О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 949
София, 24.09.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3133 /2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от З. И. Б.,чрез пълномощника му адв.Е. М. срещу решение № 13/13.02.2013 г. по гр.д.№2317/2012 г. на Бургаския окръжен съд. С него е потвърдено решение № 1538/24.10.2012 г. по гр.д.№4182/2012 г. на Бургаския районен съд,в обжалваните части, с които е постановено,че вина за прекратяването на сключения между страните брак има съпругът и е предоставено ползването на семейното жилище, представляващо апартамент, намиращ се на посочен адрес, на съпругата.
В законовия срок е постъпил писмен отговор от ответницата по нея И. М. Б.,чрез процесуалния й представител адв.С. Д., в който е изразено становище ,че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение .
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о. установи по делото следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна,която има правен интерес от предприетото процесуално действие, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.Същата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови решението си въззивният съд, анализирайки събраните по делото доказателства, относно вината за прекратяването на брака между страните е приел, че касаторът е създал извънбрачна връзка с друга жена и заживял с нея в семейното жилище, след като съпругата го напуснала.Намерил е,че брачни провинения на съпругата не са установени, тъй като тя е поддържала дома в изряден вид, а дори да е изпитвала негативни чувства към майката на съпруга си, не е преустановила полагането на основни грижи за нея.По отношение на семейното жилище е счел, че създадените отношения между съпрузите не позволяват съвместното му ползване, което и те самите не желаят.Приел е, че децата са пълнолетни и живеят в другия притежаван от тях апартамент, никой от съпрузите не е с влошено здравословно състояние, майката на съпруга страда от нормални за възрастта й заболявания на опорно-двигателния апарат и въпреки ограничената си подвижност е в активно състояние, което не е пречка за преместването й .Счел е, че описаното не може да бъде отчетено като друго обстоятелство, обуславящо предоставяне ползването на семейното жилище на съпруга. Направил е извод, че единственият обуславящ критерий е вината и поради това ползването следва да се предостави на съпругата.
К. съд намира,че касационната жалба не следва да бъде допускана до разглеждане, тъй като касаторът не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК той е извел материалноправни въпроси само относно ползването на семейното жилище, а именно:
-представляват ли полаганите грижи от единия съпруг за негов възрастен болен родител, в изпълнение на задължение по чл. 124 ал.5 СК и съвместното живеене с него в семейното жилище „друго обстоятелство” по смисъла на чл.56 ал.5 СК, което следва да се съобрази при предоставяне на ползването на жилището;
-достатъчно ли е да се прецени за наличието на невъзможност да се ползва съвместно семейното жилище, само наличието на нетърпимост в отношенията между съпрузите.
Касаторът е посочил, че по първия въпрос съдът е направил преценка, че полаганите грижи и съвместното живеене с възрастен родител със затруднено движение не са „друго обстоятелство” по смисъла на чл.56 ал.5 СК и не дават предимство при определяне ползването на семейното жилище.Изложил е становище, че относно тълкуването и прилагането на чл.56 ал.5 СК в частта му относно понятието „други обстоятелства” не е създадена съдебна практика и поддържа касационно основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Така поставен въпросът не е получил правно разрешение от въззивния съд. Като е обсъдил, че полагането на грижи за болна майка, която страда от нормални за възрастта си заболявания на опорно –двигателния апарат и която въпреки ограничената си подвижност е в активно състояние и може да се придвижва с бастуни и че не става въпрос за лежащо болен ,чието преместване е свързано с големи неудобства и влошаване на здравословното му състояние, е приел, че всичко описано не се явява „друго обстоятелство”, което да обоснове предоставянето на семейното жилище. Въззивният съд не е дал директен отговор на така поставения въпрос , а е обсъдил и съобразил всички факти в съвкупност. По въпроса за споровете относно ползването на семейното жилище след развод, когато е обща собственост на съпрузите, в ППВС № 12/28.11.1971 г., т.ІІ-5 е разяснено, че посочените от законодателя критерии не са изчерпателно изброени, че тези критерии и „другите обстоятелства” обикновено съществуват едновременно и в различни съотношения, като съдът е длъжен да ги обсъжда поотделно и съвкупно. Следователно в съответствие с указаното в ППВС въззивният съд е обсъдил всички законови критерии и другите факти, без да прави директен извод дали грижите за възрастен и болен родител е „друго обстоятелство”. Тълкуването направено с ППВС предпоставя , че „другите обстоятелства” не са абстрактно понятие, а са свързани с конкретиката на спора и във всеки разглеждан случай представляват обективно съществуващи факти, за които решаващият съд трябва да направи преценка дали и доколко са обуславящи за извода на кого да се предостави ползването на жилището.Съдът трябва да съобрази особеностите на всеки конкретен случай, като не може да бъде посочен отделен факт, който да бъде определен директно като „друго обстоятелство”.Преценката за това трябва да е резултат на поотделно и съвкупно обсъждане на всички релевантни факти. В съответствие с цитираното правно разрешение в ППВС, което не е загубило значение, и фактът на полагане грижи за възрастен болен родител трябва да бъде обсъден и съпоставен с всички останали факти по делото за да се направи конкретна преценка за наличие на „друго обстоятелство”. Поради изложеното не може да се приеме,че касаторът с първия въпрос , е обосновал общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд, изследвайки на кого от съпрузите да предостави ползването на семейното жилище не е направил извод, че грижите за възрастен и болен родител не са „друго обстоятелство” по смисъла на закона. Касаторът не е обосновал и наличието на допълнително основание.Според дадените разрешения в ТР№ 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК- т.4, относно допълнителното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК е необходимо аргументиране на някоя от двете хипотези на проявлението му- точното приложение на закона и развитие на правото.Това в настоящия случай не е сторено. Когато се твърди липса на съдебна практика в хипотезата развитие на правото, касаторът следва да обоснове в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на правната норма, чието тълкуване се иска.В случая касаторът не е изразил становище дали нормата на чл.56 ал.5 СК е неясна, противоречива или непълна, а е искал отговор на въпроса дали полагането на грижи за възрастен болен родител е „друго обстоятелство”. Необосноваването на общо основание и неразвиването му в някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 3 ГПК води до недопускането на касационно обжалване.
Във връзка с втория въпрос касаторът намира, че въззивният съд не е изследвал и не се е занимал с възможността за разделно ползване на семейното жилище от двамата съпрузи и по този начин се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на ВКС- решение № 247/25.06.2010 г. по гр.д.№239/2009 г., ІV г.о. и решение №554/15.07.2010 г. по гр.д.№1774/2009 г., ІV г.о.,постановени по реда на чл. 290 ГПК. Счита,че е налице касационно основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. По така поставения въпрос въззивния съд също не се е произнасял в своя съдебен акт.Според цитираното ТР –т.1 правният въпрос трябва да е обусловил правната воля на съда ,обективирана в решението му по конкретното дело.Цитираните решения на ВКС не кореспондират с поставения от касатора въпрос, техен предмет е разглеждането на различни правни въпроси при различна фактология и не може да се счете,че постановеното от въззивния съд решение им противоречи.Следователно не може да се направи извод,че е обосновано общо и допълнително основание за допускане на касационно обжалване и по този въпрос.
От изложеното по-горе се налага извод, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Ответницата по касационната жалба е поискала присъждането на направени разноски за защита в това производство, но не е представила доказателства такива да са сторени.Поради това искането не може да бъде уважено.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 13/13.02.2013 г. по гр.д.№2317/2012 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: