Р Е Ш Е Н И Е
№ 246
гр. София, 11.11.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на девети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при участието на секретаря Албена Рибарска
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело № 2578/2014 година.
Производството е по чл. 307 във вр. чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК и чл. 304 ГПК, образувано по молба на Т. П. Г. и З. М. Г. за отмяна на решение № 179 от 10.10.2012 г. по гр. дело № 970/2010 г. на Самоковски районен съд, пети състав, потвърдено с решение № 147 от 20.03.2013 г. по гр. дело № 966/2012 г. на Софийски окръжен съд.
Ответникът Г. З. Г. поддържа становище, че молбата е допустима и основателна, а ответницата К. К. У. оспорва молбата по допустимост и основателност.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Молбата за отмяна е процесуално допустима, подадена е в срок и по отношение на съдебен акт, чиято отмяна може да се иска по реда на чл. 307 ГПК. Първоинстанционното решение е влязло в сила на 24.10.2013 г., когато е обявено определение № 518 от 24.10.2013 г. по гр. дело № 4683/2013 г. на ВКС, І г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Молителите поддържат, че са подали молбата си в сроковете по чл. 305, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК, тъй като съдебният акт, чиято отмяна искат е влязъл в сила на 24.10.2013 г., молбата за отмяна са подали на 22.01.2014 г., а срокът е изтекъл на 24.01.2014 г. Молбата е подадена на 23.01.2014 г., преди изтичането на сроковете на 24.01.2014 г., поради което следва да се приеме, че същата е подадена в законните срокове и е процесуално допустима, както по отношение на спазване на сроковете, така и с оглед на останалите предпоставки за редовност на сезирането – подадена е по отношение на съдебен акт, чиято отмяна може да се иска по реда на чл. 307 ГПК, съдържа мотивирано изложение на основанията за отмяна и правен интерес от отмяната.
Молбата за отмяна, разгледана по същество е неоснователна.
С цитираното решение на Самоковски районен съд, потвърдено с решение № 147 от 20.03.2013 г. по гр. дело № 966/2012 г. на Софийски окръжен съд е изнесен на публична продан недвижим имот, находящ се в [населено място] и представляващ втори етаж от жилище, подробно описан в диспозитива на първоинстанционното решение, като е постановено получената при извършване на публичната продан сума да бъде разпределена между съсобствениците на имота – К. К. У. и Г. З. Г. съобразно дяловете им в съсобствеността, за К. К. У. ? идеална част и за Г. З. Г. ? идеална част, като са присъдени и държавни такси в полза на Самоковския районен съд.
Молителите иска отмяна на това решение на две основания – чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК и чл. 304 ГПК.
По първите две основания – чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК молителите се позовават на следните обстоятелства: относно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК представят удостоверение за търпимост № ТС – УТ – 35 от 24.04.2013 г., като поддържат, че в делбата не е включена пристройка, представляваща стая и санитарен възел / баня и тоалетна/, собствеността върху която те придобили по давностно владение, упражнявано повече от 30 години /1978 г. – 2012 г./; относно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК се позовават на неучастие в делото, поради нарушаване на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неконституирането им в производството за делба, в която те следвало да участват, като собственици на пристройката към процесния имот и на идеална част от допуснатото до делба жилище – втори етаж от къща с площ от 118 кв.м. В удостоверението за търпимост № ТС – УТ – 35 от 24.04.2013 г., издадено от архитекта на [община] е посочено, че са налице условията за приложимост на § 16, вр. чл. 36, ал. 2 ЗУТ по отношение на пристройката в ПИ № 65231.901.100, строежът не подлежи на премахване и забрана ползването. Молителите не са участвали като страни в производството за делба. С решение № 9 от 06.02.2012 г. по гр. дело № 970/2010 г. на Самоковски районен съд е допусната съдебна делба на процесния имот между ответниците в настоящето производство при равни части, по ? идеална част, а с решението, предмет на отмяната е постановено изнасянето на публична продан на процесния имот и разпределение на получената при извършването й сума между ответниците по молбата за отмяна. Тези факти не обуславят право в полза на молителите за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК, тъй като същите не са заинтересувана страна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК. Съставите по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК са въведена от закона извънинстанционна процесуална форма на съдебна защита на страните в исковия процес, а процесуалното качество „страна” има лицето, от чието име или срещу което се търси защита, субект е на процесуалното правоотношение и в зависимост от начина на придобиване на качеството на страна може да бъде главна /чл. 26, ал. 3 и ал. 4 ГПК/ или подпомагаща /чл. 218 – 223 ГПК/. Молителите не са били конституирани, като страни в процеса и по отношение на тях не е било постановено решение. Следователно същите не притежават процесуалното качество на страна в процеса, което законът е релевирал, като предпоставка /правно значим факт/, гарантиращ процесуалната възможност на съответните лица да защитят своите права, засегнати от неправилно влязло в сила решение, тогава когато неправилността, произтича от нарушения по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които страните не са могли да представят, като участници в делото или е резултат от нарушаване на правото им на участие в процеса вследствие нарушения на процесуалните правила – чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са налице съставите на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК, поради което молбата, поддържана на тези основания следва да се остави без уважение.
Следващото съдържание на молбата за отмяна включва следните обстоятелства. Твърди се, че Т. Г. и З. Г. не са участвали като страни в производството за делба, в която не била включена посочената по – горе пристройка, изградена от тях през 1978 г., която ползвали повече от 30 години и били нейни собственици по давностно владение. Т. Г. и З. Г. считат, че твърденията за изграждане на процесната пристройка през 1978 г. и ползването й от тях от 1978 г. до 2012 г., въведени в настоящето извънинстанционно производство установяват правното им положение на нейни собственици по давностно владение и ги легитимират да искат отмяна на атакуваното съдебно решение по реда на чл. 304 ГПК. Така формираното изложение на молбата за отмяна не мотивира наличие на основание по посочената разпоредба. Нормата на чл. 304 ГПК регламентира форма на съдебна защита по извънинстанционен ред в хипотезата на необходимо другарство /чл. 216, ал. 2 ГПК/, когато спрямо молителя независимо, че не е бил страна по делото атакуваното решение има сила на пресъдено нещо, защото решението трябва да бъде еднакво спрямо всички необходими другари с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона. Защитата има действие доколкото правния ефект на съдебното решение засяга имуществената сфера на молителя. Неучаствалите в процеса лица, ако се легитимират като съсобственици на имота, предмет на делбата са задължителни необходими другари, които могат да предяват нов иск за делба, тъй като осъществената без участието на всички действителни съсобственици делба е нищожна и не прекратява съсобствеността, т.е. решението по делбеното дело не е пречка да се иска нова съдебна делба /в този смисъл за разрешенията в задължителната съдебна практика /ППВС № 7/28.11.1973 г., т. 7, ТР № 3/19.12.2013 г., т. 1 на ОСГК/. Следователно защитата по чл. 304 ГПК не е приложима, ако молителят разполага с друг процесуален ред на съдебна защита, т.е. при положение, че молителите се позовават на участие в съсобствеността на имота, предмет на делбата те ще реализират защитата на своите права с нов иск за делба. Прилагането на този ред произтича и от други съображения. Твърдението, че молителят е съсобственик на имота, предмет на делбата по давностно владение, направено в производството по отмяна не е достатъчно да релевира за същия качеството на съсобственик, тъй като това твърдение подлежи на доказване. Цитираното по – горе удостоверение за търпимост се отнася до приложението на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и с представянето му не се установява сложния фактически състав на чл. 79 ЗС. Извънинстанционният характер на производството по чл. 307 ГПК и предвидените с него специални основания за отмяна на неправилни решения не позволяват събирането на доказателства, провеждането на такава процесуална дейност е предвидено в инстанционните производства. П. изход на производствата по чл. 303 и чл. 304 ГПК има за последица възобновяване на съдебното производство, като установяването на нова фактическа обстановка и правни изводи се реализира в инстанционните производства, т.е. доказването на нови факти и възприемането на нови правни изводи не може да се осъществи в производството по чл. 307 ГПК. За това и доказването на качеството на съсобственик не се извършва в извънинстанционното производство. При евентуално ново производство тези обстоятелства ще се изяснят под процесуалния контрол на всички задължителни другари в бъдещ процес. Молителите не се легитимират, като съсобственици на процесния имот, за да се приеме, че са необходими другари и имат право да искат отмяна на цитираното решение на основание чл. 304 ГПК. Поради това ВКС в настоящия си състав приема, че молбата по чл. 304 ГПК е неоснователна и трябва да се остави без уважение. С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са налице съставите на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 и чл. 304 ГПК, поради което молбата, поддържана на тези основания трябва да се остави без уважение.
При този изход на делото молителите следва да заплатят на ответницата по молбата за отмяна К. У. разноски за настоящето производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 450 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. П. Г. и З. М. Г. за отмяна по реда на чл. 303, ал.1, т. 1 и т. 5 ГПК на решение № 179 от 10.10.2012 г. по гр. дело № 970/2010 г. на Самоковски районен съд, пети състав, потвърдено с решение № 147 от 20.03.2013 г. по гр. дело № 966/2012 г. на Софийски окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. П. Г. и З. М. Г. за отмяна по реда на чл. 304 ГПК на решение № 179 от 10.10.2012 г. по гр. дело № 970/2010 г. на Самоковски районен съд, пети състав, потвърдено с решение № 147 от 20.03.2013 г. по гр. дело № 966/2012 г. на Софийски окръжен съд.
ОСЪЖДА Т. П. Г. и З. М. Г. да заплатят на К. К. У. направените за настоящето производство разноски в размер на сумата 450 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: