О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
София, 22.01. 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 32/2013 год.
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Щ. Д., приподписана от адв.С., срещу определение № 3225 от 14.11.2012год. по ч.гр.д.№ 3364/2012год. на Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против разпореждане №38182 от 08.08.2012г. на РС-Варна, постановено по гр.д.№4151/2012г., с което е върната частна въззивна жалба с вх.№15714 от 15.06.2012г. поради неизпълнени в срок указания за отстраняване на констатирани нередовности. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.
В изложението към жалбата е посочено, че при постановяване на атакуваното определение ВОС неправилно е приел, че дължимата държавна такса не е заплатена, тъй като е представил доказателства за обратното- че таксата е заплатена чрез държавни таксови марки в определения срок. Неправилно съдът не се е съобразил и с определение на ВАС №16995 от 21.12.2012г., съгласно което дължимите към съдилищата такси се събират основно чрез държавни таксови марки. Изложени са и съображения по същество на правния спор.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
С атакуваното въззивно определение е потвърдено разпореждане на РС-Варна, с което е върната частна въззивна жалба с вх.№15714 от 15.06.2012г. поради неизпълнени в срок указания за отстраняване на констатирани нередовности, насочена против определение за прекратяване на производството и връщане на исковата молба. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че въпреки изричните указания за представяне на вносен документ за внесена по сметка на ВОС държавна такса в размер 15лв., жалбоподателят не е сторил това. Предвид тази констатация е обосновал извода, че разпореждането на районния съд , соето жалбата е върната на основание чл.262 ал.2 т.2 ГПК е правилно и законосъобразно.
Съгласно чл.274 ал.3 т.1 ГПК определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частните жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС, когато са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК. Това означава, че условие за редовност на частната касационна жалба е наличието на изложение на основанията за допустимост на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК – т.е. следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивния съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, който е разрешен противоречиво от съдилищата или който е от значение за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Уредбата на касационното обжалване като факултативно, а не задължително, възлага на страната-касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. В случая подадената частна касационна жалба не съдържа такова изложение , а само формално позоваване на нормата на чл.280 ГПК.
Изложението в процесния случай не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката е бланкетна и по същество преповтаря съдържанието на самата жалба и оплакванията за неправилност на атакувания акт.
Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 3225 от 14.11.2012год. по ч.гр.д.№ 3364/2012год. на Варненски окръжен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: