О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 346
гр. София, 28.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на пети април двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр.д. № 1684/2013 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 21061 от 28.12.2012 г. по ч. гр. дело № 12620/2012 г. на Софийски градски съд, състав на гражданско отделение.
Ответникът Етажна собственост „БИЗНЕС ЦЕНТЪР Д. 2”, [населено място] е подал отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който излага становище за законосъобразност на обжалвания съдебен акт.
Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното определение състав на Софийски градски съд е оставил без разглеждане частната жалба на [фирма], [населено място] срещу определението от 27.08.2012 г. по гр. дело № 35522/2012 г. на Софийски районен съд, гражданско отделение, 118 състав, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за спиране изпълнението на решения на Общото събрание на етажната собственост на адрес – [населено място],[жк], [улица] от 28.06.2012 г., с които е приет доклад на управителя за периода от 01.01.2012 г. – 20.06.2012 г. /по т. 1/, приет с месечен бюджет за поддръжка и управление в размер на 1607 лв., респективно определен е месечен размер на плащанията за ищеца от 468 лв. /т. 2/ и е проведено обсъждане на актуалните проблеми относно поддръжката и управлението на сградата. Съображенията, отразени в мотивите на цитираното определение, с които е обоснован този изход на спора са следните: първоинстанционното определение не попада в категорията актове по чл. 274, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК; спирането на изпълнението на решенията на Общото събрание на етажната собственост по чл. 40, ал. 3 Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/ не може да бъде приравнено на обезпечителна мярка по ГПК, тъй като няма подобно препращане в цитирания закон и между двете производства съществуват отлики.
Определението на Софийски градски съд е правилно.
Законосъобразен е извода, че първоинстанционното определение по чл. 40, ал. 3 ЗУЕС не е относимо към определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК. Законосъобразен е също така и извода, че спирането на изпълнението на решенията на Общото събрание на етажната собственост /ОС на ЕС / по чл. 40, ал. 3 ЗУЕС не може да бъде приравнено на обезпечителна мярка по ГПК. Липсва основание за прилагането на процесуалноправния режим за обжалваемост по чл. 396, ал. 1 ГПК към определенията на първоинстанционния съд по чл. 40, ал. 3 ЗУЕС поради следните съображения:
Не е налице сходството в мерките по чл. 40, ал. 3 ЗУЕС и по чл. 397 ГПК относно тяхното естество, тъй като в първия случай се спира изпълнението на решение на ОС на ЕС, а във втория случай се спира изпълнението на друг акт – съдебно решение, както и не е налице сходство в целите с оглед, на които се постановяват двата вида мерки, в първия случай налагането на обезпечителни мерки се реализира, за да се създаде възможност за бъдещо осъществяване на материалното право, предмет на исковото производство, а във втория случай спирането на решението на ОС на ЕС се извършва, за да се осигури възможност за проверка на неговата законност в спора по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Следователно в разглежданият случай не може да се търси аналогия, а и прилагането на регламента по чл. 396, ал. 1 ГПК по аналогия е недопустимо предвид характера на уредбата, която е процесуалноправна. Не е налице също така препращаща норма в ЗУЕС предвиждаща приложението на чл. 396, ал. 1 ГПК към определенията по чл. 40, ал. 3 ЗУЕС. Ето защо следва да се приеме, че определението по чл. 40, ал. 3 ЗУЕС не подлежи на обжалване, както и че въззивният съд не е нарушил закона, като е оставил без разглеждане частната жалба на [фирма], [населено място] срещу определението от 27.08.2012 г. по гр. дело № 35522/2012 г. на Софийски районен съд, гражданско отделение, 118 състав, поради което обжалвания пред настоящата инстанция съдебен акт трябва да бъде потвърден.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия,
състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 21061 от 28.12.2012 г. по ч. гр. дело № 12620/2012 г. на Софийски градски съд, състав на гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: