О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260
гр. София, 12.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 6475/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 320 от 29.07.2014 г. по гр. дело № 404/2014 г. на Врачански окръжен съд.
Ответникът по касация – И. Б. Щ. поддържа становище за недопускане касационно обжалване на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускането на касационното обжалване ВКС, състав на гражданска колегия, трето отделение взе предвид следното:
С цитираното въззивно решение състав на Врачански окръжен съд е потвърдил решение № 97 от 23.04.2014 г. по гр. дело № 130/2014 г. на Козлудуйски районен съд, шести състав в частта, с която са уважени исковете, предявени от И. Б. Щ. против [фирма], [населено място] по чл. 344, ал. 1, т. 1- 3 КТ, имуществената претенция до размер на сумата 10270.99 лв., ведно със законната лихва, считано от 30.09.2013 г. до окончателното й изплащане, като е присъдил разноски в полза на въззиваемия в размер на сумата 1000 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че приложеното основание за уволнение – чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата за заеманата от ищеца преди уволнението длъжност – „експерт” в Дирекция „Икономика и финанси”, Управление „Търговско”, Група „Контрол” не е доказано, не е налице реално съкращаване на щата, а промяна на наименованието й. Изложени са съображения за това, че функциите и задачите на длъжностите в отдел „Финансов контрол” в Дирекция „И и Ф” и Група „Контрол” към управление „Търговско” са неясни, а доколкото са определени, се дублират помежду си. Изложено е още, че функциите на работещите в Група „Контрол” се припокриват с функциите на ръководител Управление „Търговско” и началник отделите в Управление „Търговско” и имайки предвид увеличението с 5 щатни бройки на длъжностите в Управление „Търговско” в останалите отдели и сектори – обществени поръчки, договори, маркетинг, създаването на нова група – „Входящ контрол” с 8 нови щатни длъжности, не е налице реално съкращаване по щата на въззивника на длъжността на въззиваемия, а е налице промяна на наименованието и отдела или сектора, в който ще бъде изпълнявана. Друг мотив, развит във въззивното решение е, че с оглед на изводите за идентичност на функциите на длъжностите, изпълнявани от въззиваемия и работниците в останалите отдели на Управление „Търговско” и Отдел „Финансов контрол” въззивникът е бил длъжен да извърши подбор, какъвто не е извършен.
В приложението към касационната жалба са поставени въпроси по отношение, на които страната поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Въпросите са формулирани, както следва: „1. Достатъчно ли е само заявлението в исковата молба, че не е извършен подбор, за да се приеме, че работодателят е задължен да установява при условията на пълно и главно доказване законосъобразността на уволнението ?”; „2. Има ли задължение работодателят да извърши подбор, когато са съкратени всички работници, заемащи едни и същи длъжности ?”; „3. Участва ли в подбора работник, който е назначен на допълнителен трудов договор на съкратената длъжност ?”; „4. При незаконосъобразно прекратяването на допълнителен трудов договор, сключен за пълно работно време, дължи ли работодателят обезщетение по чл. 225 КТ на работника за период, в който той работи на пълно работно време по основния си трудов договор ?”.
По първия по реда на изложението и цитирането по – горе въпрос липсва допълнително основание. Мотивиране на изложението по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в приложението не е направено, като касационните решения, на които се позовава жалбоподателя не са обсъдени към всеки от поставените въпроси и не е отразено в какво се състои отклонението на разрешенията, приети от въззивния съд от правните разрешения в приложената практика. Решение по гр. дело № 37/2013 г. на ВКС, състав на ІІІ г.о. засяга оспорването на подбора от ищеца, но в хипотеза, различна от разгледаната от окръжния съд, а именно при извършен подбор. Окръжният съд е изложил мотиви за случай на неизвършен подбор. Вторият въпрос е въведен с оглед становището на касатора, за липсата на основание да се извърши подбор, „когато са съкратени всички работници, заемащи едни и същи длъжности”. Правният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1 не е този, който произтича от становище на страната, а е въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл във връзка с предмета на делото и е изложил мотиви, обусловили изхода на спора. В случая съдът е приел, че съкращаването на щата е фиктивно, тъй като не е доказано премахването на процесната длъжност в създадените след изменението на щата структури на дружеството. Хипотезата, при която е изложен мотива на окръжния съд за задължителност на подбора е различна от описаната във въпроса. Същият въпрос следователно няма характеристиките на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК и с въвеждането му не се формира общо основание за допускане на касационен контрол. Липсата на общо основание е достатъчна за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат допълнителните основания. За последните е необходимо да се има предвид вече посоченото във връзка с предходния въпрос, а именно, че касационните решения, на които се позовава жалбоподателя не са обсъдени към всеки от поставените въпроси. Липсва и мотивирано изложение, което да отрази доводите на касатора за това, в какво се състои противоречието в изводите на въззивния съд по отношение на приложената практика. Въпросът, разгледан в решение по гр. дело № 1152/2010 г. на състав на ІІІ г.о. на ВКС не е идентичен с обсъдения от окръжния съд, тъй като се отнася до премахване на единствена длъжност в предприятието. Въпросът, на който е даден отговор в решение по гр. дело № 1561/2010 г. на състав на ІV г.о. на ВКС се отнася до съкращаване на щата в случаите на т.нар. „трансформиране на длъжности” и той е относим към основанието за уволнение /и във връзка с него не е налице противоречиво произнасяне на въззивния съд/, а не към подбора. По другите цитирани касационни решения – решение по гр. дело № 281/2011 г. на състав на ІV г.о. и решение по гр. дело № 37/2013 г. на ВКС, състав на ІІІ г.о. не е налице допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като са постановени по въпроси и случаи, различни от поставения въпрос и случай. Така решение по гр. дело № 281/2011 г. на състав на ІV г.о. засяга въпрос по приложението на чл. 225, ал. 1 КТ, а решението по гр. дело № 37/2013 г. на състав на ІІІ г.о. хипотеза, различна от разгледаната от окръжния съд, а именно уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение 2 КТ при извършен подбор. По третия и четвъртия по реда на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси, касаторът не е изпълнил задължението си да мотивира изложение по поддържаното от него допълнително основание – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В приложението такова мотивирано изложение липсва, както и липсват доводи за непълнота, неяснота или противоречие на конкретни правни норми, които касаторът е задължен да посочи, когато се позовава на липсата на съдебна практика. В тази връзка не са съобразени от жалбоподателя разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 4.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника по касация разноските, направени за касационното производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 750 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 320 от 29.07.2014 г. по гр. дело № 404/2014 г. на Врачански окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на И. Б. Щ. разноските, направени за касационното производство в размер на сумата 750 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: