О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 813
София, 17.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 2088 /2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Л. Ц. Ц.,чрез пълномощника му адв.Г. К. срещу решение от 11.12.2013 г. по гр.д.№ 3184/ 2013 г. на Софийски градски съд, административно отделение, ІІІ-Г състав.
Ответникът по касационната жалба „Т. София”-ЕАД, не взема становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение от 12.01.2011 г. по гр.д.№ 41618/ 2009 г. на Софийски районен съд, ІІ г.о.,65 състав в частите, с които е уважен предявеният срещу касатора иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 ГПК,като е признато за установено,че дължи на ищеца-ответник по касационната жалба в настоящото производство, сумата над 3 509,01 лв. до размер на 7 328,03 лв.,представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия, законната лихва за забава над сумата 3 509,01 лв. от 14.05.2009 г.,както и сумата над 1063 лв. до размер на 1878,66 лв.мораторна лихва изтекла до 04.03.2009 г. и разноски над сумата 528,30 лв. и вместо това е постановил отхвърляне на исковете в посочените части.Решението в останалата му част е потвърдено и е влязло в сила. За да постанови този резултат въззивният съд е счел, че направеното с въззивната жалба възражение за недопустимост на постановения от първоинстанционния съд съдебен акт, тъй като ответникът по касационната жалба е предявил установителния иск извън срока по чл.415 ал.1 ГПК е преклудирано, доколкото не е направено с отговора и не се твърди пропускът да се дължи на наличието на особени обстоятелства.Освен това дори искът да не е предявен в срок, съдът не би следвало да прекрати производството, а да даде указание на ищеца да премине към осъдителен иск с процедиране по чл.214 ГПК.Приел е, също така че: до датата на продажбата на топлоснабдения имот през 1993 г. касаторът е бил негов собственик; партида е открита по негово искане; от 2000 г. е въведена система за дялово разпределение; в жилището на касатора са били монтирани шест разпределителя, съответно на броя на отоплителните тела и индивидуални водомери.Според назначената съдебно-техническа експертиза в сградата е постъпила топлинна енергия в съответствие с показанията на топломера в абонатната станция , технологичните разходи са били определени методологично правилно и съобразно нормативната уредба, уредът за търговско измерване е бил надлежно проверяван в лицензирана лаборатория и е поставена съответна маркировка.При фактуриране на дължимите суми са били съобразени цените на таксите за топлинна енергия, утвърдени от ДКЕВР.Въззивният съд е направил извод,че между страните е съществувало договорно облигационно отношение, като съгласието за възникването му е било постигнато изрично,както и че отчуждаването на топлоснабдения имот впоследствие е без правно значение.Счел е за неоснователно възражението за неправилно изготвяне на данъчните фактури с оглед броя на значимите цифри след десетичната запетая относно единичната цена на 1 квтч, доколкото незакръгляването не е еднозначно във вреда на абоната , обусловено е от цената за мерна единица от 1 мвтч ,определена от ДКЕВР и окончателната цена е правилно посочена.Уважил е възражението за изтекла погасителна давност и на основание чл.119 ЗЗД е редуцирал дължимите суми.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Счита,че е налице вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо и че възражението му в тази насока следва да бъде разгледано независимо дали такива са налице. Извежда следния процесуалноправен въпрос:
-преклудират ли се възраженията на ответника по допустимостта на иска и в частност възражението за неспазване срока по чл.415 ал.1 ГПК, ако не са наведени в отговора на исковата молба по чл.131 ГПК.
Посочва, че по въпроса въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/ 2012 г. ОСГТК и решение № 195/ 11.07.2011 г. по гр.д.№ 1707/ 2009 г., ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. Намира,че по всяко време съдът е длъжен да извърши служебна проверка за наличието на абсолютни положителни процесуални предпоставки за предявяване на иска, без да е необходимо да се прави възражение от ответника в тази насока.
Поставя и материално-правния въпрос:
-вярно ли е ,че разпоредбата на §1 т.41 ДР ЗЕ /отм./ е приложима само в случаите, в които между страните няма постигнато изрично съгласие за предоставяне на услугата топлоснабдяване на определен имот.
Въпросът не е релевантен, тъй като по него няма формирани правни изводи от въззивния съд.
-следва ли заключението на вещото лице да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото и следва ли съдът да прецени доказателствената сила на заключението, независимо от това дали го възприема или не,следва ли да бъдат изложени мотиви, обосноваващи преценката му за годност на експертизата.
Въпросът не може да бъде преценен като общо основание за допускане на касационно обжалване. Той има характер на оплакване на допуснато процесуално нарушение, което не може да бъде обсъждано в настоящото производство.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия изведен от касатора въпрос.
Според разясненията , дадени с ТР №1/19.02.2010г., по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК, т.1, служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, се разпростира и във фазата по чл. 288 ГПК.Прието е ,че даденото разрешение с ТР №1/17.07.2001 г. на ОСГК,т.10 следва да намери приложение и в този стадий от процеса. Въпросът за евентуалната нищожност или недопустимост трябва да бъде разгледан, дори и да не е бил поставен от касатора.В случая той изрично го е подвел под основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. ВКС намира, че приложимата задължителна съдебна практика е ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк.д.№1/2000 г. ОСГК т.4. и че съществува вероятност обжалваното решение да не е допустимо,поради разглеждането на установителен иск при липса на положителна процесуална предпоставка,като предявен извън преклузивния срок по чл.415 ал.1 ГПК.Поради това следва същото да бъде допуснато до касационен контрол, а окончателната преценка ще се извърши с решението по същество .
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.12.2013 г. по гр.д.№3184/2013 г. на Софийски градски съд, административно отделение, ІІІ-Г състав в осъдителните му части.
УКАЗВА на касатора Л. Ц. Ц. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 91,44 лв. държавна такса и да представи документ за това, като го предупреждава,че при неизпълнение на указанието производството ще бъде прекратено.
В останалите части решението е влязло в сила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: