О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
гр. София, 04.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 4346/2015 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на П. П. К. чрез адвокат К. Д. срещу решение № 321 от 24.06.2015 г. по гр. дело № 436/2015 г. на Русенски окръжен съд.
Ответникът П. П. К. чрез своята майка и законен представител П. А. П. не е взел становище.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
Предмет на жалбата е цитираното въззивно решение, с което Русенски окръжен съд /Р./ е потвърдил решение № 348 от 19.03.2015 г. по гр. дело № 6094/2015 г. на Русенски районен съд /Р./ и е осъдил П. П. К. да заплати на П. А. П. сумата 150 лв., разноски за въззивната инстанция. Въззивният съд е потвърдил решение, с което Р. е отхвърлил предявеният от настоящия касатор иск против П. П. К., действащ чрез своята майка и законен представител П. А. П. за намаляване на присъдената с решение № 316 от 20.02.2012 г. по гр. дело № 671/2012 г. на Р. издръжка по отношение на П. П. К. от 700 лв. месечно и е присъдил в полза на П. А. П. разноски по делото в размер на сумата 372.40 лв.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя въпроси, които според него са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, формулирани както следва: „ Следва ли дължащият издръжка да представя доказателства за доходите си и към момента на определяне на първоначалната издръжка, към който момент е разписал споразумение и доброволно се е съгласил да заплаща по – висок размер в сравнение с нуждите на детето?”; „Следва ли съдът да укаже на ищеца, че следва да се представят доказателства за доходите му към момента на първоначалноопределената издръжка и да даде срок за това, и представлява ли това съществено процесуално нарушение?”; „Следва ли при обследване на доходите на дължащият издръжка родител да се вземат предвид и притежаваните от него недвижими имоти, без да е изследван въпросът дали те му носят реално доходи?”; „Кои са критериите за определяне възможностите на лицето, което дължи издръжка и кога е налице трайно изменение във възможностите му?”; „Основание за намаляване на издръжката ли е обстоятелството, че първоначално определената издръжка е в пъти по-висока от нуждите и потребностите на детето? При искане за изменение на издръжката, а именно нейното намаляване, от правно значение ли е обстоятелството, че въззивният съд не е отчел прекомерността на същата и определянето й е в противоречие с практиката, а именно т.4 от Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС?”; „Следва ли размерът на издръжката да бъде намален, ако от нея се издържа не само детето, но и родителят, упражняващ родителските права?”
Първият по реда на изложението въпрос е разгледан от въззивния съд, който е приел, че по делото не са релевирани доказателства относно материалните възможности на родителите към момента на определяне размера на издръжката. По поставения въпрос касаторът не е мотивирал допълнително основание в нито една от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Такова основание същия не е обосновал и по втория въпрос, който е въведен с оглед становище на ищеца за допуснато от районния съд процесуално нарушение, изложено още във въззивната жалба. Не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол, когато въпросите по чл. 280 , ал. 1 ГПК произтичат от становище на страната, а не от правни разрешения на въззивния съд, какъвто е и настоящия случай на въпрос, обвързан със становище на ищеца за процесуално нарушение, чието установяване не може да се реализира в производство по чл. 288 ГПК. Предвид тези съображения следва да се приеме, че с посочените въпроси не са релевирани основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По третия по реда на изложението в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос, подобно на предходните въпроси не е мотивирано допълнително основание във връзка с твърдението на страната за наличие на предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В случая цитирания въпрос не е относим и към хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по него е формирана задължителна съдебна практика още с ППВС № 5/16.11.1970 г. по гр. дело № 5/1070 г., с което е разяснено легалното понятие „възможности на лицето”, което дължи издръжка, като са посочени обстоятелствата, които са релевантни за определянето й, между които са и доходите от имуществото, влоговете, самото имущество. Съгласно разясненията в т. 4 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в хипотезата на развитие на правото предпоставя липсата на съдебна практика, хипотеза която в случая не е налице, тъй като съдебна практика по поставения въпрос е формирана, а страната не е обосновала и другата хипотеза на разпоредбата – съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или съдебна практика, която не е актуална с оглед промяната на законодателството или обществените условия. Касаторът изобщо не се позовава на съдебна практика. Следва да се посочи освен това, че въззивният съд не се е отклонил от разрешенията в ППВС № 5/1970 г. Поради това и по този въпрос не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол.
По четвъртия въпрос, цитиран по – горе също така не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол поради немотивиране на допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а и поради неотносимостта на въпроса към предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в хипотезата – „развитието на правото”, предвид наличието на задължителна съдебна практика – посоченото ППВС, с която в т. 5 и т. 19 е даден отговор на въпроса, кои са критериите за определяне възможностите на лицата, които дължат издръжка и кога е налице трайно изменение във възможностите на тези лица. Не е мотивирано основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и в другата хипотеза – „точно прилагане на закона” чрез позоваване на съдебна практика, съответно мотивиране на нейната неправилност или неактуалност.
По петия въпрос, цитиран по – горе не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол, както поради немотивиране на допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /погрешно квалифицирано по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/, така и поради необосноваване на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Както вече се посочи по – горе общото основание трябва да произтича от приетите от въззивния съд правни разрешения, а не от субективни становища на страните по делото. В случая въведения въпрос е формиран с оглед становище на ищеца, сега касатор за това, че първоначално определената издръжка била по – висока от нуждите на детето. В приложението не е обосновано с какви разрешения, отразени в мотивите на въззивното решение съдът се е отклонил от ППВС № 7/1970 г. и по – конкретно от разрешенията в т. 4. Въпросът е поставен въз основа на становище на касатора, че „въззивният съд не е отчел прекомерността” на първоначално определената издръжка, което е относимо към обстоятелства по съществото на спора, а именно обосноваността на изводите на окръжния съд и не съставлява негови правни разрешения по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, от които единствено жалбоподателят може да въвежда предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице и отклонение на въззивния съд от ППВС № 5/1070 г., тъй като релевираните от него обстоятелства относно нуждите на детето, са свързани с обикновените условия на живот, а не с цели извън издръжката /напр. тренировките по плуване, които детето посещава във връзка с открито изкривяване на гръбначния стълб/. Предвид изложеното следва да се приеме, че и с този въпрос страната не е обосновала наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
По последния по реда на изложение в приложението и цитиран по – горе въпрос също така, както и по предходните въпроси не е мотивирано допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и не е поставен с оглед правни разрешения на въззивния съд, а предвид становище на страната, от което съгласно разясненията в т. 1 ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, посочено по- горе не произтичат предпоставки за допускане на касационно обжалване. Следва да се приеме, че и с този въпрос не е въведено основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че в конкретния случай не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, което има за последица недопускане касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 321 от 24.06.2015 г. по гр. дело № 436/2015 г. на Русенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: