О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
София, 22.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 5642/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „А.”-ЕАД, представлявано от Т. Г.,член на съвета на директорите и процесуален представител адв. Д. П. и по касационна жалба от [фирма],представлявано от И. С. Ф. и процесуален представител З. М., насочени срещу решение № 121/29.04.2013 г. по т.д.№582/2012 г. на Варненския апелативен съд.
Ищецът „А.”-ЕАД обжалва решението в частта, с която е потвърдено решението на окръжния съд за отхвърляне на иска по чл.59 ЗЗД за разликата над 22 768,82 лв. до размер на сумата 73 097,15 лв., а ответникът [фирма]- в частта, с която то е отменено и е последвало осъждане за сумата 22 768,82 лв.В необжалваната част до размер на сумата 107 467, 22 лв. и по отношение на главния иск по чл. 108 ЗС ,то е влязло в сила.
Двете страни изразяват становище за оспорване на касационната жалба на другата страна.Претендират разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационните жалби са подадени в предвидения от закона срок, от надлежни страни и са процесуално допустими.
С обжалваното решение е отменено решение № 100/08.06.2012 г. по т.д.№ 509/2010 г. на окръжен съд-гр.Шумен в частта, с която искът по чл.59 ЗЗД е отхвърлен до размер на 22 768,82 лв. и вместо това е постановено осъждане на ответника да заплати на ищеца тази сума , представляваща неоснователно обогатяване от обработването на 307,909 дка земеделски земи в землището на [населено място] и [населено място] за стопанската 2007 г.-2008 г. Първоинстанционният съд е бил сезиран с частичен иск за сумата 25 100 лв., като част от цялото задължение в размер на сумата 143 366,80 лв.Предявеният иск е основан на обстоятелството,че ответникът е обработил и прибрал реколтата от арендовани и наети от ищеца земеделски земи и така го лишил от ползите и печалбите да реализира произведената продукция , независимо че изпълнил задължението да заплати съответната рента за тях.Подробно описаните в исковата молба ниви били иззети от ответника със заповед на кмета на Община –Т.,но след прибирането на реколтата.Поискано е частичното осъждане на ответника да му я заплати , тъй като неоснователно се обогатил с нея за сметка на ищеца,неправомерно лишавайки го от възможността да ползва земите и да реализира приходи ,ползи и печалби от дейността.Отправил и алтернативен иск за реално изпълнение, но посочил , че иска разглеждането му в случай,че първоначалният не бъде уважен, т.е. този иск е предявен като евентуален.С него се иска предаване на произведената продукция, която е конкретизирана по вид и тонаж зърнени култури. В хода на делото цената на паричния иск е увеличена до размер на сумата 107 467, 22 лв., а от своя страна ответникът е направил възражение за прихващане с разходите по произвеждане на реколтата в размер на сумата 72 672,99 лв. В проведени производства по чл.129 ГПК за проверка редовността на исковата молба тя оставяна многократно без движение за отстраняване на нередовности, поради съдържащите се в нея противоречия , както в обстоятелствената й част, така и относно исканията. След направени уточнения , главният иск е квалифициран по чл. 108 ЗС, а евентуалният – по чл.59 ЗЗД. Впоследствие е направен нов доклад по чл.146 ГПК , съдържащ нови указания.В него е посочено, че исковете по чл. 108 ЗС и чл.59 ЗЗД, респективно по чл. 45 ЗЗД и по чл. 59 ЗЗД не могат да се конкурират и за пореден път исковата молба е оставена без движение.Уточненията, които ищецът е направил в изпълнение на дадените му указания са следните:поведението на ответника,който обработва неправомерно процесните земи,иззети със заповед на кмета, е виновно и противоправно.За това е отправена тъжба до районна прокуратура-гр.Т. и му е съставен протокол за полицейско предупреждение на база извършена проверка,но и след това той продължава да завзема неправомерно още земя.Същевременно заявява,че претендира исковата сума, представляваща стойността на произведената продукция , като такава с която е обеднял и която би получил при реализацията й и че с нея ответникът се е обогатил.В условия на евентуалност поддържа иск по чл. 45 ЗЗД, като исковата сума представлява причинената му вреда с характер на пропусната полза. Поддържа и първоначално предявения иск по чл.108 ЗС,предоставяйки на съда преценката за неговата допустимост. Първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло предявените обективно съединени искове за реално предаване на агрокултури,подробно описани в диспозитива на решението и евентуалния иск по чл.59 ал.1 ЗЗД за сумата 107 467,22 лв., като част от цялото задължение от 143 366, 80 лв., с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.С обжалваното решение въззивният съд е отменил това решение в отхвърлителната част относно иска по чл. 59 ЗЗД до размер на сумата 22 768,82 лв. и вместо това е постановил осъждането на ответника да я заплати.За да постанови своя съдебен акт , въззивният съд е приел, че ищецът е поддържал въззивната си жалба само относно евентуалния иск, до размер на сумата 73 097,15 лв. и че главният иск не може да бъде уважен, защото е безспорно установено,че процесната реколта е била продадена от ответника.Приел е,че по иска предявен въз основа на чл. 59 ЗЗД ищецът може да обеднее само с чистата печалба, която би получил, ако сам е обработвал нивите и реализирал продукцията,както и че може да претендира реколтата само за тези земи,за които е разполагал с годно правно основание- договор за аренда с нотариално заверени подписи съгласно чл.3 ал.1 Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/,сключен до започване на стопанската 2007 г.-2008 г.Приел е,че сключените договори от друг вид , извън тези посочени в чл.1 от ЗАЗ,вкл. наемен договор, както и договорите за аренда без нотариална заверка на подписите, като нищожни поради липса на форма, не са основание за уважаване на иска .В тази връзка е счел делото за неизяснено и е назначил служебно съдебно-счетоводна експертиза,която да изчисли печалбата по договорите за аренда с нотариална заверка на подписите по данни на „С.”-Е., тъй като ответникът не е водил аналитична отчетност и съобразно заключението е уважил иска и присъдил разноски.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК ищецът поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Извежда материалноправния въпрос за валидността на писмен договор за аренда на земеделска земя, който е сключен без нотариална заверка на подписите и дали такъв договор се преобразува в договор за наем. Счита извода на въззивния съд, че такъв договор е нищожен, за противоречащ с разрешенията в решение № 703/05.01.2011 г. по гр.д.№ 1060/2009 г., ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК,както и че е изоставена създадената задължителна практика с решение № 145/19.11.2010 г. по т.д.№889/2009 г., ІІ т.о. ,1на което се е позовал въззивния съд.Поставя материалноправния въпрос за начина по който се извършва преценка на събраните по делото доказателства и задължението на съда да обсъди всички доказателства , да изложи съображения за това, както и да ги прецени в съвкупност.Счита,че въззивният съд в противоречие с ППВС № 7/1965 г. и ТР№ 1/2001 г.не е обсъдил всички писмени доказателства поотделно и в съвкупност и е допуснал нарушение на процесуалните правила.Във връзка с основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК поставя материалноправния въпрос за действителността на договор за аренда на земеделска земя, в който началната дата на действието му предхожда датата на сключването му, респ. на вписването му, и поддържа становище,че не е налице създадена съдебна практика по него.
Ответникът от своя страна релевира всички основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК.Извежда материалноправния въпрос : може ли да бъде сключен договор за наем за ползването на земеделски земи или относно този вид недвижими имоти следва да се сключи единствено договор за аренда, съгласно ЗАЗ.Счита,че решението на въззивния съд противоречи на цитираното решение на ІV го.,както и на решение на Ямболския окръжен съд и решение на Старозагорския окръжен съд, които се позовават на него.В тази връзка поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.Поставя процесуалноправния въпрос: при искове за обезщетение за неоснователно обогатяване във връзка с ползването на земеделски земи, следва ли да бъде установен конкретния размер на обедняването на ищеца- чистата печалба,реализирана във връзка с ползването на конкретните земи, или тя може да се определени по осреднени добиви от всички обработвани от ответника земи, а не само от процесните и осреднени пазарни цени по култури, по реда на чл.162 ГПК.Излага съображения за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд при определяне размера на присъдената сума и поддържа основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос по чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Според разясненията , дадени с ТР №1/19.02.2010г., по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГКТК, т.1, служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, се разпростира и във фазата по чл. 288 ГПК, като даденото разрешение с ТР №1/2001 г. на ОСГК,т.10 следва да намери приложение и в този стадий от процеса. Въпросът за евентуалната нищожност или недопустимост следва да бъде разгледан, дори и да не е бил поставен от касатора. В случай, че в производството по чл.288 от ГПК съдът приеме, че съществува вероятност обжалваното решение да не е валидно или да не е допустимо, е длъжен да го допусне до касационен контрол, а окончателната преценка ще се извърши с решението по същество .
В процесния случай касационният съд констатира, че и двете предходни съдебни инстанции са се произнесли по нередовна искова молба. Въззивният съд като инстанция, разглеждаща спора по същество, е длъжен да посочи правната квалификация на иска и служебно да осъществи проверка за редовността на исковата молба по аргумент от чл. 129 и чл. 130 ГПК. Това задължение произтича както от функциите му, така и от императивното изискване за валидност на сезирането – преценка, предхождаща тази по разглеждането на спора по същество. С оглед въззивния характер на второинстанционното производство, регламентиран и от действащия ГПК, т. 4 на ТР на ОСГК на ВКС на РБ № 1/17.07.2001 г. не е загубила своето значение. В конкретния случай съществува вероятност исковата молба да е нередовна поради противоречия между обстоятелствената й част и петитума.От една страна ищецът твърди,че поведението на ответника,който обработва неправомерно процесните земи,иззети със заповед на кмета, е виновно и противоправно, съставен му е протокол за полицейско предупреждение ,но и след това той продължава да завзема неправомерно още земя. Същевременно е поискал осъждането му да му заплати исковата сума, като такава, с която е обеднял, а ответникът се е обогатил.
Предвид изложеното въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол без да се поставят на обсъждане и преценка изложените от страните основания за допустимост на касационния контрол.
Поради изложеното ВКС, състав на ІІІ г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 121/29.04.2013 г. по т.д.№582/2012 г. на Варненския апелативен съд по касационните жалби на страните, в обжалваните части, с които искът по чл. 59 ЗЗД е уважен до размер на сумата 22 768,82 лв. и е отхвърлен до размер на сумата 73 097,15 лв.
Указва на „А.”-ЕАД в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 1006,56 лв. и да представи документ за това.В противен случай производството по касационната му жалба ще бъде прекратено.
Указва на [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 455,37 лв. и да представи документ за това.В противен случай производството по касационната му жалба ще бъде прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: