О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
София, 12.04.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 864/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от П. П. И., чрез пълномощника адв.Д. Г. срещу решение № 131/ 18.11.2015 г. по гр.д.№ 335/ 2015 г. на Окръжен съд-Видин.
Ответникът по касационната жалба „С.“-ЕООД/с предишно наименование Т. АС“-ЕООД/, в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв. А. М.-П., я оспорва. Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и допустима .
С обжалваното решение е отменено решение № 298/ 26.06.2014 г. по гр.д.№ 656/ 2014 г. на Районен съд-Видин, в частите, с които е признато за незаконно уволнението на ищеца- касатор в настоящото производство, извършено със заповед № 9/ 17.02.2014 г., за извършени дисциплинарни нарушения по чл.190 т. 3, 4 и 7 КТ, възстановен е на заеманата длъжност шофьор и му е присъдено на основание чл. 225 ал.1 КТ обезщетение за времето, през което е останал без работа в периода 18.02.2014 г. -18.06.2014 г. в размер на сумата 2 626 лв., ведно със законната лихва от 18.02.2014 г. до окончателното плащане, като вместо това е постановил отхвърляне на предявените искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.1-т.3 КТ и са присъдени разноски. В останалата част, като необжалвано първоинстанционното решение е влязло в сила. Въззивното производство е проведено по реда на чл. 294 ал.1 ГПК, след осъществен касационен контрол. С решение по чл. 290 ГПК по гр.д.№ 916/2015 г. , ІІІ г.о. на ВКС е отменено предходно въззивно решение по спора, като е прието, че е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила- обсъден е релевантен за спора , но неоспорен от ищеца факт , във връзка с който не е бил наведен довод за незаконосъобразност на уволнението му. Без да е изложено в исковата молба, че работодателят не е изпълнил императивното си задължение да изслуша работника и да съобрази неговите обяснения в дисциплинарното производство, е било прието, че то не е било изпълнено. С решението е даден отговор на въпроса длъжен ли е съдът да обсъжда довод за допуснато нарушение по чл.193 КТ, който не се съдържа в исковата молба и изрично не е въведен в хода на делото. Посочено е, че е установена трайно съдебна практика, според която ищецът по иск за признаване на уволнение за незаконно по чл.344 ал.1 т.1 КТ трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват потестативното право на работодателя . Съдът не може да обоснове решението си на факти, които не са посочени от ищеца и не може да се произнася по фактически и правни основания, които не са въведени с исковата молба. С въззивното решение, срещу което е насочена касационнната жалба, предмет на настоящото производство, е прието, че с исковата молба е наведен довод за незаконосъобразност на уволнението, поради обстоятелството, че касаторът няма никакви провинения и наказания, предхождащи дисциплинарното му уволнение. В процесната заповед, като основания за налагането му, са посочени отказ на касатора да изпълни трудовите си задължения , нанесена на работодателя имуществена вреда, при която работникът е застрашил изпълнението на сключен с общината договор и интересите на дружеството и е нарушил трудовата дисциплина. Заповедта е основана на доклад от началника на ремонтно звено и транспорт. Въззивният съд е приел, че на 17.02.2014 г. касаторът и други шофьори на сметосъбирачни машини са отказали да излязат на работа, тъй като работодателят не им изплатил трудовите възнаграждения за предходните месеци. Поради действията им дружеството не изпълнило изцяло задълженията си по договор с общината за събиране и извозване на смет и му били наложени имуществени санкции. Намерил е, че наложеното наказание отговаря на тежестта на нарушението, тъй като функциите, които работникът е изпълнявал са с висока степен на обществена значимост, работодателят е понесъл имуществена санкция, а обстоятелството, че досега не са му налагани дисциплинарни наказания не е достатъчно, за да бъде приложено по-леко наказание.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че е налице такова по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и матреиалноправни въпроси в противоречие със задължителна практика. Твърди, че въззивният съд е постановил решението си, без да съобрази императивния характер на чл. 195 ал.1 КТ и без да отчете факта, че липсва мотивирана заповед за дисциплинарно уволнение, защото в нея не са описани точните нарушения. Изтъква, че тя трябва да съдържа данни за нарушителя, наложеното наказание и законовия текст въз основа накойто се налага, нарушението и времето на извършването му. Тези изисквания са въведени, за да е ясно в какво е обвинен нарушителят , за да може да се извърши преценка относно изискването за еднократност на наказанието и да се съобразят сроковете по чл. 194 ал.1 КТ. Липсата само на едно от задължителните реквизитни сведения я прави незаконосъобразна. Поддържа, че тези доводи се подкрепят от решение по гр.д.№ 994/ 2011 г., ІІІ г.о. и определение по гр.д.№ 1310/ 2009 г., ІV г.о. на ВКС, решение по гр.д.№ 21/ 2011 г. на Окръжен съд-Стара Загора. Изтъква, че е незаконосъобразен изводът на съда, че отказът да излезе на работа е достатъчен, за да се приеме заповедта за правилна. Позовава се отново на цитираните съдебни актове на ВКС.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Съгласно разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК, за да бъде селектирана касационната жалба, е необходимо касаторът да докаже наличието на общо и допълнително основание. Общо основание е извеждането на правен въпрос, обуславящ правните изводи на въззивния съд, включени в предмета на делото.Той не трябва да е свързан с правилността на съдебното решение, обосноваността на фактическите изводи и с обсъждане на доказателствата по делото. Касаторът е посочил, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси, но не и кои са те . В изложението се повторени част от доводите за незаконосъобразност на въззивното решение, съдържащи се в касационната жалба, но липсва формулиран въпрос. Касационният съд не може да го изведе въз основа на изложените от касатора оплаквания, тъй като ще наруши диспозитивното начало. Когато не е обосновано наличието на общо основание за допустимост на касационното обжалване, касационният съд не дължи произнасяне относно поддържаното допълнително основание. За пълнота на изложението следва да се посочи, че само решението постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№ 994/ 2011 г., ІІІ г.о. на ВКС представлява задължителна съдебна практика. Определенията по чл. 288 ГПК не влизат в обсега на това понятие и на понятието съдебна практика, тъй като с тях не се създава сила на пресъдено нещо. Същото се отнася и за приложеното решение на въззивен съд, тъй като няма данни дали е влязло в сила. Само влезлите в сила съдебни актове на различните по степен съдилища и решенията на ВКС, които не са задължителни, представляват съдебна практика. Когато е налице противоречиво произнасяне с влезли в сила съдебни актове от тази категория по поставения въпрос , може да бъде доказано наличие на допълнително основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
С оглед изхода на делото би следвало да бъде уважено искането на ответника за присъждане на разноски, но не са представени доказателства такива да са сторени. В приложените договор за правна помощ и съдействие № 2/ 10.02.2016 г. и списък на разноските от 10.02.2010 г. е отразено, че те следва да бъдат заплатени до насрочване на делото в закрито заседание. До настоящия момент не е представен документ за извършено плащане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 131/18.11.2015 г. по гр.д.№ 335/ 2015 г. на Окръжен съд-Видин.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: