплащане на задължения на дружеството,във връзка с придобитите имоти и заплащане на дължимите покупни цени и съпътстващи разноски: такси, данъци, възнаграждения на адвокат и др.Прието е, че за двата недвижими имота, подробно описани в обжалваното решение, са заплатени покупни цени общо в размер на 86 683,30 лв., макар в нотариалните актове да са посочени занижени такива, в размер на данъчните оценки , с оглед заплащане на по-малки такси.Общо плащанията преди да бъдат открити сметки на дружеството са в размер на 88 561,33 лв., включително и с лични средства на ответницата.Крайният извод е,че сумата не е получена без основание и е изразходвана от името и за сметка на „Г. А. Ф.”-ЕООД, в съответствие с дадените от касатора правомощия по пълномощие.Поради това въззивният съд е счел предявения иск за неоснователен.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа всички основания за допускане решението на въззивния съд до касационно обжалване по чл.280 ал. 1 т.1-т.3 ГПК. Твърди,че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво при идентична фактическа страна досежно главните факти и че същият е от значение за точното прилагане на разпоредбите на ЗЗД. Кой е този материалноправен въпрос от изложението на касатора не става ясно.Прилага решения на различни по степен съдилища, за които няма данни дали са влезли в сила.
Съгласно разясненията, дадени в ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК касаторът следва да докаже интереса си от допускане на касационно обжалване, като изведе процесуалноправен или материалноправен въпрос ,който е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на съда по него. Той не трябва да е свързан с възприемането на фактическата обстановка и с обсъждането на доказателствата по делото, както и с нарушенията , допуснати при постановяването му. К. съд не може да формулира въпроса въз основа на твърденията и оплакванията на касатора, защото ще наруши диспозитивното начало.Наличието на допълнително основание се обосновава, като поставеният правен въпрос се развива в някоя от хипотезите по чл. 280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. В случая касаторът се е стремил да докаже допълнително основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. То ще е налице, когато е създадена противоречива казуална съдебна практика по разглеждания въпрос, при установен фактически идентитет на разглежданите случаи- това са само влезли в сила решения на различни по степен съдилища и решения на отделни състави на ВКС, постановени при действието на отменения ГПК.Следва да бъде изложена подробна аргументация в какво именно се изразява противоречието между дадените разрешения по въпроса в обжалваното решение и в приложената съдебна практика. Основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК е налице, когато разрешенията в обжалваното решение се отклоняват от разрешенията дадени в задължителната съдебна практика. В т.2 от цитираното ТР подробно са изброени съдебните актове,попадащи в тази хипотеза. Основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК е налице когато поставените въпроси са свързани с наличието на неправилна практика или съдебна практика, която не е съобразена с промените в законодателството или при липсата на съдебна практика по същите въпроси. Не е изложена каквато и да било аргументация, за наличието на това основание. В случая, както беше посочено по-горе, не е поставен правен въпрос, което представлява необосноваване на общо основание и само това е достатъчно да не бъде допуснато касационно обжалване. Не е доказано и допълнително основание за това.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 93/17.04.2013 г. по гр.д.№53/2013 г. на Великотърновския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: