О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 856
гр. София, 27.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на четвърти ноември двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр.д. № 6108/2013 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Н. П. П., Й. Л. Д., Д. Г. П. и П. С. П. срещу определение от 21.02.2013 г. по гр. дело № 4332/2006 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-„в” състав.
Ответницата Р. Н. Г. и третите лица помагачи на ответницата [фирма], ТПК „Д. Б., [фирма] и В. С. Близнашки не са взели становище.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното определение е отменено разпореждане от 21.11.2012 г. и е върната като недопустима на основание чл. 286, ал.1, т.3 ГПК касационна жалба с вх. № 94927/24.09.2012 г., подадена от посочените по- горе частни жалбоподатели срещу въззивното решение от 24.08.2012 г. по гр. дело № 4332/2006 г. на същия съд. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че предявеният ревандикационен иск е с цена от 2033.90 лв., определена съгласно чл. 55, ал.1, б.”б” ГПК /отм./ към датата на подаване на исковата молба и постановеното по делото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.2 ГПК.
Определението е правилно.
От данните по делото е видно, че първоинстанционното производство е започнало при действието на ГПК – 1952 г. /отм./, тъй като исковата молба е постъпила в Софийски районен съд на 27.04.2005 г., а гр. дело № 5208/2005 г. е образувано на 27.06.2005 г. Касационната жалба на частните жалбоподатели против решението по гр. дело № 4332/2006 г. на Софийски градски съд е подадена на 24.09.2012 г., т.е. при действието на ГПК – 2007 г. В тази хипотеза относимата уредба за установяване цената на иска по чл. 108 ЗС е чл. 55, ал. 1, б.”б” ГПК /отм./, т.е. действащата към момента на предявяване на иска процесуалноправна уредба. Правилото на чл. 280, ал.2 ГПК е относимо единствено към касационното обжалване и поради това за прилагането му релевантен е момента на подаване на касационната жалба, тъй като ефектите от завеждане на тази жалба /суспензивен ефект и деволутивен ефект / настъпват с упражняване на правото на касационна жалба. Поради обстоятелството, че като критерий за достъп до касационно обжалване разпоредбата въвежда цената на иска възниква и въпроса, към кой момент следва да се преценява цената на иска, тогава когато първоинстанционното производство е започнало при действието на ГПК -1952 г. /отм./, а касационното производство е по реда на новия ГПК. ВКС в настоящият си състав приема, че цената на иска следва да се преценява към момента на предявяване на иска по действащата към този момент норма – чл. 55, ал.1, б.”б” ГПК –отм. Това е така, защото със Закона за изменение и допълнение на ГПК ДВ, бр.100/21.12.2010 г. не е придадено обратно действие на процесуалните правила, т.е. по отношение на вече реализирани процесуални действия, каквито са определяне цената на иска и подсъдността на делото. И по сега действащия ГПК – чл. 70, ал.1 и по отм. ГПК – чл. 56 въпроса за цената на иска се преклудира след първото по делото заседание. Ограничаването на възможността за разглеждане на цената на иска и подсъдността със срок е нормативно разрешение въведено и по отменения и по новия ГПК. Посочените въпроси са относими към редовността на исковата молба и подсъдността. Ако тези въпроси можеха да се пререшават, това би опорочило допустимостта на съдебното производство, респективно допустимостта на съдебния акт. Поради това доводите на частните жалбоподатели, че данъчната оценка следва да се актуализира към момента на завеждане на касационната жалба е необоснован и незаконосъобразен. Неправилно е и изразеното от частните жалбоподатели виждане, че чл.280, ал.2 ГПК се отнася само до парични искове. Нормата на чл.280, ал.2 ГПК е относима към всички имуществени искове, какъвто е и иска по чл.108 ЗС. Неправилно е виждането на частните жалбоподатели, че чл. 55, ал.1, б.”б” ГПК – отм. се отнася само за определяне на държавната такса. Законодателят не е ограничил действието на посочената норма до определяне размера на държавната такса. При положение, че в ГПК /отм./ не е бил регламентиран друг начин за определяне цената на иска, въведеният модел следва да се счита приложим не само по отношение размера на държавната такса, но и при всички хипотези, при които цената на иска е релевантна за допустимостта на конкретни процесуални действия.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че като е приложил правилото на чл. 55, ал.1, б.”б” ГПК – отм. и е констатирал, че цената на иска е 2033.90 лв., т.е. под установения минимум за допускане на касационно обжалване с оглед чл.280, ал.2 ГПК правилно въззивния съд е приел, че касационната жалба е процесуално недопустима. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 21.02.2013 г. по гр. дело № 4332/2006 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-„в” състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: