О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
гр. София 23.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.д. № 1403/2014 година.
Производството е образувано по молба на К. Г. Я. за отмяна на решение № 1361 от 17.11.2010 г. по гр. дело № 2538/2008 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, ІV състав, потвърдено с решение № 50 от 28.03.2011 г. по гр. дело № 46/2011 г. на Варненски апелативен съд, втори състав в обжалваната част.
Ответникът В. И. И. е на становище, че молбата е неоснователна.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение приема, че молбата за отмяна е процесуално недопустима поради следните съображения:
Молба вх. № 1556/17.01.2014 г., уточнена с молба от 15.04.2014 г. съдържа изложение, в което липсват основания по чл. 303, ал. 1 ГПК с оглед, на които заинтересованата страна по смисъла на тази разпоредба може да поиска отмяна на влязлото в сила решение.
С посоченото по – горе решение на Варненски окръжен съд е уважен до размер на сумата 9132 лв. иск, заведен от настоящата молителка против В. И. за заплащане на обезщетение за вреди от некачествено строителство и е отхвърлена претенцията до пълния предявен размер от 30000 лв. За да постанови този резултат първостепенния съд е приел, че между страните е бил сключен договор за изработка /строително – монтажни работи/ на 10.08.2005 г., развален от ищцата поради неизпълнение от ответника, като с влязло в сила решение по гр. дело № 1711/2007 г. на Варненски районен съд, ответникът е осъден да върне сумата 15971.31 лв., получена без основание предвид разваления договор. Прието е още, че според заключенията на вещите лица от всички изслушани експертизи носещата конструкция на сградата може да понесе установените по нормите натоварвания след поправяне на некачествено изпълнените греда Б – 12, колона Б – 21 и поправка на тухлобетонните шайби. Освен това е определена стойността на строително – монтажните работи, които трябва да се извършат, за да се репарират загубите от неточното изпълнение, съответно за некачествено изпълнение на зидарията 4074 лв., на стоманобетонни елементи 4400 лв. и на отводнителна система 658 лв. или общо 9132 лв. в какъвто размер е уважена претенцията.
По чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК молителката твърди, че съдебно – техническите експертизи са изготвени от вещите лица в „условията на пристрастност и необективност, както и безотговорност и неглижираност”, не са изпълнени поставените задачи. Страната счита, че по делото е осъществена „порочна процедура”, съдът не е допуснал съобразно искането й включването в експертизата на проектант – конструктор. Молителката твърди, че вещото лице Г. Т. убедила колежките си /другите две вещи лица/ да приемат оценка, два пъти и половина по – ниска стойност на средствата за поправка. В молбата за отмяна е отразено, че молителката е подала жалба до Прокуратурата през 2010 г. за извършване на проверка във връзка с твърденията й за извършени „престъпни действия” от вещото лице Г. Т., като се твърди, че „Прокуратурата не пожела да изпълни задължението си”. По чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК молителката поддържа, че ако ВКС приеме за установено, „че вещото лице е извършило престъпления, с които е въвело в заблуда съда”, ВКС „може пресмятайки пресъденото с обжалваното решение умножено по 2.5 пъти” да установи „минимално близката стойност на средствата за поправка, която би възлязла над 20 хиляди лева”. В изложението са отразени твърдения на страната за „порочност на процедурата, престъпни действия, довели до изводи при – не само неистинност на показанията на свидетели, неистинност на заключения на вещо лице, но абсолютни престъпления, явни и видими и от окото на неспециалист”. Молителката поддържа като ново обстоятелство това, че вещото лице Г. И. Т. е подписала тройната експертиза, като Г. Т. Т..
За да се установи основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е необходимо престъплението да е установено по надлежния ред, а именно с влязла в сила присъда, респ. споразумение по наказателното дело, или с влязло в сила решение по чл.124, ал. 5 ГПК, когато наказателното преследване е изключено по НПК. Наред с изискването престъплението да е установено по надлежния ред, нужно е то да е обусловило съдържанието на решението. В случая молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК се основава на оплаквания за незаконосъобразни действия на съда, за необоснованост на експертизите, произтичаща от неправилна оценка на вредите от вещите лица и преди всичко на вещото лице Г. Т., без неистинността на експертизите да е установена по посочения по – горе ред или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото да е установено по същия съдебен ред. Молителката и не поддържа твърдение, че неистинност на експертизите е била установена по посочения съдебен ред. Отмяната по чл. 307 ГПК е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол и отмяна на влезли в сила решения, когато те са неправилни на някое от основанията, изброени в чл. 303, ал.1 ГПК. Поради това основанията по чл. 281 ГПК, с които единствено имат връзка обстоятелствата, които молителката е изложила в молбата си не могат да релевират фактически състави по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като същите състави са специални основания за отмяна на влезли в сила съдебни актове, различни по характеристиката си от касационните основания. С оглед на изложеното следва да се приеме, че съдържащите се в молбата за отмяна обстоятелства не са относими към фактическите състави на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което молбата за отмяна е процесуално недопустима.
За да се установи основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо да са налице нови обстоятелства или нови доказателства от съществено значение за делото, които не са били известни на страните, или макар да са били известни не са могли да бъдат установени по съответния ред поради обективна невъзможност. В случая молителката не поддържа такива обстоятелства, тъй като твърди, че ако ВКС приеме за установено, „че вещото лице е извършило престъпления, с които е въвело в заблуда съда”, „може пресмятайки пресъденото с обжалваното решение умножено по 2.5 пъти” да установи „минимално близката стойност на средствата за поправка, която би възлязла над 20 хиляди лева”. Така поддържаното от молителката твърдение, както и твърдението й, че вещото лице Г. Т. е подписало експертизата с името Т. не са относими към фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Тези обстоятелства не засягат изводите на съда по съществото на спора и не биха променили изхода на делото. Страната се позовава на документи, които се отнасят до процесуалните действия на вещите лица /експертизи/, на съда /протоколи от съдебни заседания/ или на Прокуратурата на Република България – постановления на прокурори, актове на РДНСК, които не засягат изводите на съда по съществото на спора и за това нямат характеристиката на нови обстоятелства по смисъла на чл. 303 , ал. 1, т. 1 ГПК. Липсата на мотивирано изложение на молбата за отмяна, релевиращо основания по чл. 303, ал. 1 ГПК води до процесуалната й недопустимост, тъй като редовното сезиране предпоставя процесуално въведени фактически състави по чл. 303, ал. 1 ГПК, формиращи предмет за произнасяне на ВКС по реда на чл.307 ГПК, което изискване в настоящия случай не е налице. Възпроизвеждането на нормативния текст на разпоредбите по чл. 303, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК не е въвеждане на основания за отмяна.
Молбата за отмяна на цитираното решение на първоинстанционния съд в частта, с която е уважен иска, заведен от настоящата молителка против В. И. за заплащане на обезщетение за вреди от некачествено строителство до размер на сумата 9132 лв. е процесуално недопустима и поради липсата на правен интерес да се иска отмяна в тази част, тъй като претенцията до размер на сумата 9132 лв. е уважена. Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, което е неблагоприятно за нея, но при частично уважаване на иска, какъвто е настоящия случай, същата не може да иска отмяна на решението в уважената част поради липсата на правен интерес, който се обуславя от изхода на делото, благоприятен за страната, когато спорът е решен в нейна полза. Това е още едно основание молбата за отмяна на цитираното решение в останалата част, с която е уважена претенцията да бъде оставена без разглеждане.
С оглед на тези мотиви ВКС в настоящия си състав приема, че определението за даване ход на делото по същество от 17.04.2014 г. следва да се отмени, а молбата за отмяна на влязлото в сила решение следва да се остави без разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението от 17.04.2014 г. за даване ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на К. Г. Я. за отмяна на решение № 1361 от 17.11.2010 г. по гр. дело № 2538/2008 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, ІV състав, потвърдено с решение № 50 от 28.03.2011 г. по гр. дело № 46/2011 г. на Варненски апелативен съд, втори състав в обжалваната част.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: