6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 312
гр. София, 01.03.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на десети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при участието на секретаря Северина Толева
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 5159/2015 година.
Производството е по реда на чл. 73 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/.
Образувано е по жалба на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Л. М. срещу решение от 25.06.2015 г. по дисциплинарно дело № 64/2014 г. на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители на Република България. Жалбоподателят твърди, че „производството е просрочено”, позовава се на чл. 428, ал. 3 ГПК, чието съдържание цитира, поддържа, че „Пълномощни по делото от наследниците на длъжника са представени с молба вх. № 2041/22.05.2014 г.”, както и че адвокатският сътрудник М. Д. била получила и подписала поканите за доброволно изпълнение за наследниците на длъжника. Жалбоподателят твърди още, че изпълнителното дело не съдържало акт, с който съдебният изпълнител да е конституирал наследниците на длъжника, като правоприемници. Освен това жалбоподателят счита, че наследниците сами са се конституирали по изпълнителното дело на 30.01.2014 г., както и че не били събрани доказателства, че са извършвани изпълнителни действия след 30.01.2014 г. Други съображения не са изложени.
Ответниците – Камара на частните съдебни изпълнители, [населено място] и Министърът на правосъдието оспорват жалбата.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ от лице, легитимирано да обжалва посочения акт, който подлежи на съдебен контрол пред Върховен касационен съд /ВКС/ при наличие на правен интерес, който в случая е налице с оглед постановения правен резултат.
По същество жалбата е неоснователна предвид следните съображения:
Становището на жалбоподателя за това, че „производството е просрочено” не може да бъде споделено. Волеизявлението на частния съдебен изпълнител, съдържащо възражение за погасяване правото на сезиращият орган да иска от наказващия орган – Дисциплинарната комисия на КЧСИ да образува и проведе производство за ангажиране дисциплинарната му отговорност за допуснати дисциплинарни нарушения е въведено едва след даване ход по същество на делото пред настоящата инстанция. Възражението е неоснователно. Разпоредбата на чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ регламентира погасяване на дисциплинарната отговорност на ЧСИ с изтичането на 6 месеца от откриване на нарушението или на 3 години от извършването му. Краткият срок се поглъща от по – дългия срок, поради което ако първият е пропуснат, това е достатъчно, за да се приеме, че отговорността е погасена по давност. Съгласно т. 12 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. на ОСГКТК на ВКС, дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител по чл. 69 ЗЧСИ се погасява по давност, когато председателя на дисциплинарната комисия не е сезиран в давностния срок от министъра на правосъдието или от Съвета на камарата на частните съдебни изпълнители. Краткият срок /6 – месечния срок/ тече от откриване на нарушението, като съгласно ал. 2 на чл. 69 ЗЧСИ дисциплинарното нарушение се смята са открито от момента, в който органът по чл. 70, ал. 1 е узнал за нарушението. В случая този орган е министъра на правосъдието, по чието искане е образувано дисциплинарното производство. Министърът на правосъдието е узнал за нарушенията на настоящия жалбоподател, след като е бил сезиран с докладна записка от главния инспектор на Инспектората на министъра на правосъдието за извършена проверка, с която е представен доклад за резултатите от проверката по движението на процесното изпълнително дело, изложени са в него констатации за допуснати от ЧСИ нарушения и е предложен проект на искане по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ по отношение, на който министърът е дал ход с резолюция – „Да” на 27.06.2014 г. Това е и началната дата на шестмесечния срок по чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ, за сезиране на наказващия орган, който е получил искането по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ на 04.09.2014 г., видно от входящия номер и дата на постъпване на същото искане. Следователно искането по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ е направено в законния срок, а възражението за погасяване на дисциплинарната отговорност е неоснователно.
Обжалваният акт е допустим и ВКС следва да се произнесе по неговата правилност.
Жалбоподателят е наказан с глоба в размер на сумата 1000 лв. за това, че не е спрял изпълнително дело № 20117850401048, на основание чл. 432, т. 3 ГПК, след като се е снабдил с удостоверение за наследници и е установил, че длъжникът Н. К. е починал, както и че е конституирал наследниците му като длъжници, без изрично искане от взискателя по изпълнителното дело.
По фактическата обстановка са установени следните обстоятелства. По искане на Министъра на правосъдието – вх. № 2118/04.09.2014 г. е образувано дисциплинарно производство срещу ЧСИ Л. М. с рег. № 785 в регистъра на К. на частните съдебни изпълнители с район на действие – Софийски градски съд. С решение от 25.06.2015 г. по дисциплинарно дело № 64/2014 г. Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители /ДККЧСИ/ е наложила на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ на Л. Е. М., с рег. № 785 в регистъра на К. на частните съдебни изпълнители с район на действие – Софийски градски съд дисциплинарно наказание „глоба” в размер на 1000 лв. От данните по делото са установени следните обстоятелства. Изпълнително дело № 20117850401048 по описа на ЧСИ Л. М. е било образувано на 17.06.2011 г. по молба на [фирма], въз основа на изпълнителен лист от 09.06.2011 г., издаден по ч. гр. дело № 22937/2011 г. по описа на СРС, съгласно който Н. К. е осъден да заплати сумата 30500 лв., задължение по запис на заповед от 13.04.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 28.05.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 3328 лв., разноски по делото. На длъжника Н. К. е била изпратена покана за доброволно изпълнение на 23.06.2011 г. Н. К. е подал възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение. С определение от 13.02.2012 г. по ч. гр. дело № 22937/2011 г. на Софийски районен съд /СРС/, 50 състав е обявено за спряно по силата на закона незабавното изпълнение на заповед по чл. 417 ГПК от 09.06.2011 г. по ч. гр. дело № 22937/2011 г. на СРС-50 състав по изпълнително дело № 20117850401048 на ЧСИ № 785 – Л. М.. С молба Н. К. е оттеглил възражение № 1030957 от 14.07.2011 г. по описа на СРС, като е постановено разпореждане на СРС за влизане в сила на заповедта. С протокол от 30.01.2014 г. ЧСИ Л. М. е констатирал, че има данни, че длъжникът е починал и е изпратил покани за доброволно изпълнение на наследниците на починалия Н. К., а именно А. К., Б. К. и В. Б.. С молба на пълномощника на взискателя от 02.06.2014 г. е направено искане за проучване имуществото на новоконституираните длъжници по изпълнителното дело.
При установените факти решението е правилно.
Не могат да бъдат уважени доводите на жалбоподателя за неправилност на решението на ДККЧСИ. По първото по реда на изброяване в диспозитива на обжалваното решение нарушение същият се позовава на чл. 428, ал. 3 ГПК, която намира за приложима предвид систематичното й място, преди чл. 432 ГПК. Двете разпоредби – чл. 428, ал. 3 и чл. 432 ГПК имат с оглед предмета на регулиране на отношенията в изпълнително производство различно приложно поле. Нормата на чл. 428, ал. 3 ГПК определя условията, при които поканата за доброволно изпълнение се връчва на наследниците на починалия длъжник – преди смъртта на последния е била връчена покана за доброволно изпълнение, но преди да са извършени други изпълнителни действия. В случая поканата за доброволно изпълнение е била връчена на Н. К. на 23.06.2011 г., а след това са проведени други изпълнителни действия – съобщение за наложен запор на получаваната от него пенсия, запор на дялове на длъжника в дружествата [фирма] и [фирма], изпратени са запорни съобщения за налагане на запор на банкови сметки на длъжника, с постановление от 14.05.2012 г. ЧСИ е овластил взискателя да предяви иск за прекратяване на дружество, на 24.07.2012 г. е изпратена призовка за принудително изпълнение до длъжника за насрочена дата за опис на възбранен имот. От изложеното следва, че условията по чл. 428, ал. 3 ГПК за приложение на нормата не са били налице – извършени са други изпълнителни действия след връчване на поканата за доброволно изпълнение. Освен това, както се посочи по- горе разпоредбите на чл. 428, ал. 3 и чл. 432 ГПК имат различно приложно поле, поради което приложението на чл. 432, т. 3 ГПК не е обусловено от прилагането преди това на чл. 428, ал. 3 ГПК. Жалбоподателят в качеството си на частен съдебен изпълнител е следвало да спре изпълнителното производство на основание чл. 432, т. 3 ГПК, след като е установил, че длъжникът Н. К. е починал на 03.01.2014 г. и съответно да уведоми взискателя за това обстоятелство, като му даде указания да посочи правоприемниците на починалия длъжник и адресите им. Вместо това жалбоподателят е изпратил покани за доброволно изпълнение на А. К., Б. К. и В. Б., без надлежно искане на взискателя. С тези действия ЧСИ Л. М. е насочил изпълнението по отношение на наследниците на Н. К., като длъжници по изпълнителното производство, т.е. конституирал ги е като страна в изпълнителния процес. В тази връзка твърденията му в жалбата, че изпълнителното дело не съдържало акт, с който са конституирани наследниците на длъжника, като страна в изпълнителния процес, както и че същите „сами са се конституирали по изпълнителното дело на 30.01.2014 г.” са необосновани и незаконосъобразни. Допуснатите от жалбоподателя нарушения – неизпълнение на произтичащите от закона действия – спиране на изпълнителното производство при условията на чл. 432, т. 3 ГПК и предприемане от същия на процесуални действия при липсата на предпоставки за това – насочване на изпълнението срещу наследниците на починалия длъжник, А. К., Б. К. и В. Б., без постъпило преди това изрично искане от взискателя по изпълнението съставляват основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност, както правилно е приел в обжалваното решение съставът на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители. Доводи по наложеното наказание в жалбата не са изложени, но настоящият състав на ВКС намира, че дисциплинарното наказание правилно е определено по вид и размер, като са съобразени тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, други провинения на наказаното лице, цялостната му професионална дейност, изразени като критерии с установения от чл. 53 от Устава на КЧСИ принцип на съразмерност и съответност на санкцията на нарушенията. Правилно е отчетена тежестта на нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени – неприлагане на процесуални разпоредби /чл. 432, т. 3 ГПК/, обезпечаващи интересите на наследниците на длъжника и на взискателя и защитата на техните права чрез редовност на изпълнителното дело, както и предприемане на процесуални действия /насочване на изпълнението срещу наследниците на починалия длъжник, без постъпило преди това изрично искане от взискателя по изпълнението/, без наличието на предпоставки за това. В случая правно значение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя чрез налагането на посоченото наказание има и неблагоприятното въздействие на описаните нарушения върху престижа на професията и общественото доверие в нея. В тази насока от значение е и дисциплинарното минало на жалбоподателя – наличието на данни за постъпили други жалби срещу неговата дейност, като частен съдебен изпълнител – образувани общо седем дисциплинарни производства, които са висящи, но от които е отменено решение на ДККЧСИ по д. дело №19/2009 г., потвърдени са решението на ДККЧСИ по дисциплинарно дело № 51/2014 г., както и решението по настоящето дисциплинарно дело.
С оглед на всичко изложено по- горе ВКС в настоящия си състав намира, че правилно с обжалваното решение дисциплинарният състав е наложил за допуснатите от частен съдебен изпълнител Л. М. нарушения при провеждане на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20117850401048 дисциплинарно наказание по чл. 68, ал.1, т. 2 ЗЧСИ – глоба в размер на 1000 лв. За това обжалваното решение на ДККЧСИ трябва да бъде оставено в сила.
По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 25.06.2015 г. по дисциплинарно дело № 64/2014 г. на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители на Република България, с което на частен съдебен изпълнител Л. Е. М. на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от Закона за частните съдебни изпълнители е наложена глоба в размер на сумата 1000 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: