О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 934
гр. София, 16.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на пети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 3078/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. Г. П. – Д. срещу решение № 263 от 07.02.2014 г. по гр. дело № 2913/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, VІІ гр. състав.
Ответникът по касация – М. Г. М. поддържа, че не следва да бъде уважено искането за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение състав на Пловдивски окръжен съд е потвърдил решение № 3102 от 10.07.2013 г. по гр. дело № 4230/2013 г. на Пловдивски районен съд, ХVІІ граждански състав в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявен от В. Г. П. – Д. против М. Г. М., за това ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 8290.60 лв., дължима по договор за прехвърляне на правото на собственост върху апартамент № 20, находящ се в [населено място], [улица] срещу задължение за издръжка, оформен с нотариален акт № 92/18.10.2006 г., прехвърлител по който е наследодателя на ищцата, Г. Н. П., починал на 04.02.2013 г., ведно със законните лихви върху горепосочената сума от 2500 лв., считано от датата на завеждане на делото, както и в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата 510.70 лв., съдебни разноски за районния съд, като е осъдил ищцата да заплати на ответника сумата 300 лв., разноски за въззивната инстанция. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че между страните по посочената по – горе сделка е било уговорено М. М. да осигурява пожизнена издръжка на Г. П., праводател по договора и наследодател на ищцата в размер на по 200 лв. месечно, вместо изплащане на сумата 23290.60 лв., цена на имота. Съдът е приел освен това, че задължението за изплащане ежемесечно на сумата 200 лв. е било уговорено до смъртта на праводателя, като последният е запазил и пожизненото си ползване върху имота. Решаващият състав е определил задължението на праводателя, като „договорена пожизнена издръжка”, която не е наследима и се дължи на лицето в чиято полза е уговорена. В мотивите са развити съображения, че сключената между страните сделка не е „продажба на изплащане”, а „смесен ненаименован договор” съгласно условията, на който наследодателят на ищцата е прехвърлил на ответника по иска право на собственост върху недвижимия си имот срещу „пожизнено плащане” със запазено право на ползване, като по този начин процесния договор съдържа, както елементи на договор за продажба, така и елементи на договор за рента. Предвид тези мотиви въззивният съд е достигнал до извода, че в случая правоотношението между страните по договора отразява задължение на М. за пожизнена издръжка спрямо наследодателя на ищцата, което се е дължало до смъртта на последния. В мотивите е констатирано, че до смъртта на наследодателя на ищцата, ответникът е осигурявал ежемесечна издръжка от по 200 лв., която е ненаследима. Съдът е посочил, че ответникът по иска не е имал задължение за плащане на определена цена в неопределен глобален размер, поради което и предявения от В. П. – Д. иск за заплащане на неизплатената договорена цена е приет за неоснователен. Поради това искът е отхвърлен.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпрос, определен от страната, като „правен”, чието решаване според нея „е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото”, а именно:
„Каква е правната природа на договор, по силата на който едно лице, упоменато като продавач, продава на друго лице, упоменато в договора като купувач, недвижим имот за точно определена по размер продажна цена, като вместо плащане на продажната цена е уговорено купувачът да осигурява на продавача ежемесечно пожизнена издръжка в конкретен месечен размер ?”.
С този въпрос не е релевирано общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като формулирането му не е направено с оглед правните разрешения, приети от въззивния съд, отразяващи съображенията на съда за включването на процесния договор към конкретна категория договори. Общото основание за допускане на касационен контрол, съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1 трябва да съдържа разрешенията на въззивния съд по правните въпроси, по които се е произнесъл, засягащи вижданията на съда по тълкуването на определени правни понятия и категории във връзка с прилагането на закона, като с оглед приетото тълкуване касаторът е задължен да въведе основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая тези изисквания за изготвяне на приложението към жалбата не са съобразени и е формулиран общо теоретичен въпрос, поставен без да са развити допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Допълнителните основания по чл. 280, ал.1, т. 1- 3 ГПК също така са разяснени в цитираното тълкувателно решение на ОСГКТК, в което е отразено, че те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване. В настоящето дело жалбоподателката поддържа основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да изложи съществуващата според нея неправилна или неактуална съдебна практика, респективно насоките, в които същата ще следва да бъде развита, както и без да посочи разпоредбите, които счита за непълни, неясни или противоречиви, при липсата на съдебна практика, за да бъдат тълкувани /арг. т. 4 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК/. По този начин не е въведено мотивирано изложение на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК. Развити са оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК, но те засягат жалбата по същество и не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК предвид относимостта им към друго производство – по чл. 290 ГПК, чието развитие е обусловено от допускане на касационното обжалване.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че жалбоподателката не е обосновала приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 263 от 07.02.2014 г. по гр. дело № 2913/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, VІІ гр. състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: