О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 765
гр. София, 01.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 278/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № VІ – 9 от 15.07.2014 г. по гр. дело № 573/2013 г. на Бургаски окръжен съд, гражданско отделение, шести въззивен състав.
Ответникът по касация – А. Р. Т. поддържа становище за липсата на основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Третото лице – помагач П. Н. С. не е взело становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение взе предвид следното:
С цитираното въззивно решение състав на Бургаски окръжен съд е потвърдил решение № 35 от 18.01.2013 г. по гр. дело № 1868/2012 г. на Бургаски районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора против А. Т. искове, съответно по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за заплащане на сумата 7667.23 лв. и по чл. 203, ал. 2 КТ, предявен при условията на евентуалност за същата сума, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на сумата 559.93 лв. и законна лихва върху главницата, от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението и са присъдени разноски в полза на ответника в размер на сумата 240 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел по иска с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, че по отношение на претендираната липса – сумата 7667.23 лв. не е доказано, че Т. в качеството си на служител на ищеца, изпълняващ длъжността „търговски представител” през периода от 17.04.2008 г. до 11.11.2011 г. е получил сумите за стоките, за които са издадени 22 броя фактури от клиенти на дружеството – работодател. Получаването на сумите по тези фактури решаващият състав е преценил, като релевантно за решаване на въпроса относно ангажиране отговорността на ответника предвид поддържаните от ищеца обстоятелства, че се касае за стоки, които са продадени на клиентите на дружеството в условията на разнос, при което последните имат двуседмичен срок за доброволно плащане. Направени са изводи за това, че част от клиентите са платили в офиса на ищеца, без наличие на данни кога и на кого, други клиенти са платили на служителя на [фирма], [населено място], П. С., за част от фактурите съдът е приел, че срокът за доброволно изпълнение е изтекъл ден преди прекратяване на договора с ответника по исковете или изобщо не е изтекъл. Изложени са мотиви, че въззиваемият като отчетник няма задължение да заплаща задълженията по издадените от него фактури вместо клиентите, когато те не са изпълнили задълженията си към дружеството – жалбоподател. В мотивите е отразено, че не може да се приеме, неизпълнение от страна на Т. на задълженията му във връзка с работата с клирингова сметка при положение, че не е доказано, той да е получил плащане на сумите по процесните фактури. По отношение на иска с правно основание чл. 203, ал. 2, предл. 1 ЗЗД въззивният съд е приел, че не са установени умишлени действия на въззиваемия, които да са довели до настъпване на процесните вреди. В мотивите на обжалваното решение е констатирано, че по делото не се установяват действия по плащане на сумите от клиентите на въззиваемия и последващо неотчитане на работодателя.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като въпрос е отразено следното изложение:
„Основание за допускане на касационното обжалване на решението е, че решението противоречи на практиката на Върховния касационен съд, предметът на постановеното решение е решаван противоречиво от съдилищата и с решението са разрешени съществени материалноправни въпроси относно състава, тълкуването и значението на липсите по смисъла на КТ”.
От цитирания текст е видно, че конкретен правен въпрос, произтичащ от решаващите изводи на окръжния съд касаторът не е формулирал. Твърдението, че „с решението са разрешени съществени материалноправни въпроси относно състава, тълкуването и значението на липсите по смисъла на КТ” не съставлява правен въпрос, тъй като „съществени материалноправни въпроси” не са посочени, а изброяването на понятията „състав”, „тълкуване”, „липси” не е въвеждане на правен въпрос. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба / в този смисъл са разясненията в т. 1 на Тълкувателно решение /ТР/ № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело / т.д./ № 1/2009 г. на Общото събрание на Гражданска колегия и Търговска колегия /ОСГКТК/ на Върховния касационен съд /ВКС/, които жалбоподателят не е съобразил при изготвяне на приложението/. Страната се е позовала на решение по гр. дело № 2716/2008 г. на състав на ВКС, ІV г.о., несъставляващо задължителна съдебна практика, като постановено по реда на ГПК – 1952 г., отм., в което третирания въпрос, за доказване на липсите чрез експертното заключение и свидетелските показания при негодна доказателствена стойност на актовете за проверка на стоково – материалните ценности, не е идентичен с въпросите, разрешени от въззивния съд, засягащи възражения за освобождаване на отчетника от отговорност поради неполучаване на сумите по процесните фактури. При липсата на идентични въпроси, разрешени във въззивното решение и приложената съдебна практика не може да възникне противоречие в правните изводи. Следователно в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е мотивирано, както общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, чиято липса е достатъчно съображение за недопускане на касационен контрол /в този смисъл са разясненията в т. 1 на цитираното ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК/, така и допълнително основание, неправилно квалифицирано от касатора по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, вместо по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Ето защо следва да се приеме, че с тази част от приложението страната не релевира предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
В следващата част от приложението, номерирана с „ІІ” е отразен следния текст: „Въпросът за отговорността на насрещната страна във връзка с процесните липси е решаван противоречиво от съдилищата”. Към него са изложени доводи, че в едни решения на съдилищата се приемало, че „за установяване отговорността на материалноотговорното лице” са необходими наличие на трудово правоотношение между страните, качеството „отчетник” на ответната страна, виновно неизпълнение на трудовите задължения от страна на отчетника, реално претърпяна от работодателя вреда – липса, причиняването й при и по повод изпълнение на трудовите функции, наличието на причинна връзка между действията и/или бездействията на отчетника и настъпилата липса, която връзка се предполага, а в други съдебни решения „отговорността на отчетника се установява само, ако той е извършил конкретни действия, които да причинят липсата”. С тази част от приложението страната не обосновава наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като се позовава на невлезли в сила решения / решение по гр. дело № 2348/2014 г. на Бургаски районен съд, решение по гр. дело № 556/2014 г. на Районен съд – Дупница, решение по гр. дело № 778/2014 г. на Бургаски окръжен съд /, посочени като практика, противоречаща на друга група съдебни актове /решение по гр. дело № 456/2014 г. на Видински районен съд, решение по гр. дело № 1015/2014 г. на Бургаски окръжен съд, решение по гр. дело № 9795/2013 г. на Софийски градски съд, решение по гр. дело № 373/2012 г. на Районен съд – [населено място] и решение по гр. дело № 1462/2013 г. на Окръжен съд – Велико Търново/. Съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 3, не е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличието на съдебна практика по тази разпоредба, чрез позоваване на влезли в сила съдебни актове. И част от съдебните актове, включени в първата група / по реда на изложението им в приложението/, на които касаторът се позовава – решение по гр. дело № 456/2014 г. на Видински районен съд, решение по гр. дело № 373/2012 г. на Районен съд – [населено място] и решение по гр. дело № 1462/2013 г. на Окръжен съд – Велико Търново не съдържат данни за влизането им в сила. От изложеното се налага извода, че в разглежданата част от приложението не е обосновано наличие на допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Становището на жалбоподателя за противоречие не е аргументирано и с изложените съображения, съгласно които недоказаността на получаването от ответника на липсващите суми е разрешение, противоречащо на тълкуването, прието в решения по гр. дело № 1015/2014 г. на Бургаски окръжен съд и решение по гр. дело № 9795/2013 г. на Софийски градски съд, в които според касатора такова изискване за ангажиране на отговорността няма. Тълкуването на закона /чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ/ в цитираните решения няма смисъла, който му придава касаторът, тъй като в мотивите им не е обсъждан въпросът, разгледан в настоящето въззивно решение, който се отнася не до разширяване кръга на елементите от фактическия състав на иска, а до оборване на законовата презумпция за виновност чрез доказване на правозащитни възражения, че липсата не се дължи на действия или бездействия на ответника. Липсата на идентичност във въпросите, разрешени във въззивното решение и приложената практика обуславя липса на противоречие в правните разрешения. Тази практика / решение по гр. дело № 1015/2014 г. на Бургаски окръжен съд и решение по гр. дело № 9795/2013 г. на Софийски градски съд / е ирелевантна и поради преодоляването й с практика по чл. 290 ГПК /напр. решение по гр. дело № 2145/2013 г. на ВКС, ІV г.о./ от правните разрешения, в която въззивния съд не се е отклонил. Ето защо следва да се приеме, че с тази част от приложението страната не релевира предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
В следващата част от приложението е отразено, че „Въпросът за задълженията и отговорността на отчетниците са от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.”. Страната счита, че от изключителна важност за точното прилагане на закона и развитието на правото „е да се уточни дали е достатъчно основание за ангажиране на отчетническата отговорност обстоятелството, че служител с качество МОЛ не е събрал и отчел надлежно материални ценности, съобразно вътрешно фирмените процедури. И още – ако на служителят е вменено събирането на суми за работодателя и той не е извършил това събиране, с което е нарушил трудовите си задължения, дали това е основание за ангажиране на имуществената му отговорност. На трето място – следва ли да се търси обезщетение за вреди, следствие от неточно отчитане на суми и други материални ценности, доколкото това отчитане въвежда в заблуждение работодателя и го ощетява.”. С тези въпроси също така не е обосновано допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липсва мотивирано изложение относно наличието на съдебна практика, която според касатора е формирана при неточно приложение на закона или съдебна практика, която не е актуална с оглед промяна на законодателството. В приложението не е обосновано основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и в хипотезата на липса на съдебна практика, чрез посочване на конкретни разпоредби и обосноваване на съществуваща според касатора непълнота, неяснота или противоречивост в правната уредба, за да се създаде съдебна практика по приложението им /в този смисъл са разясненията в т. 4 на цитираното тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС/. Предвид изложеното следва да се приеме, че с тази част от приложението не е релевирано основание за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника по жалбата – А. Т. разноски за касационното производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 200 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VІ – 9 от 15.07.2014 г. по гр. дело № 573/2013 г. на Бургаски окръжен съд, гражданско отделение, шести въззивен състав.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на А. Р. Т. разноски за касационното производство в размер на сумата 200 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: