О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
София, 12.04.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр.дело N 1112 /2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Ж. И. Д. чрез особен представител адв.М. М., срещу определение № 3196/05.02.2016 г. по гр.д.№12039/2015 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б въззивен състав.
В жалбата се прави оплакване, че определението е неправилно,тъй като са отстранени всички нередовности на исковата молба. Твърди се ,че исковата молба е върната и производството по делото е прекратено поради други нередовности посочени в обжалвания съдебен акт, които не са били констатирани от първоинстанционния съд и за които не е даван срок за отстраняването им.
В приложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Касаторката извежда следния правен въпрос, по който счита,че няма създадена съдебна практика:
-въззивният съд може ли да обоснове в определението си за оставяне без уважение на частна жалба срещу прекратяване на производството по делото и връщане на исковата молба, като за първи път посочи нови нередовности на исковата молба, които не са били съобщени на ищеца от първоинстанционния съд и той е бил в неизвестност за констатираните от въззивния съд нередности и не е имал процесуалната възможност да ги отстрани.
Намира,че обжалваното определение е постановено без да се обсъжда дали указанията на първоинстанционния съд са изпълнени и като се посочват нови нередности на исковата молба. Счита, че въззивният съд не може да въвежда за пръв път с определението по частната жалба срещу прекратяването на производството по делото нови недостатъци на исковата молба.
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок и е частично допустима.
С обжалваното определение е потвърдено определение от 08.07.2015 г. по гр.д.№ 9408/2014 г. на Софийски районен съд, І г.о.,24 състав, с което е върната подадената от касаторката искова молба и е прекратено производството по делото. Въззивният съд е приел, че дадените й указания не са изпълнени, тъй като не са конкретизирани претендираните имуществени вреди, съобразно дадените от първоинстанционния съд указания, не е посочено конкретното основание – в резултат на кои точно документи са получени парични средства , кои имоти са загубени, кои са увреждащите действия извършени от двамата ответници, довели до възникване на претендираните имуществени вреди.
ВКС, състав на ІІІ г.о. констатира по делото следното:
Касаторката е предявила искове за непозволено увреждане срещу адвокат Н. К. С. и Висшия адвокатски съвет, като в исковата си молба е въвела твърдения ,че първата ответница е водила лошо поверените й , конкретно изброени дела, не ги е спечелила, но си написала хонорари за тях.С това й причинила имуществени вреди в размер на сумата 50 000 лв.Причинила й и други имуществени вреди, като загубила дела и недвижими имоти, сред които основното й жилище-апартамент.За тях претендира вреди в размер на 1 000 000 лв., каквато е цената на имотите и пропуснатите ползи. Общият размер на вредите е 1 050 000 лв., като предявява частичен иск в размер на 1000 лв. Посочила е ,че ВАС носи солидарна отговорност,тъй като е допуснал първата ответница да издържи изпит за адвокат, без да има професионална квалификация и е позволил вписването й . С разпореждане от 04.06.2014 г. първоинстанционният съд е оставил без движение исковата молба, като е указал да се отстранят съдържащите се в нея нередовности: да се посочи в какво се изразяват имуществените вреди по вид и стойност, какъв е частичният размер по всеки иск, на какво основание претендира солидарна отговорност на ответниците, а ако е разделна- да конкретизира какви вреди е претърпяла от втория ответник, в какво се изразяват и стойността им. С молба от 02.06.2015 г. касаторката е уточнила, че претендира имуществени вреди частично в размер на 6 000 лв. от общо 50 000 лв. за неправомерно получени парични средства чрез документи с невярно съдържание-договори за правна защита и частично в размер на 16 000 лв. от общо 1 000 000 лв. за загубени недвижими имоти, като тези претенции са насочени срещу първата ответница и частично в размер на 2 000 лв. от общо 1 000 000 лв. за загубени имоти, които претендира от втория ответник. С разпореждане от 24.06.2015 г. на първоинстанционния съд исковата молба за пореден път е оставена без движение, като е посочено, че не са изпълнени коректно дадените вече указания и е дадена възможност на касаторката да уточни на какво основание претендира солидарна отговорност на двамата ответници и ако отговорността е разделна да посочи точно от кои деликтни действия на всеки един от ответниците поотделно е претърпяла твърдените имуществени вреди, да посочи точно и ясно в какво се изразяват имуществените вреди. С молба от 01.07.2015 г. касаторката е уточнила,че претенцията е за реализиране на разделна отговорност между двамата ответници. Действията, с които я е увредила първата ответница са, че недобросъвестно, в противоречие с адвокатската етика и изискването за безкористност изпълнение на задълженията й като пълномощен адвокат по посочените дела. Действията, с които е била увредена от втория ответник са незаконосъобразното утвърждаване на първата ответница за адвокат, без да разполага с необходимата професионална квалификация.
С оглед направените от касаторката уточнения с молбата от 02.06.2015 г. следва да се приеме, че частната касационна жалба е недопустима в частта, с която се атакува определението на въззивния съд за потвърждаване на първоинстанционното определение в частта, с която е оставена без разглеждане исковата молба, насочена срещу втория ответник. Частичният иск предявен срещу този ответник е в размер на сумата 2 000 лв. Съгласно чл. 274 ал.ІV ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.С чл. 280 ал.2 ГПК е създаден законов праг за допустимост на касационното обжалване на решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. по граждански спорове.Тъй като искът, насочен срещу втория ответник е с цена под 5 000 лв., то и определението на въззивния съд в тази част не подлежи на касационен контрол.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението,постановено от въззивния съд в останалите части. Касационното производство е уредено не като задължително, а като селективно. За да бъде селектирана частната касационна жалба, касаторът следва да обоснове общо и допълнително основание. Общо основание е извеждането на правен въпрос, обуславящ решаващите изводи на въззивния съд, а допълнително-развитието му с оглед наличие на някое от специфичните основания по чл.280 ал.1 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е обосновано приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК. Въведеният от касаторката въпрос не произтича от решаващ извод, направен от въззивния съд, а от становището й за неправилност на постановеното от него определение. Зададената от нея хипотеза не е реализирана, въззивният съд не е посочил за първи път нови нередности на исковата молба. Както в разпорежданията на първоинстанционния съд, така и във формираните мотиви на въззивното определение, се съдържат едни и същи указания за конкретизация на обстоятелствата, на които се основават исковете и които вместо да бъдат посочени, са замествани с обобщаващи твърдения за неизпълнение на задължения, но не и с конкретни факти какво точно е извършила или не първата ответница.Указанията не са били неясни, тъй като в частната въззивна жалба е посочено, че е отделен въпросът дали трикратното изпълнение на указанията е довело до отстраняване на нередовностите, но че е била затруднена да уточни конкретиката и разчитала да направи това след приключване на досъдебното производство, водено срещу ответницата. Когато не е обосновано общо основание за допускане на касационно обжалване, не се дължи произнасяне относно допълнителните основания. За пълнота на изложението следва да се посочи,че специфично основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не може да бъде доказано единствено с твърдението за липса на съдебна практика и възпроизвеждане на нормативния текст. Когато поддържа тази предпоставка касаторът трябва да посочи конкретна приложима в случая правна норма,чието тълкуване иска и да аргументира в какво се изразява нейната неяснота, непълнота или противоречивост, което не е сторено.
Необосноваването и на двете основания ,както е в случая, ще има за последица недопускането на касационно обжалване.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба от Ж. И. Д. срещу определение № 3196/05.02.2016 г. по гр.д.№ 12039/ 2015 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б въззивен състав, в частта, с която е потвърдено определение от 08.07.2015 г. по гр.д.№ 9408/ 2014 г. на Софийски районен съд,І г.о., 24 състав, в частта, с която е върната предявената от нея искова молба срещу Висшия Адвокатски съвет относно претенция заявена, като частичен иск в размер на сумата 2 000 лв. от общо претендираните 1 000 000 лв. за причинени имуществени вреди.
Определението в тази част подлежи на обжалване пред друг тричленен състав в едноседмичен срок от съобщаването на касаторката.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3196 / 05.02.2016 г. по гр.д.№ 12039/ 2015 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б въззивен състав в останалите му части.
Определението в тази част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: