О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 377
София, 16.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 4580/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от К. О. Д. ,чрез пълномощника му адв.Д. И. и „.С.”-О. представлявано от управителя В. С. С. и процесуален представител юрисконсулт Х. М. срещу решение № ІІ-41/04.04.2014 г. по гр.д.№ 307/ 2014 г. на Бургаски окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба М. Г. И. в писмен отговор подаден чрез пълномощника адв.А. Т. я оспорва.Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Въззивното решение е обжалвано от ответниците в осъдителната част изцяло.
Касационната жалба срещу решението в частта, с която са уважени изцяло предявените искове за имуществени вреди,като е присъдено обезщетение в размер на сумата 772,93 лв. ,изразяващи се в разликата между възнаграждението на ищцата като управител и полученото обезщетение за ползвания отпуск по болест, в периода 14.01.2013 г.-02.02.2013 г.,ведно със законната лихва от 12.01.2013 г. следва да бъде оставена без разглеждане с оглед разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК . Съгласно този законов текст, не подлежат на обжалване по касационен ред тези въззивни решения по граждански дела, които са постановени по искове с цена до 5 000 лв. Разпоредбата има тази редакция след измененията в ГПК, направени с обнародвания в ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г. З.. Процесуалните норми имат незабавно действие и ограничението важи за всички касационни жалби, подадени след 21.12.2010 г.,включително и настоящата касационна жалба, която е постъпила на 14.05.2014 г. Предмет на настоящото дело са осъдителни искове за обезщетение за имуществени вреди с цена 772,93 лв.,определена съгласно чл. 69 ал.1 т.1 ГПК, като спорът е гражданскоправен. Въззивното съдебно решение по искове с такава цена, не подлежи на касационно обжалване, според ограничителната разпоредба на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
Касационната жалба относно исковете за обезщетение за неимуществени вреди е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
Въззивният съд е отменил решение № 2120/11.12.2013 г. по гр.д.№1251/2013 г. на районен съд-Б. в частта, с която са отхвърлени предявените от ищцата М. Г. И. искове срещу ответниците-касатори в настоящото производство,за заплащане солидарно на обезщетение за причинените й неимуществени вреди от излъчване на репортажи в емисиите „новини” от 17,30 часа на 12.01.2013 г. до сутринта на 13.01.2013 г. по телевизия „С.”, с които е уронен престижа и доброто й име в обществото до размер на сумата 1 500 лв.,ведно със законната лихва от 12.01.2013 г. до окончателното плащане и вместо това е постановил уважаване на исковете в посочения размер, присъдил е разноски и е потвърдил решението в останалата му част, която е влязла в сила.За да постанови този резултат въззивният съд е приел,че по телевизия „С.”е излъчен няколко пъти и по телевизия „С.” е излъчен в новините в 19,30 часа репортаж, съдържащ изявления от брата на ищцата,отразяващи неговата гледна точка по съществуващ помежду им имотен спор и че това предадено от репортера становище и обявената гладна стачка като изхождащи от трети лица ,когато представляват коректна информация, не водят до ангажиране на отговорност.Същевременно в мотивите е посочено,че ако преди излъчването на репортажа е била осъществена проверка информацията би била различна.При нея щеше да се установи,че договорът между страните е за покупко-продажба, не за дарение и тогава и това обстоятелство би следвало да бъде коментирано от журналиста.Прието е,че не е коректен и неговият коментар в края на репортажа относно обвинения от други лица-застъпници в общинските избори,които твърдят,че ищцата ги измамила и не им платила обещаните възнаграждения.Този коментар създава впечатление,че и друг път тя се е занимавала с измами,за което липсват доказателства и не може да се приеме,че е твърдение на трети лица.Изнесеният от журналиста факт е подлежал на проверка,но не са събрани доказателства, които да го установяват.В предаването „Новини” на двете телевизии многократно е излъчена информация, представляваща клеветнически твърдения за факти,които са неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми.С негативен оттенък и подвеждащо е било и съдържанието на течащата информационна лента по други предавания на телевизия „С.”,изнасяна повече от 50 пъти на ден, тъй като не е съобщено дали обвиненията са на държавен орган или както всъщност е било-на нейния брат.Текстът създава погрешно впечатление у зрителя,че се касае за наказателно преследване, имотната измама е свързана с негативна оценка в обществото.Въззивният съд е приел, че не могат да намерят приложение чл. 39 от Конституцията за свободата на мнение, тъй като репортажът съдържа не мнение , а твърдения за факти;чл. 41- тъй като правото да се разпространява информация не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на други граждани; чл.16 ал.2 ЗРТ, тъй като няма данни ищцата да е осъществявала правомощия на държавни органи или решенията й да влияят върху обществото,за да бъде налице изключение от принципа на забрана за изнасяне на данни от личния живот на гражданите без тяхно съгласие.Няма доказателства изнесената за ищцата информация да представлява публичен интерес , а освен това тя трябва да е проверена и да е истина.В противен случай са налице клеветнически твърдения.Въз основа на заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза и показанията на свид.И. е приел, че ищцата е получила стрес, изпаднала в нервна криза, ползвала отпуск по болест, приемала лекарства.В заключение въззивният съд е направил извод, че исковете до размер на посочените суми са основателни.
В двете изложения по чл. 284 ал.1 т.3 ГПК касаторите поддържат основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
В първото изложение поставят следните процесуалноправни въпроси:само и единствено дадените свидетелски показания, ангажирани от страната ли трябва да се ценят при формиране на вътрешно убеждение на съда относно установяване на причинната връзка и причинените на ищеца вреди,при наличие на други доказателства,които сочат на противното и ги разколебават , следва ли при изводите на съда да се дава предимство на показанията на свидетелите относно психическото и емоционално състояние на едно лице или следва да бъдат преценявани заедно с останалите доказателства и експертни заключения по делото;следва ли да се отчитат само свидетелски показания при преценката на относими факти, как съдът определя тяхната тежест, допустимо ли е и ако да при какви случаи могат да се игнорират други събрани по делото доказателства- писмени и експертни заключения, ако те разколебават изводите базирани на тези доказателства;допустимо ли е въззивният съд да прави преценка за определени факти само на база показания на свидетели, без да оценя приетите доказателства в съвкупност, допустимо ли е да ги обсъжда поотделно в сравнение с първоинстанционния съд,достатъчно ли е да обоснове преценката си на базата на едно доказателство;може ли от показанията само на един свидетел относими до част от фактите да се правят изводи за доказаност и на други факти по делото,за които са приложени писмени доказателства.
Твърдят,че поставените въпроси се отнасят до оценката на доказателствата от въззивния съд и имат значение за справедливостта на процеса.
Според разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1 /2009 г. на ОСГТК-т.1, касационната жалба ще бъде селектирана при обосноваване на общо и допълнително основание.Общо основание е извеждането на правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, който е включен в предмета на делото и е обусловил правната му воля или е обусловил процесуалните му действия.Той не трябва да е свързан с правилността на решението, с възприемането на фактическата обстановка или с обсъждане на доказателствата по делото.В случая въпросите са свързани с обосноваността и правилността на направените фактически и правни изводи от въззивния съд, които не може да се обсъждат в настоящото производство.Касаторът трябва ясно и категорично да отграничава основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК от основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК,което не е сторено.
Следващият въпрос,поставен в първото изложение е: ако определена информация е вече достъпна за обществото и може да бъде известна на голям брой хора от други източници и не е налице натежаващо съображение за защитата й като конфиденциална,следва ли да носи отговорност по смисъла на чл.45 и на чл.49 ЗЗД и от кого, както и следва ли да се носи отговорност от самия журналист,единствено за публикуването на документите, в които се е съдържала подобна информация, или информация представляваща анонсиране на съдържание,представено само като заглавие или информационен текст,без посочване на конкретни обстоятелства.
Считат,че съдебната практика не отчита характера на електронните медии,в които съдържанието и авторството не принадлежат на едно лице, а е резултат на екипна работа и е необходимо отграничаване от печатните медии,при които съдържанието е ясно индивидуално разграничимо.
Въпросът в двете си части не е съобразен с правните изводи, формирани от въззивния съд и не може да бъде преценен като релевантен.Той произтича от становището на касаторите за неправилност на въззивното решение, но не и от изложеното в мотивите .Въззивният съд не е формирал извод, че информацията, предмет на предаването е била известна от други източници,нито дали само анонсирането й обуславя деликтна отговорност, доколкото анонсът ,съдържащ се в информационната лента е разглеждан като част от увреждащите действия, без да се конкретизира авторството им.
Във второто изложение отново се поставят процесуалноправни въпроси,чието съдържание не се различава принципно от тези,съдържащи се в първото изложение, а именно:как съдът трябва да преценява приетите доказателства само и единствено поотделно или в тяхна съвкупност,само и единствено дадените свидетелски показания ли трябва да се ценят,като се игнорират изцяло приложените писмени доказателства е заключението на съдебно-медицинската експертиза,може ли от свидетелски показания относими само до част от фактите предмет на доказване да се правят изводи за доказаност или недоказаност на други факти,за които са приложени писмени доказателства и е налице заключение на експертиза.
Във връзка с тези въпроси следва да се има предвид казаното по-горе.
Поставят се и материалноправните въпроси:носи ли отгворност по чл.49 ЗЗД вр. с чл.16 ЗРТ доставчик на медийни услуги, разпространил в репортаж факти и обстоятелства, които са верни,дори последните да позорят адресата-публична фигура в обществото; ако подобни факти са верни носи ли доставчикът отговорност, доколкото последните не засягат неблагоприятно адресата-публична личност за който се отнасят, носи ли отговорност доставчикът, разпространил в репортаж факти и обстоятелства, които не осъществяват престъпните състави обида и клевета по отношение на адресата; носи ли доставчикът отговорност,разпространил в репортаж изявления на трети лица,когато те не са самоцелни и не са насочени към уязвяване на адресата, а представляват израз на правото на свободно изразяване на мнение.
Първите два и последният въпроси са поставени в хипотези, които не са изложени в мотивите на въззивния съд.Той е направил фактически изводи, различни от твърдяното,че разпространените факти са верни.Третият въпрос не е релевантен, доколкото въззивният съд не е формирал изводи в тази насока. К. съд не може сам да формулира въпроса, въз основа на оплакванията и твърденията,съдържащи се в изложението, тъй като ще наруши диспозитивното начало. Поставянето на въпроса е задача на касатора и чрез него той обосновава общо основание за допускане на касационно обжалване. Не е обосновано и поддържаното допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
С оглед на изложеното решението не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
При този изход на делото следва на ответницата по касационната жалба да бъдат присъдени направените разноски за тази инстанция, които се установяват с приложения договор за правна защита и съдействие, в който е отразено,че е заплатено адвокатско възнаграждение в брой.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на К. О. Д. и „С.”-О. срещу решение № ІІ-41/04.04.2014 г. по гр.д.№ 307/ 2014 г. на Бургаски окръжен съд, в частта, с която са уважени изцяло предявените искове с правно основание чл.45 и чл.49 ЗЗД за причинени имуществени вреди в размер на сумата 772,93 лв.,ведно със законната лихва от 12.01.2013 г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІ-41/04.04.2014 г. по гр.д.№ 307/ 2014 г. на Бургаски окръжен съд в частта , с която са уважени частично предявените искове за причинени неимуществени вреди с правно основание чл. 45 вр. с чл.52 и чл. 49 ЗЗД до размер на сумата 1 500 лв., ведно със законната лихва от 12.01.2013 г..
ОСЪЖДА”С.”-О. и К. О. Д. да заплатят на М. Г. И. сумата 300 /триста/ лв. направени разноски по делото.
Определението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред друг тричленен състав на ВКС.
Определението в останалите части не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: