О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 484
гр. София, 31.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 1139 по описа за 2014 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. Б. – прокурор в Апелативна прокуратура – П. срещу решение № 612 от 05.12.2013 г. по гр. дело № 869/2013 г. на Апелативен съд – П., гражданско отделение, първи състав.
Ответникът Б. Ч. К. не е взел становище.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, в частта, с която Апелативен съд – П. е отменил частично решение № 688 от 16.04.2013 г. по гр. дело № 2984/2012 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил частично предявеният иск от Б. Ч. К. против Прокуратурата на Република България по чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ за разликата между 5 000 лв. и 15 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно производство с обвинение за престъпление по чл. 286, ал. 1 НК, по което ищецът е признат за невинен и оправдан с присъда по НОХД № 326/2011 г. на Карловски районен съд и е постановил друго за уважаване на иска за още 10 000 лв. със законните последици – законната лихва от 25.06.2012 г. до окончателното изплащане, като е потвърдил решението на районния съд в частта, с която е уважена претенцията до размер на сумата 5000 лв., ведно със законната лихва от 25.06.2012 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е уважен иска за имуществени вреди до размер на сумата 1360 лв., ведно с обезщетение за забава от 25.06.2012 г. до окончателното изплащане. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че е налице фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предвид доказването на обстоятелствата, които го формират – оправдаване на ищеца по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление от общ характер – чл. 286, ал. 1 НК с влязла в сила присъда. Освен това в мотивите на въззивното решение е прието, че са доказани неимуществените вреди, съответно обстоятелствата, относими към присъждането им в размер на сумата 15 000 лв. във връзка с обвинението в съответствие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и задължителната съдебна практика по приложението на нормата. Приети са за доказани и имуществените вреди.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че „Въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за дължимостта на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, като е засегнал въпроса за причинната връзка между незаконния акт и вредите, но е решил същия в противоречие с установената практика на ВКС и такава, постановена в Тълкувателно решение”. Цитирани са части от мотиви на решение по гр. дело № 3696/2007 г. на ВКС, ІV г.о. и на ТР № 3/2005 г. на ОСГК и се поддържа, че конкретните противоречия се изразяват в това, че съдът не е обсъдил наличието на причинна връзка между вредите „и отсъствието на конкретни факти за проявлението им в периода 22.12.2009 г. – 25.06.2012 г.”. Въпросът е поставен с оглед на становището на ответника по исковете за недоказаност на неимуществените вреди, което е без правно значение за основанията по чл.280, ал. 1 ГПК – общите основания, съставляващи разгледани от въззивния съд правни въпроси по предмета на делото, обусловили неговия изход и допълнителни основания, отразяващи изчерпателно изброените от законодателя хипотези, в които същите въпроси са развити /арг. т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК/. Общите основания произтичат от произнасянето на съда, но не и от становищата на страните, а в случая въззивният съд е разгледал, както причинната връзка между обвинението в извършването на престъпление, по което ищецът е бил оправдан с присъда на районния съд и причинените вреди, така и „проявлението” им. Ето защо следва да се приеме, че съдебният състав не се е отклонил от практиката, на която касаторът се позовава. Доколко изводите на съда са обосновани /доводите на жалбоподателя са, че те не са обосновани/ е въпрос по съществото на спора и засяга оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК, разглеждането, на които в настоящето производство е недопустимо, защото същите са предмет на друго производство – по чл. 290 ГПК, в което се решава спора за наличието им.
В следващата част на приложението по чл.284, ал. 3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че „Съдът се е произнесъл и по материалноправния въпрос за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, като е определил обезщетението по начин в противоречие с практиката на ВКС и инстанционните съдилища, в които изрично се сочи, че определянето на това обезщетение не става абстрактно, а съобразно конкретния казус, хипотези и претърпени болки и страдания”. Становището на страната е, че за всяка една от претърпените неимуществени вреди въззивният съд трябва да изложи мотиви за размера. С посочения въпрос не е релевирано основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въвеждането му не е съобразено с разрешенията на съда и разрешенията в приложената съдебна практика – ТР на ОСГК и касационни решения, а със субективното виждане на страната за начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди. В цитираното ТР на ОСГК на ВКС и касационни решения по чл.290 ГПК /напр. решение по гр. дело № 1416/2012 г. на ІV г.о., решение по гр. дело № 1630/2013 г. на ІІІ г.о. и др./ приетите разрешения са в смисъл, че отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ /ДВ бр. 98/11.12.2012 г./ е свързана с преценка на правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, примерно изброени, като обезщетението се определя глобално. Фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е свързан с репариране на неимуществени вреди, които са конкретни във всеки отделен случай и обстоятелствата, релевантни за определянето им са различни. От мотивите на обжалваното решение е видно, че въззивният съд не се е отклонил от общите разяснения за прилагането на критериите за определяне размера на неимуществените вреди в приложената съдебна практика – обсъдил е тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, продължителността на наказателното производство, вида на взетата мярка за неотклонение, отражението на наказателното преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и т.н. Твърдението на касатора, че преценката трябва да бъде направена не за всички неимуществени вреди, а за всяка болка и страдание отразява единствено негово виждане и не релевира противоречиво произнасяне на въззивния съд, като основание по чл. 280, ал.1 ГПК. В приложението не е обосновано противоречиво разрешаване на въпроса за определяне на неимуществените вреди между въззивното решение и приложените решения, както поради вече изложеното така и поради липсата на съпоставка на разрешенията, обективирани в обжалваното решение и всяко едно от приложените решения. Не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по иска за имуществени вреди.
От всичко изложено по – горе следва, че в разглеждания случай не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което настоящата инстанция приема, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 612 от 05.12.2013 г. по гр. дело № 869/2013 г. на Апелативен съд – [населено място], гражданско отделение, първи състав в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: